Мартин Табаков за ФрогНюз: Иран е спонсор на Хамас, от военното му крило вече благодариха на Техеран
Това сподели пред ФрогНюз интернационалният анализатор доктор Мартин Табаков.
Ето и цялото изявление:
След възобновяване на военните дейности по Ивицата Газа, в българското публично пространство се приказва за ръката на Русия - смятате ли, че Руската федерация подклажда спора, инициира го?
Разбирам наклонението, което асоциира Русия с осъществяването на актове, ориентирани против интернационалното право. Но в тази ситуация с военните дейности сред Израел и Хамас, възможна роля на Русия е по-лесно да бъде декларирана, в сравнение с потвърдена като достоверна. И тук има основна разлика, която би трябвало да бъде направена. Кремъл печели от всяка една ескалация, доколкото такава ще отклонява вниманието и ресурсите на Запада от войната в Украйна. Но това не значи, че Москва е инициирала спора в Израел, тъй като това би компрометирало връзките сред Тел Авив и Кремъл.
След войната в Украйна, Израел е най-легитимният сътрудник, който остана на Русия. Защо Владимир Путин да губи това? Всъщност и Бенямин Нетаняху, и Владимир Путин са еднообразно стимулирани да държат Израел настрана от войната в Украйна. Подкрепа от страна на Москва за Хамас би било в прорез с съветския интерес в тази ситуация. Путин и Нетаняху имат потвърдено прагматично съдействие, тествано на терена в Сирия. Кремъл не би рискувал да загуби и ролята си на страна, която има работещо партньорство по едно и също време и с Израел, и с Иран.
Каква за Вас е повода за актуалните офанзиви?
Голямата причина е неналичието на напредък в реализирането на концепцията за основаването на Палестинска страна, с границите от 1967-ма година и столица Източен Йерусалим. Но този блокирал развой се актуализира от събития от преходен темперамент. Например включването в израелското държавно управление на радикално-десни обединения, които в немалка степен дават отговор точно за силовите структури в страната. Така също увеличението на въздействието на Хамас освен в Ивицата Газа, само че и в Западния бряг. Когато от едната страна имаш Итамар Бен-Гвир, а от другата – Исмаил Хания и Яхия Синуар, напрежението, ескалацията и войната е тъжно, само че разумно разследване. Когато хора от подобен коренен порядък би трябвало да адресират събития – било пропускателния режим в Ал-Акса, било продължаващата политика на заселничество в Западния бряг или основаването на терористични кафези в палестниските анклави – те нормално реагират по подобен метод, който се изчерпва с насилие.
Смятате ли че Русия би се оповестила намерено против Израел?
По-скоро не. Русия не желае да види израелски настъпателен боен хардуер в Украйна. Една от спецификите на Владимир Путин е, че той, за разлика от интервала на руския режим по времето на Студената война, в действителност разви положителни връзки с Израел. Макар последното да бе правилно и по време на късото държавно управление на Яир Лапид и Бени Ганц, които, в подтекста на войната в Украйна имаха позицията на неутралитет в интерес на Киев, то е още по-релевантно, когато отпред на Израел е Бенямин Нетаняху, който в по-голяма степен се пробва да балансира връзките сред Киев и Москва. Путин няма да рискува връзките си с Нетаняху заради Хамас, по този начин както не рискува и тези си с Реджеп Таиип Ердоган поради Армения. При това, не става дума единствено за положителни дипломатически връзки сред Израел и Русия, само че и за търговски. Разбира се, това не значи, че Москва ще се откаже от инструментите, с които разполага по отношение на Израел. Например връзките на Кремъл с Хамас и тези с Иран (оттам и с Хизбула), които имат отношение по отношение на южния и северния фронт на Израел, или пък съветските евреи в близкоизточната страна.
А каква е ролята на Ираn - aко приемем, че Иран е скритият участник, за какво го прави?
За разлика от тази на Русия в този спор, ролята на Иран е доста по-лесно да бъде верифицирана. Това е заради фактът, че Техеран е един от главните спонсори на Хамас. Като тук става дума освен на обезпечаването на аргументи потоци, само че и на разнообразни съставни елементи на боен хардуер или напряко приключени военни произведения. В последна сметка Хамас е част от така наречен „ ос на съпротивата ” – Иран и комплект от близо до режима военно-политически групи от Ирак, Ливан и Ивицата Газа.
Още повече, че сложността и размера на инициираната от Хамас интервенция са в действителност огромни, което отнася към това, че организацията сама по себе си е трябвало да съгласува тези си дейности с главен техен сътрудник като Иран. От военното крило на Хамас, бригадите Изедин ал Касам, към този момент благодариха на Техеран за помощта, която им е била оказана в реализирането на тази насилническа вакханалия.
Но реакцията на управляващите в Иран е по-интересна: въпреки те да поддържаха дейностите на Хамас, към този момент най-малко не са признали такова съучастие в тях. Съединени американски щати и Израел също са деликатни, най-малко към този момент, в посочването на ролята на Иран при тази ескалация. Но концептуално, Иран постоянно печели, когато Израел би трябвало да отделя внимание и запас в посока Ивицата Газа. В случая, този спор ще компрометира и напъните за задълбочаването на връзките сред Израел и арабските страни, подписали Авраамическите съглашения, както и настоящите договаряния за официализиране на тези сред Израел и Саудитска Арабия. Това също е в интерес на Техеран.
Но има и друго измерение: в случай че Съединени американски щати бъдат уверени, че Техеран е изиграл някаква организационна или логистична роля в настоящата ескалация, това ще взриви и договарянията сред Вашингтон и Техеран, които се водят в подтекста на Ядрената договорка. Още повече, че в тях през последния месец имаше напредък, обвързван с освобождението на заложници от страна на Техеран и отпущането на блокирани преди този момент ирански средства от Вашингтон.
По какъв метод актуалният спор сред Израел и Хамас ще се отрази на международната геополитика?
Светът кърви от от ден на ден места. Събития от пози порядък имат свойството да предизвикат диалектика от процеси, които „ всмукват ” в себе си разнообразни страни, постоянно с противоположни ползи. Конфликтът сред Израел и палестинския радикализъм, въпреки и остарял, не е изчерпал заряда си. Той успяваше да надделее и върху другояче възпиращите механизми, присъщи за Студената войната. Какво остава за днешния свят, който е по-раздробен, по-разнолик. Свят, в който властовите центрове имат липсващ потенциал за въздържане на такива процеси. Ако преди глобализмът движеше регионализма, в този момент е по-скоро противоположното – регионализмът движи глобализма. Видяхме го и във войната сред Азербайджан и Армения, виждаме го и в този момент в тази сред Израел и Хамас. Общото сред двата спора е, че те служат като магнит за интереса и на други страни, което автоматизирано глобализира техните съперничества.
Виждате ли благоприятни условия за бързо привършване на експанзията или спорът ще се продължи?
Предвид това, че Израел разгласи, че финалната цел на дейностите на техните отбранителни сили ще бъде цялостното унищожаваше на Хамас, това допуска осъществяването освен на военновъздушни удари по Ивицата Газа, само че вероятно и сухопътно навлизане в палестинския анклав. Ако се стигне до това, това, веднъж, ще удължи спора, повторно, ще го направи още по-кървав, и трети път, ще послужи като покана на близки до Иран организации да се включат в него. Така да вземем за пример, представител на шиитската организация Хизбула към този момент съобщи, че нахлуването на Израел в Ивицата Газа е „ алена линия ” за ливанската групировка. От друга страна обаче, от Ливан идват и други индикации – че Хизбула не би се присъединила в спора, до момента в който той не бъде пренесен на територията на страната. Това обаче би станало относително елементарно, поради палестинските лагери в нея.
За страдание, към настоящия миг няма рецепта за деескалация, таман в противен случай. Факторите, които биха довели до спомагателното задълбочаване на войната сред Израел и Хамас, са повече от тези, които биха работили в посока на нейното закъснение.
Д-р Мартин Табаков е политолог и лекар по политически науки от Нов български университет. Интересите му са в региона на турската вътрешна и външна политика, както и в процесите в Близкия изток. Работил е като консултант към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
След възобновяване на военните дейности по Ивицата Газа, в българското публично пространство се приказва за ръката на Русия - смятате ли, че Руската федерация подклажда спора, инициира го?
Разбирам наклонението, което асоциира Русия с осъществяването на актове, ориентирани против интернационалното право. Но в тази ситуация с военните дейности сред Израел и Хамас, възможна роля на Русия е по-лесно да бъде декларирана, в сравнение с потвърдена като достоверна. И тук има основна разлика, която би трябвало да бъде направена. Кремъл печели от всяка една ескалация, доколкото такава ще отклонява вниманието и ресурсите на Запада от войната в Украйна. Но това не значи, че Москва е инициирала спора в Израел, тъй като това би компрометирало връзките сред Тел Авив и Кремъл.
След войната в Украйна, Израел е най-легитимният сътрудник, който остана на Русия. Защо Владимир Путин да губи това? Всъщност и Бенямин Нетаняху, и Владимир Путин са еднообразно стимулирани да държат Израел настрана от войната в Украйна. Подкрепа от страна на Москва за Хамас би било в прорез с съветския интерес в тази ситуация. Путин и Нетаняху имат потвърдено прагматично съдействие, тествано на терена в Сирия. Кремъл не би рискувал да загуби и ролята си на страна, която има работещо партньорство по едно и също време и с Израел, и с Иран.
Каква за Вас е повода за актуалните офанзиви?
Голямата причина е неналичието на напредък в реализирането на концепцията за основаването на Палестинска страна, с границите от 1967-ма година и столица Източен Йерусалим. Но този блокирал развой се актуализира от събития от преходен темперамент. Например включването в израелското държавно управление на радикално-десни обединения, които в немалка степен дават отговор точно за силовите структури в страната. Така също увеличението на въздействието на Хамас освен в Ивицата Газа, само че и в Западния бряг. Когато от едната страна имаш Итамар Бен-Гвир, а от другата – Исмаил Хания и Яхия Синуар, напрежението, ескалацията и войната е тъжно, само че разумно разследване. Когато хора от подобен коренен порядък би трябвало да адресират събития – било пропускателния режим в Ал-Акса, било продължаващата политика на заселничество в Западния бряг или основаването на терористични кафези в палестниските анклави – те нормално реагират по подобен метод, който се изчерпва с насилие.
Смятате ли че Русия би се оповестила намерено против Израел?
По-скоро не. Русия не желае да види израелски настъпателен боен хардуер в Украйна. Една от спецификите на Владимир Путин е, че той, за разлика от интервала на руския режим по времето на Студената война, в действителност разви положителни връзки с Израел. Макар последното да бе правилно и по време на късото държавно управление на Яир Лапид и Бени Ганц, които, в подтекста на войната в Украйна имаха позицията на неутралитет в интерес на Киев, то е още по-релевантно, когато отпред на Израел е Бенямин Нетаняху, който в по-голяма степен се пробва да балансира връзките сред Киев и Москва. Путин няма да рискува връзките си с Нетаняху заради Хамас, по този начин както не рискува и тези си с Реджеп Таиип Ердоган поради Армения. При това, не става дума единствено за положителни дипломатически връзки сред Израел и Русия, само че и за търговски. Разбира се, това не значи, че Москва ще се откаже от инструментите, с които разполага по отношение на Израел. Например връзките на Кремъл с Хамас и тези с Иран (оттам и с Хизбула), които имат отношение по отношение на южния и северния фронт на Израел, или пък съветските евреи в близкоизточната страна.
А каква е ролята на Ираn - aко приемем, че Иран е скритият участник, за какво го прави?
За разлика от тази на Русия в този спор, ролята на Иран е доста по-лесно да бъде верифицирана. Това е заради фактът, че Техеран е един от главните спонсори на Хамас. Като тук става дума освен на обезпечаването на аргументи потоци, само че и на разнообразни съставни елементи на боен хардуер или напряко приключени военни произведения. В последна сметка Хамас е част от така наречен „ ос на съпротивата ” – Иран и комплект от близо до режима военно-политически групи от Ирак, Ливан и Ивицата Газа.
Още повече, че сложността и размера на инициираната от Хамас интервенция са в действителност огромни, което отнася към това, че организацията сама по себе си е трябвало да съгласува тези си дейности с главен техен сътрудник като Иран. От военното крило на Хамас, бригадите Изедин ал Касам, към този момент благодариха на Техеран за помощта, която им е била оказана в реализирането на тази насилническа вакханалия.
Но реакцията на управляващите в Иран е по-интересна: въпреки те да поддържаха дейностите на Хамас, към този момент най-малко не са признали такова съучастие в тях. Съединени американски щати и Израел също са деликатни, най-малко към този момент, в посочването на ролята на Иран при тази ескалация. Но концептуално, Иран постоянно печели, когато Израел би трябвало да отделя внимание и запас в посока Ивицата Газа. В случая, този спор ще компрометира и напъните за задълбочаването на връзките сред Израел и арабските страни, подписали Авраамическите съглашения, както и настоящите договаряния за официализиране на тези сред Израел и Саудитска Арабия. Това също е в интерес на Техеран.
Но има и друго измерение: в случай че Съединени американски щати бъдат уверени, че Техеран е изиграл някаква организационна или логистична роля в настоящата ескалация, това ще взриви и договарянията сред Вашингтон и Техеран, които се водят в подтекста на Ядрената договорка. Още повече, че в тях през последния месец имаше напредък, обвързван с освобождението на заложници от страна на Техеран и отпущането на блокирани преди този момент ирански средства от Вашингтон.
По какъв метод актуалният спор сред Израел и Хамас ще се отрази на международната геополитика?
Светът кърви от от ден на ден места. Събития от пози порядък имат свойството да предизвикат диалектика от процеси, които „ всмукват ” в себе си разнообразни страни, постоянно с противоположни ползи. Конфликтът сред Израел и палестинския радикализъм, въпреки и остарял, не е изчерпал заряда си. Той успяваше да надделее и върху другояче възпиращите механизми, присъщи за Студената войната. Какво остава за днешния свят, който е по-раздробен, по-разнолик. Свят, в който властовите центрове имат липсващ потенциал за въздържане на такива процеси. Ако преди глобализмът движеше регионализма, в този момент е по-скоро противоположното – регионализмът движи глобализма. Видяхме го и във войната сред Азербайджан и Армения, виждаме го и в този момент в тази сред Израел и Хамас. Общото сред двата спора е, че те служат като магнит за интереса и на други страни, което автоматизирано глобализира техните съперничества.
Виждате ли благоприятни условия за бързо привършване на експанзията или спорът ще се продължи?
Предвид това, че Израел разгласи, че финалната цел на дейностите на техните отбранителни сили ще бъде цялостното унищожаваше на Хамас, това допуска осъществяването освен на военновъздушни удари по Ивицата Газа, само че вероятно и сухопътно навлизане в палестинския анклав. Ако се стигне до това, това, веднъж, ще удължи спора, повторно, ще го направи още по-кървав, и трети път, ще послужи като покана на близки до Иран организации да се включат в него. Така да вземем за пример, представител на шиитската организация Хизбула към този момент съобщи, че нахлуването на Израел в Ивицата Газа е „ алена линия ” за ливанската групировка. От друга страна обаче, от Ливан идват и други индикации – че Хизбула не би се присъединила в спора, до момента в който той не бъде пренесен на територията на страната. Това обаче би станало относително елементарно, поради палестинските лагери в нея.
За страдание, към настоящия миг няма рецепта за деескалация, таман в противен случай. Факторите, които биха довели до спомагателното задълбочаване на войната сред Израел и Хамас, са повече от тези, които биха работили в посока на нейното закъснение.
Д-р Мартин Табаков е политолог и лекар по политически науки от Нов български университет. Интересите му са в региона на турската вътрешна и външна политика, както и в процесите в Близкия изток. Работил е като консултант към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ