След раздялата: единият родител не иска да вижда детето
Това може би е наказването на някогашния за вас. Може и да е някакъв чудноват опит за реванш
Той, вероятно да видите, че не можете да се справяте без него, да го потърсите, да го помолите да контактува по-често със сина или щерка ви.
Има логичност, че тъкмо това ще се случи. Когато се разделя фамилията на младеж, той, несъмнено, страда. Но и усеща разпределяне на родителската „ хватка “, става неуправляем. Родителят, който живее с него, се вижда в знамение, а другият чака да бъде потърсен за помощ. Да бъде молен даже.
Не молете обаче за нищо. Проведете диалог сред виновни родители. Вашата разлъка, без значение за какво се е случила, по никакъв метод не освобождава колегата от отговорности към сина или щерка му. Ако не схваща това, доста вярно, че към този момент не сте с този човек.
Въпросът обаче е какво да извършите, с цел да не лишавате и себе си от скъпа помощ в тази сложна възраст, и тийна от контакт с другия му родител.
В диалога умерено, без натяквания и назидания пробвайте да припомните на някогашния от какво се лишава самият той и от какво лишава детето си, като го подценява. Опитайте и да постигнете някаква спогодба за постоянни контакти. Но няма потребност да бързате да споделяте със сина или щерка си, тъй като не знаете дали ангажимента ще бъде спазена.
Затова е рационално премислено и невъзмутимо да разчитате на себе си и да прокарате по едно и също време две ясни внушения.
Едното е постоянно да припомняте на тийна, че излизането на другия родител от вкъщи не трансформира нищо в разпоредбите. Заявете, че както вие ще се опитате да не му липсва нищо, по този начин очаквате и той да не натоварва ненужно обстановката.
Второто е да обясните за какво е това необичайно държание на родителя му. Независимо дали го демонстрира или не, вашето дете страда, усеща се изоставено. Уверете го, че виновността не е в него. Вероятно повода е, че връзките сред вас са прекомерно мъчителни, по тази причина сътрудникът ви се е отдръпнал. Тийнът е задоволително огромен, с цел да разбере, че възрастните от време на време не постъпват рационално и се оставят в плен на усеща. Другият родител не може да разграничи вас от детето си, по тази причина и не търси контакт с него. Или пък дотолкоз се е отдал я на нова обич, я на новопридобитата си независимост, че не намира време.
Говорете, без да нападате и да осъждате, въпреки някогашният ви да си заслужава тежки думи. Все отново не забравяйте, че за тийна той е родител.
Успоредно с тези диалози се опитвайте у дома постоянно да е радостно, детето ви да не усещате неналичието на другия. Сега е моментът да си вземете домакински любим, да си купите по-качествени колони, да вържете хранилка на балкона, с цел да ви чуруликат птичета от ранна заран, и въобще да живеете допустимо най-щастливо.
