Това е втората статия от традиционната поредица “празнични статии, в

Това е втората публикация от обичайна поредност “празнични публикации ”, в които върша преглед на изминаващата година и обрисувам събитията, идни да се случат през идната година. В предната публикация разгледахме топ 10 на лунните и междупланетните мисии от 2018-та година. В днешната публикация ще разгледаме най-интригуващите научни, лунни и междупланетни задачи, идни да се случат през 2019-та година. Междувременно подсещам, че през вчерашния ден, на 20-ти декември, бе оповестена електронната книга на Светослав Александров “Аз, виртуалният астронавт ”, която можете да си закупите на цена от 5 лв. на уеб страницата на книжарница “Книгите ”. Повече информация за книгата можете да прочетете в обществената мрежа Goodreads или на страниците на КОСМОС БГ. 

Когато разгласих публикацията за топ 10 лунни и междупланетни задачи през 2018 година, някои от постоянните читатели означиха, че едва ли през 2019-та година ще станем очевидци на толкоз доста изстрелвания на научни галактически апарати. Да, по този начин е. Но в случай че през 2018-та година някои галактически апарати излитаха, а други пристигаха на крайните си дестинации, през 2019-та година тези нови апарати ще би трябвало да разпрострат капацитета си. Възможно е през новата година да станем очевидци на разстърсващи открития, които вечно ще преобърнат визиите ни за Вселената. 

Космическата 2019-та ще стартира стремително: още на 1-ви януари автоматизираната междупланетна станция на НАСА “Ню Хърайзънс ” ще дойде в покрайнините на Ултима Туле. Това е първият обект от пояса на Куйпер, на милиарди километри разстояние от Плутон, който ще бъде посетен от човешки уред. Мисля, че въобще няма да сбъркам в случай че кажа, че в случай че облитането на “Ню Хърайзънс ” мине по проект, това ще е най-великото събитие през 2019-та и едно от най-великите за десетилетието. Учените не знаят какво ще открият на обект, намиращ се толкоз надалеч от нас. Със сигурност “Ню Хърайзънс ” ще хвърли светлина върху някои от загадките на Ултима Туле, само че като същинска изследователска експедиция евентуално ще повдигне доста повече въпроси, в сравнение с ще даде отговори на към този момент заложени такива. 

Бих желал да обърна особено внимание: ние няма да получим фотоси още точно на Нова година. Също както по време на облитането на Плутон, “Ню Хърайзънс ” ще е напълно ангажиран с проучването на Ултима Туле в автоматизиран режим, антената ще е насочена в противоположна на Земята посока и няма да е в положение да комуникира с нас в действително време. Когато научната стратегия най-сетне завърши, “Ню Хърайзънс ” ще обърне антената си към Земята и ще стартира да предава данни. Но ще минат шест часа преди данните да дойдат. Възможно е измежду тези данни да има фотоси, само че те няма да са с високо качество. Ентусиастите от Планетното общество обаче ни припомнят още един факт, който бих споделил, че е прекомерно провокиращ. За разлика от екипите на марсоходите, както и на новопристигналата задача на Марс “ИнСайт ”, екипът на “Ню Хърайзънс ” не разгласява фотосите си сега, в който дойдат на Земята. Учените желаят първо да прегледат фотосите, да им сложат описания и откакто получат утвърждението на НАСА, чак тогава те се разгласяват – което прибавя към един ден забавяне. Но тази консервативна политика не трансформира обстоятелството, че тези първи фотоси ще са с неприятно качество – позицията на Ултима Туле е към момента неразбираема, а обектът е по-малък от Плутон. “Ню Хърайзънс ” сигурно ще направи и по-детайлни изображения. Но тъй като е на милиарди километри оттатък орбитата на Плутон, ще отнеме седмици, дори месеци преди фотосите да бъдат предадени към Земята. Със сигурност ще изчакаме много, преди да забележим нещо значително. 

В началото на януари, евентуално към 4-ти (освен в случай че китайците не ни изненадат), следва кацането на “Чанг’e 4 ” върху противоположната страна на Луната – първото в историята на човечеството. За място на втурване е определен кратерът декор Карман. Напомням на читателите, че понастоящем “Чанг’e 4 ” се намира в окололунна орбита, а на борда на роботизираната станция пътуват биологични обекти – откривателите ще създадат опит да отгледат на Луната картофи и арабидопсис (малко растение, което е от фамилията на зелето – сем. Кръстоцветни или Brassicaceae). В взаимозависимост от това дали китайците ще върнат навреме в употреба тежката си ракета “Лонг Марч 5 ”, която аварира през 2017-та година, до края на годината може да станем очевидци на още една китайска лунна задача – “Чанг’e 5 ”, която ще кацне на Луната (този път от забележимата страна), ще вземе проби от лунния грунт, ще излети от лунната повърхнина и ще се насочи назад към Земята, с цел да достави пробите за по-нататъшно проучване в наземни лаборатории.

През 2019-та година чакаме изстрелванията и на още две лунни задачи. Индия и Израел ще си съперничат, с цел да станат 4-тата или 5-тата страна след Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Китай, постигнали меко кацане на Луната. Още в края на януари чакаме изстрелването на спускаемата индийска задача “Чандраян 2 ” (букв. превод от санскрит – “лунен транспортен съд ”), а през февруари следва полетът на спускаемия уред “Берешит ” (името на иврит значи “Битие ”). Но до момента в който “Чандраян 2 ” е основана от Индийската галактическа организация ISRO, “Берешит ” е плод на лунното съревнование “Гугъл Екс Прайз ” и е издигнат от неправителствената организация СпейсИл (макар и с известна поддръжка от Израелската галактическа агенция). Има и още една огромна разлика – “Чандраян 2 ” ще лети независимо с ракета “GSLV Mk III ”, до момента в който “Берешит ” бъде качен като второстепенен потребен товар на ракета “Фолкън 9 ” на СпейсЕкс при изстрелването на телекомуникационния сателит “PSN-6 ”.

По отношение на вторичните задачи, чакаме още една доста вълнуваща такава – по време на идващото изстрелване на ракета “Фолкън Хеви ”, което може да стане факт още през първата половина на 2019-та, ще полети задачата на Планетното общество “Лайтсейл 2 ”. Мисията ще показва технологията “слънчево корабоплаване ”, която може да докара до гражданска война в полетите до планетите на Слънчевата система и даже да разреши междузвездни пътешествия! 

Русия от дълго време не е изстрелвала огромна роботизирана научна задача, в която страната е била началник на плана (при изстрелването на “ЕкзоМарс-2016 ” задачата бе взаимна сред руснаците и Европейската галактическа организация, само че ЕКА е тази, която до ден сегашен управлява и взема решенията). Без да броим неуспеха на “Фобос-Грунт ” през 2011-та, последните сполучливи научно-изследователски съветски задачи бяха на радиотелескопа “Спектр-Р ” (пак през 2011-та), на биологичната сонда “Бион-М ” (през 2013 г.) и на астрономическата задача “Ломоносов ” (през 2016 г.). След интервал на доста дълги забавяния, руснаците най-сетне наподобяват да са в подготвеност тази пролет да изстрелят галактическия телескоп “Спектр-РГ ”. Мисията е създадена и ръководена от конструкторското бюро Неправителствени организации “Лавочкин ”, а на борда с изключение на съветски инструмент ART-XS, има и немски eRosita. Ракетата-носител ще е “Протон-М ” с ускорителен блок “Блок ДМ-03 ”, като тя би трябвало да изведе телескопа в междупланетното пространство и по-точно в точката на Лагранж Л2. Подобно на доста други планове за галактически телескопи, изстрелването на “Спектр-РГ ” също бе отлагано неведнъж. Една от аргументите за последните отлагания бе нуждата от подмяна на западните електронни съставни елементи с съветски заради глобите, наложени на Русия след спора в Украйна. 

През 2019-та година чакаме старта на още един телескоп – европейския “Хеопс ”. Засега изстрелването е планувано сред 15-ти октомври и 14-ти ноември. Полетът ще бъде извършен от европейския космодрум Куру с европеизираната съветска ракета “Союз ”. За разлика от “Спектр-РГ ”, който ще работи в точката на Лагранж Л2, “Хеопс ” ще се намира в околоземна орбита. Целта на задачата на “Хеопс ” е да търси планети към други звезди и да учи техните характерности. 

Очаквайте още кацания на метеорити! През 2019-та година ще забележим спускания на японската автоматизирана станция “Хаябуса 2 ” върху повърхността на Рюгу, този път за да събира проби от неговата повърхнина. На борда на “Хаябуса 2 ” има и още един астероидоход от серията “Минерва 2 ”, който ще би трябвало да извърши меко кацане. Другата възвръщаема задача на НАСА “Озирис-Рекс ”, която дойде в покрайнините на метеорита Бену при започване на декември, ще стартира неговото проучване през 2019-та година. Към края на 2019-та “Озирис-Рекс ” ще би трябвало да се сближи с метеорита, след което роботизираната ръка ще се протегне и ще вземе до 2 кг проби от неговата повърхнина. Ако интервенцията е сполучлива, “Озирис-Рекс ” може да се трансформира в най-амбициозната възвръщаема експедиция на Съединени американски щати след приключването на стратегия “Аполо ” до Луната през 70-те години на предишния век. 

Продължаваме да следим задачата на НАСА “Джуно ”, която през 2019-та година ще направи седем огромни сближения с Юпитер. Новоизстреляната задача “Паркър ”, още веднъж на НАСА, ще организира две сближения със Слънцето – през април и през декември. Ако всичко мине по проект, на 26-ти декември 2019-та “Паркър ” ще прелети и край Венера, с цел да поправя орбитата си. Новата орбита ще разрешава прелитанията край Слънцето да стават на още по-малки дистанции. 

По отношение на проучванията на Марс, европейско-руската задача “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ” ще продължи да търси следи от метан или други редки газове на Червената планета, които могат да са артикул на метаболизма на живи организми. Същевременно пристигналият в края на ноември “ИнСайт ” ще би трябвало да извърши няколко значими задания, измежду които е разгръщането на пробивната немска машина HP3 през януари. Веднъж щом главната научна задача стартира през 2019-та година, тя се чака да продължи най-малко 24 месеца. 

Всичко това демонстрира, че 2019-та година няма да е скучна. Очакваме с неспокойствие идните събития!