Това не е Куба, това не е Венецуела. Този толкова

" Това не е Куба, това не е Венецуела ". Този толкоз подобаващ за демокрацията в Латинска Америка девиз можеше да бъде чут в Боливия през кървавите дни на национален протест против явните опити за изборни измами, направени от Ево Моралес. Това написа политическият анализатор Педро Родригес в коментар за консервативния испански вестник А Бе Се.

Моралес стана първият президент на Боливия, произхождащ от коренното население - отколешна фантазия на латиноамериканската левица, а политическият му живот продължи съмнително дълго. Времето, в което бе на власт, макар икономическия взрив, завърши с толкоз надълбоко отчаяние, че Моралес загуби поддръжката даже на въоръжените сили и полицията, написа създателят.

Дискредитираният режим на Моралес е част от огромен политически абсурд на актуалната ера - от ден на ден избори в един все по-малко либерален свят. Британските политолози Ник Чийзман и Брайън Клас назовават това " фалшифицирани демокрации ". При тях държавните управления, в търсене на непоклатимост, привикват непрекъснато изцяло манипулирани избори, с цел да се показват като същински демокрации.

Случаят с Боливия илюстрира съвършено едно от главните изводи на Чийзман и Клас. За да нагласиш едни избори, е прекомерно късно да действаш в нощта на преброяването на бюлетините. Най-ефикасните измами се вършат месеци преди изборния ден, когато няма досадни интернационалните наблюдаващи на терен, а хитростите могат да бъдат показани като " механически " решения. Ако вместо да подправя безсрамно резултатите от формалното броене, Моралес бе възнамерявал нещата авансово, в този момент евентуално още щеше да е президент на Боливия, написа Родригес.