Това, което най-често наричаме любов, всъщност е стратегия на егото

...
Това, което най-често наричаме любов, всъщност е стратегия на егото
Коментари Харесай

Никой не може да запълни липсите в самите нас - ЕКХАРТ ТОЛЕ

Това, което най-често назоваваме обич, в действителност е тактика на егото да избегне капитулация…

В този смисъл, испанският език е най-откровен. „ Тe quiero “ значи по едно и също време „ Обичам те ” и „ Искам те ”.

За егото „ Искам “ и „ Обичам “ е едно и също. При същинската обич обаче няма „ желая ”. При нея отсъства желанието да притежаваш или променяш колегата си.

Егото взема решение, че харесва някой и го прави специфичен. Прави го собствен „ избавител “. Използва го, с цел да прикрие непрекъснатото си незадоволство, възприятието за „ непълнота ”, гнева и омразата, които са скрити в него.

Затова, когато егото каже „ Обичам го ”, то в действителност се пробва да прикрие негативните усеща, които постоянно го съпровождат: възприятието за незадоволеност, за злощастие, за безполезност. И въпреки за малко, тази заблуда сякаш работи…

Идва миг обаче, когато неумишлено, индивидът, който сме създали специфичен в очите си, се проваля във функционалността си да прикрива болката ни, омразата, неудовлетвореността или нещастието ни, безполезността и непълнотата ни.

Тогава на повърхността излиза възприятието, което прикриваме, проектира се върху нашия фаворит, за който сме мислили, че ще ни „ избави ”. И ненадейно любовта се трансформира в ненавист.

Егото не осъзнава, че тази ненавист е проекция на болката, която е потискало и прикривало. Егото има вяра, че другият е отговорен за нея. А от кое място идва болката? Откъде идва пустотата? От неналичието на връзка с теб самия…

Някои хора имат доста връзки. Те се влюбват и разделят. Много пъти. И обичат за малко.

Защото никой не може непрекъснато да прикрива болката ни. Никой не може да ни запълни неналичията в самите нас.

Изходът е в капитулацията. Егото капитулира. Защото сме създали идната стъпка. Защото сме прогледнали.

Това е импровизиран, вътрешен мир, тишина и възприятие, че в действителност си жив. Този вътрешен покой е това, което е нашата същина. Той е това, което сме търсили в обекта на нашите усеща. То и е това, което е в нас самите.

Източник: chetilishte.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР