Това, което ме мотивира да работя като спешен медик в

" Това, което ме стимулира да работя като незабавен доктор в България, са идеалните цели ", споделя пред " Хоризонт " младият доктор доктор Борис Зарков, който от три месеца работи в Центъра за незабавна здравна помощ в София. Д-р Зарков обаче към този момент е видял и минусите на специалността - донякъде оборудвани и остарели коли за спешна помощ, дефицит на консумативи и лекарства в тях, нападателни пациенти или техни близки, липса на разделяне на незабавните от неспешните случаи. 26-годишният доктор Борис Зарков се дипломира през 2016-а години и тъй като към момента не е избрал какво да специализира, стартира като млад доктор в Спешната помощ. Сблъсъкът с действителността с изключение на огромна школа, се оказва и тежко тестване: Няма доста положителни оферти за млади лекари в България, признава доктор Зарков. Обмислял да се занимава с електроенергетика, пробвал е в IT-сферата, където има положителни приходи. " Но нещо ми липсваше там - връзката с пациента, положителното възприятие. Не може дълго да се прекъсва. Науката е голяма. Изостане ли човек, мъчно може да се възвръща. " Определя работата си в колата за спешна помощ като тежка и виновна. През вчерашния ден нормалните към 15 екипа са срещнали огромни усложнения в обслужването на всички адреси, поради огромния брой сигнали за припаднали в жегите хора. Законовата рамка не е добра - всеки един сигнал може да се пояснява действително като незабавен, разяснява медикът. Нерядко се натъква на " смехотворни сигнали " - случаи на примрял или неконтактен човек, които се оказват напълно банални и се оправят " след едно наплискване с вода ". Същевременно има животозастрашаващи случаи. 13 август е крайният период за подаване на предложения за закупуване на новите 400 коли за спешна помощ за цялата страна. Търгът е обжалван към този момент два пъти и това още повече забявя неговото осъществяване. 
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.