Анализаторът Д. Вацов: Залагайки на преговори без военна подкрепа Западът остави Путин да си разиграва коня
Това съобщи анализаторът Димитър Вацов пред TV+ и Веселин Дремджиев.
А Путин няма на какво друго да разчита с изключение на на военна експанзия. Както споделя Марк Галеоти, при оскъдност на запаси той нито може да резервира режима си във вътрешен проект, нито може да играе ролята на велика мощ, без да рекетира света военно. Без това гравитационната мощ на Руската федерация ерозира. Спомнете си Грузия, Евромайдана в Украйна, митингите в Беларус, даже в Казахстан. Икономически по-близките географски до Европа тях се обръщат към Европейски Съюз – там е стокооборотът им, - надлежно стартират и културни и политически промени. Напротив, някогашните руски републики в Централна Азия и районите в Далечния Изток се обръщат към Китай. И Путин се пробва да спре тази ерозия, употребявайки луфта от спора сред Съединени американски щати и Китай. И основава марионетни диктаторски режими в покрайнините си или просто причислява територии, изясни анализаторът.
Той и Западът изхождат от разнообразни понятия за суверенитет. Той употребява домодерното разбиране, съгласно което суверен е самодържецът, който има безспорна и неделима власт. Според това разбиране никой различен няма суверенитет – нито Украйна, нито другите някогашни руски републики, нито даже Румъния и България. Частичен суверенитет има единствено оня, който успее директно – със мощ, с война – да се опълчи на самодържеца. На него се признава статут на „ Велика мощ “ – само че единствено краткотрайно: до момента в който съумява да поддържа силата си и да се опълчва. Напротив, модерността вкарва понятието за национален суверенитет. Това значи, че жителите – всички ние дружно, - се договаряме по какъв начин желаеме да се управляваме. И значи народът на Украйна или на България взема решение по какъв начин и с кого да живее. Путин това не го схваща, счита Вацов.
И защото сме оставили нещата на неговия произвол, той агресира. Вече е ясно – след новото изказване, че границите на ДНР и ЛНР са тези по техните конституции, т.е. някогашните административни граници на украинските области, - че той ще агресира военно като усили като най-малко два пъти териториите, владени в този момент от сепаратистите. Дали в този момент или след месец, той ще реши. Но според от мотивите и опциите за пропагандна легитимация на дейностите си, той може да удари и Киев и да постави марионетно държавно управление. Санкциите няма да го спрат.
Тъй че следва дълъг и сложен интервал, в който Западът и ние като част от него ще би трябвало да осъзнаем, че до момента в който не се противопоставим – като най-малко с решителност за дейности, в случай че не незабавно с директни дейности, - на Путин военно, той ще продължи да си разиграва коня.В това време неговите тролове в медиите, а и политически проксита на публични позиции, ще не престават да подриват решимостта ни, уточни той.
А Путин няма на какво друго да разчита с изключение на на военна експанзия. Както споделя Марк Галеоти, при оскъдност на запаси той нито може да резервира режима си във вътрешен проект, нито може да играе ролята на велика мощ, без да рекетира света военно. Без това гравитационната мощ на Руската федерация ерозира. Спомнете си Грузия, Евромайдана в Украйна, митингите в Беларус, даже в Казахстан. Икономически по-близките географски до Европа тях се обръщат към Европейски Съюз – там е стокооборотът им, - надлежно стартират и културни и политически промени. Напротив, някогашните руски републики в Централна Азия и районите в Далечния Изток се обръщат към Китай. И Путин се пробва да спре тази ерозия, употребявайки луфта от спора сред Съединени американски щати и Китай. И основава марионетни диктаторски режими в покрайнините си или просто причислява територии, изясни анализаторът.
Той и Западът изхождат от разнообразни понятия за суверенитет. Той употребява домодерното разбиране, съгласно което суверен е самодържецът, който има безспорна и неделима власт. Според това разбиране никой различен няма суверенитет – нито Украйна, нито другите някогашни руски републики, нито даже Румъния и България. Частичен суверенитет има единствено оня, който успее директно – със мощ, с война – да се опълчи на самодържеца. На него се признава статут на „ Велика мощ “ – само че единствено краткотрайно: до момента в който съумява да поддържа силата си и да се опълчва. Напротив, модерността вкарва понятието за национален суверенитет. Това значи, че жителите – всички ние дружно, - се договаряме по какъв начин желаеме да се управляваме. И значи народът на Украйна или на България взема решение по какъв начин и с кого да живее. Путин това не го схваща, счита Вацов.
И защото сме оставили нещата на неговия произвол, той агресира. Вече е ясно – след новото изказване, че границите на ДНР и ЛНР са тези по техните конституции, т.е. някогашните административни граници на украинските области, - че той ще агресира военно като усили като най-малко два пъти териториите, владени в този момент от сепаратистите. Дали в този момент или след месец, той ще реши. Но според от мотивите и опциите за пропагандна легитимация на дейностите си, той може да удари и Киев и да постави марионетно държавно управление. Санкциите няма да го спрат.
Тъй че следва дълъг и сложен интервал, в който Западът и ние като част от него ще би трябвало да осъзнаем, че до момента в който не се противопоставим – като най-малко с решителност за дейности, в случай че не незабавно с директни дейности, - на Путин военно, той ще продължи да си разиграва коня.В това време неговите тролове в медиите, а и политически проксита на публични позиции, ще не престават да подриват решимостта ни, уточни той.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ