Просветният министър: Без могъществото на Словото няма свят, светлина и бъдеще
Това съобщи просветният министър проф. Сашо Пенов във връзка 24-и май - Ден на българската култура и просвета.
Денят на българската книжовност 24 май е освен празник за нас, които сме професионално отдадени на образованието, науката и културата. Той е символичнозначим и сърдечен ден за всички българи.
Така е, тъй като точно писмеността и книжовността са ни дали вярата, основали са ни като нация и са ни съхранили през вековете като страна.
Със силата на боговдъхновението светите братя Кирил и Методий, настойниците на Европа, сътвориха глаголическите букви, направиха първите преводи на библейското слово.
Мъдрият княз Борис І отвори задушевно вратите на средновековната българска страна за техните възпитаници. Като същински сеятели на знанието и вярата те сътвориха Преславската и Охридската книжовни школи. Устроиха кирилицата, която през вековете мина ведно с християнската книжнина като подарък към други славянски нации.
Всички тези каузи и усърдия са нашият бездънен щемпел в европейската цивилизация. Те ни възвисиха като народ на Словото и Държава на духа. С мощта на този щемпел България удостовери за следващ път Йоановото просветление „ В началото бе словото... “. Без могъществото и мъдростта на Словото няма нито свят, нито светлина, нито обещаващо бъдеще.
Писаното слово и книжовността са наши вековни духовни оръжия, чиято мощност сме длъжни да пренесем през тестванията на времето.
Призовани сме да бъдем почтени за завета на Стоян Михайловски, който в своя „ Български всеучилищен химн “ възхвали отците на „ българското познание “, създателите на „ наший диалект благ “, възкресителите на националния талант. Големият български стихотворец разпозна точно словото и книжовността като гаранти за достолепието, просперитета и мечтаното бъдеще.
Днес ние помним заветите на светите братя и на техните възпитаници, дочуваме патоса на гневния отец Паисий, четем заклинателните слова на патриарха Вазов. Продължаваме да живеем с вярата, че знанието и науката са мощ и светлина, вяра и заричане за групова зрялост.
Светлият празник на словото и духовността е съдбовнозначим през днешния ден, когато разделянето, ненавистта и експанзията към момента са надвиснали като мрачна сянка над света. Тази сянка още един път ни предизвестява какъв брой е значимо да помним, че езикът е дом на нашето съществуване, а ние сме призваните му пазители.
От зората на модерните времена насам знанието е разпознато като идея и приоритет на просветените нации. Онази прозорлива отдалеченост ни е завещала, че без волята за познание, без труда и гения на българските учители, без огрян и въодушевени очи на българските деца мъчно ще влезем в кръга на проспериращите нации.
Нека във висотата и в светлината на този ден да се гордеем, че сме българи. Че сме наследници на хилядолетна книжовна и духовна традиция.
Нека прославим празничния ден 24 май!
Нека духът на този празник осветява всички дни на годината!
Честит празник!
Денят на българската книжовност 24 май е освен празник за нас, които сме професионално отдадени на образованието, науката и културата. Той е символичнозначим и сърдечен ден за всички българи.
Така е, тъй като точно писмеността и книжовността са ни дали вярата, основали са ни като нация и са ни съхранили през вековете като страна.
Със силата на боговдъхновението светите братя Кирил и Методий, настойниците на Европа, сътвориха глаголическите букви, направиха първите преводи на библейското слово.
Мъдрият княз Борис І отвори задушевно вратите на средновековната българска страна за техните възпитаници. Като същински сеятели на знанието и вярата те сътвориха Преславската и Охридската книжовни школи. Устроиха кирилицата, която през вековете мина ведно с християнската книжнина като подарък към други славянски нации.
Всички тези каузи и усърдия са нашият бездънен щемпел в европейската цивилизация. Те ни възвисиха като народ на Словото и Държава на духа. С мощта на този щемпел България удостовери за следващ път Йоановото просветление „ В началото бе словото... “. Без могъществото и мъдростта на Словото няма нито свят, нито светлина, нито обещаващо бъдеще.
Писаното слово и книжовността са наши вековни духовни оръжия, чиято мощност сме длъжни да пренесем през тестванията на времето.
Призовани сме да бъдем почтени за завета на Стоян Михайловски, който в своя „ Български всеучилищен химн “ възхвали отците на „ българското познание “, създателите на „ наший диалект благ “, възкресителите на националния талант. Големият български стихотворец разпозна точно словото и книжовността като гаранти за достолепието, просперитета и мечтаното бъдеще.
Днес ние помним заветите на светите братя и на техните възпитаници, дочуваме патоса на гневния отец Паисий, четем заклинателните слова на патриарха Вазов. Продължаваме да живеем с вярата, че знанието и науката са мощ и светлина, вяра и заричане за групова зрялост.
Светлият празник на словото и духовността е съдбовнозначим през днешния ден, когато разделянето, ненавистта и експанзията към момента са надвиснали като мрачна сянка над света. Тази сянка още един път ни предизвестява какъв брой е значимо да помним, че езикът е дом на нашето съществуване, а ние сме призваните му пазители.
От зората на модерните времена насам знанието е разпознато като идея и приоритет на просветените нации. Онази прозорлива отдалеченост ни е завещала, че без волята за познание, без труда и гения на българските учители, без огрян и въодушевени очи на българските деца мъчно ще влезем в кръга на проспериращите нации.
Нека във висотата и в светлината на този ден да се гордеем, че сме българи. Че сме наследници на хилядолетна книжовна и духовна традиция.
Нека прославим празничния ден 24 май!
Нека духът на този празник осветява всички дни на годината!
Честит празник!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ