Това е втората от традиционната поредица “празнични статии, в които

2022: Годината, в която ОлдСпейс индустрията най-сетне отбеляза прогрес

Това е втората от обичайна поредност “празнични публикации ”, в които върша преглед на изминаващата година и обрисувам събитията, идни да се случат през идната година.

Прочетете първата публикация от поредицата: 2022 влиза в историята на НАСА като една от най-успешните години

Не е никаква изненада, че изминаващата година бе придружена от триумфи и върхове на СпейсЕкс, само че за разлика от предишни години, когато имахме съвсем напълно вести от СпейсЕкс и млади галактически компании (т.нар. “НюСпейс ” индустрия), през 2022 година старите аерокосмически компании (т.нар. “ОлдСпейс бранш ”) най-накрая започнаха да извършват дилемите, за които им се заплаща. Три съществени събития се случиха през последните 12 месеца: галактическият транспортен съд на Боинг “Старлайнър ” извърши демонстрационен полет до МКС, първата задача “Артемис 1 ” до Луната е към този момент в историята, а ЮЛА (обединението сред Боинг и Локхийд Мартин) най-сетне получи от Блу Ориджин своите мотори “BE-4 ”, които ще заменят съветските “РД-180 ”.

Mакар че от 2020 година до момента галактическата компания на Илон Мъск извършва безупречно дилемите си по транспорта на астронавти до Международната галактическа станция, НАСА, естествено, се тормози да не изпадне в сюжет, при който ракетите “Фалкън 9 ” и корабите “Крю Драгън ” бъдат спрени от употреба поради повреда и по този начин да се наложи на организацията още веднъж да разчита на съветските кораби “Союз ”. Такъв сюжет би бил още по-лош във времена като сегашните, когато Русия води война с Украйна и си е навлекла гнева на останалия свят. Ето за какво след 2014 година, когато бяха връчени договорите на СпейсЕкс и Боинг за основаването на пилотирани галактически кораби, концепцията на НАСА бе да се обезпечи “нееднаква запаса ” (на англ. dissimilar redundancy). В предишни времена, в случай че някоя совалка претърпеше повреда, полетите на всички останали совалки се спираха, тъй като бяха с идентична структура и всеки евентуален проблем можеше да засегне всяка една от тях. Но корабите на Боинг и СпейсЕкс, надлежно “Старлайнър ” и “Крю Драгън ”, са разнообразни, строят се по друг метод, методологията на работа е друга. Съответно, в случай че нещо се случи с Илон Мъск, СпейсЕкс или “Крю Драгън ”, това не би следвало да докара до прекъсване на полетите на “Старлайнър ”.

През месец май т.г. “Старлайнър ” най-накрая извърши сполучливо безпилотна демонстрационна задача до Международната галактическа станция – нещо, което Боинг се опита да реализира за финален път през 2019 година и не сполучи. Но този път всичко мина обикновено, като изключим някои дребни механически проблеми като отклонения от работата на дребна част от моторите. Въпреки тези дреболии полетът мина съвсем безупречно и НАСА най-сетне разполага с План Б за транспорт на астронавтите си до МКС, който не включва Русия. Първото изстрелване на “Старлайнър ” в пилотиран режим е планувано за април 2023 година.

Преди триумфите на СпейсЕкс, компанията Юнайтед Лонч Алайънс (обединението сред Боинг и Локхийд Мартин) бе главният оператор на ракетни полети в Съединени американски щати. Но ракетите, които използваше за транспортите си, бяха скъпата “Делта 4 ” и малко по-евтината, само че разчитаща на издигнати в Русия ракетни мотори на керосин и О2 “РД-180 ”, “Атлас 5 ”. Поради тази цел ЮЛА стартира да основава ново потомство ракети “Вулкан ”, които са планувани да бюджетни, да работят на метан и О2 и за които компанията подписа контракт с Блу Ориджин за основаването на съвременни мотори “BE-4 ”.

Блу Ориджин трябваше да стартира да създава подготвени за полет мотори още през 2017 година, само че редица фактори – пандемията от коронавирус, неприятните кадрови промени (например, назначението на Боб Смит като изпълнителен директор), отводът от потреблението на итеративния метод, присъщ за СпейсЕкс, докара до съществени отлагания. В последно време моторите “BE-4 ” станаха за насмешка и интернет миймове, фокусирани към президента на ЮЛА – Тори Бруно. Бяха сътворени редица колажи, осмиващи Бруно и Джеф Безос, притежателя на Блу Ориджин, все в един жанр: “Къде са ми моторите, Джеф? ”.

Е, през октомври и ноември Блу Ориджин най-сетне достави на Тори Бруно първите два подготвени за полет мотора “BE-4 ”. В близко бъдеще предстоят съществени сложни тествания на “Вулкан ”, които ще включват статични огневи запалвания и в случай че всичко мине наред, през 2023 година ще станем очевидци на дебюта на ракетата с задачата на Астроботик “Перегрин ” към Луната!

Но несъмнено събитието на годината си остава изстрелването на първата ракета “Спейс Лонч Систъм ” с кораба “Орион ” на задачата “Артемис 1 ” до Луната, което бе извършено на 16-ти ноември. Забележително е, че “Спейс Лонч Систъм ”, другояче считана за политически план, натрапен върху НАСА от Конгреса, съумя да полети преди редица частно конструирани ракети, включително “Ню Глен ”, “Вулкан ” и дори “Старшип ”!

НАСА направи всичко допустимо, с цел да популяризира триумфите на “Артемис 1 ” – и това е разбираемо, защото организацията най-накрая стартира своето завръщане към Луната. Като че ли остана на назад във времето, че през 2022 година СпейсЕкс също изстреля две задачи към Луната ( “Данури ” и “Хакуто-Р ”). Но полетите на СпейсЕкс са постоянни, компанията изстрелва приблизително по една ракета на 6-7 дни и това към този момент е доскучало на хората. В този ред на мисли компанията на Илон Мъск към този момент не е бъдещето, а част от безинтересното настояще. Приели сме СпейсЕкс за даденост и толкова, до момента в който “Артемис 1 ” ни изглеждаше като събитие, което не сме виждали от 60-те и 70-те години, т.е. времената на “Аполо ”.

Няма спор – трите огромни събития, които пристигнаха откъм ОлдСпейс бранша, съумяха да ни разнообразят. Интересно ми е да забележим дали през 2023 година старите корпорации ще продължат да наваксват и да означават нови триумфи, или още веднъж ще заседнат в миналото…