България спешно трябва да направи нещо срещу бедността
Това е оценката за България в годишния отчет на немската фондация "Бертелсман ", в който създателите проучват какъв брой са бедните и застрашените от беднотия в едно общество и в кои групи са съсредоточени бедните.
При българите това несъмнено са пенсионерите, децата и младежите и каквито и провокации да има пред държавното управление, най-голямото е да измъкне популацията от беднотията, споделят създателите.
Страната се подрежда на 26-то място от 28 страни с коефициент 4.19 (сумарно по 6-те показателя).
По четири от шестте индикатора за обществена правдивост, обхванати в проучването, България е измежду най-изостаналите в това отношение страни.
Най-обезпокоителното е, че страната заема последно място по 2 индикатора - „ предварителна защита на бедността” и „ обществено приобщаване и липса на дискриминация”.
По отношение на грижата за децата и младежите, България заема 27-мо място с коефициент 3.81.
Страната ни се показва най-добре по индикатор „ Образование”, където може да се счита, че има приемливи достижения.
С коефициент 6.23 в тази подкласация, заемаме 14-то място.
През 2016 година 82.3% от популацията в трудоспособна възраст е имало главно обучение (14-то място измежду страните от ЕС). Това е 5-процентно усъвършенстване по отношение на 2007 година
За съпоставяне, индикаторът на заемащата първо място Литва е 94.6%.
България продължава да има проблеми с намаляването на броя на рано напусналите системата за обучение.. Броят на напусналите учебно заведение или незавършили някаква форма на образование на възраст от 18 до 24 години не се е трансформирал значително от 2008 година насам и съставлява 13.8% (23-то място за страната по този показател).
Българските специалисти по проблемите на обществената правдивост акцентират „ съществени несъответствия сред типа фрагменти, подготвяни в междинните учебни заведения и ВУЗ-овете, и потребностите на пазара на труда”.
Тези несъответствия основават остатък от работна мощ в браншове с ниска потребност от такава и по едно и също време с това – изострен дефицит на фрагменти в някои инженерни браншове и осведомителните технологии.
Процентът на отпадналите от просветителната система измежду малцинствата и по-специално измежду ромите, е доста по-висок от междинния. Това значи, че учебните заведения не обезпечават еднакъв достъп за всички етнически групи.
Най-голямото предизвикателство, пред което е изправено държавното управление на България обаче е оправянето с бедността. По този индикатор страната заема 28-мо място с коефициент 1.39.
Независимо от 20-процентното усъвършенстване спрямо 2007 година, стряскащите 40.4 % (данни от 2016 г.) са застрашени от беднотия или обществено изключване, което е най-високият % в Европейски Съюз.
Като част от това население в нежелано състояние са и 31.9%, които нямат финансовата опция да задоволят обикновени житейски потребности като отоплено жилище и телефон.
Смущаващ е и фактът, че 45.6% от българските деца и юноши са в рисковата зона за беднотия или обществено изключване – по този индикатор България е на предпоследно място в Европа.
При българите това несъмнено са пенсионерите, децата и младежите и каквито и провокации да има пред държавното управление, най-голямото е да измъкне популацията от беднотията, споделят създателите.
Страната се подрежда на 26-то място от 28 страни с коефициент 4.19 (сумарно по 6-те показателя).
По четири от шестте индикатора за обществена правдивост, обхванати в проучването, България е измежду най-изостаналите в това отношение страни.
Най-обезпокоителното е, че страната заема последно място по 2 индикатора - „ предварителна защита на бедността” и „ обществено приобщаване и липса на дискриминация”.
По отношение на грижата за децата и младежите, България заема 27-мо място с коефициент 3.81.
Страната ни се показва най-добре по индикатор „ Образование”, където може да се счита, че има приемливи достижения.
С коефициент 6.23 в тази подкласация, заемаме 14-то място.
През 2016 година 82.3% от популацията в трудоспособна възраст е имало главно обучение (14-то място измежду страните от ЕС). Това е 5-процентно усъвършенстване по отношение на 2007 година
За съпоставяне, индикаторът на заемащата първо място Литва е 94.6%.
България продължава да има проблеми с намаляването на броя на рано напусналите системата за обучение.. Броят на напусналите учебно заведение или незавършили някаква форма на образование на възраст от 18 до 24 години не се е трансформирал значително от 2008 година насам и съставлява 13.8% (23-то място за страната по този показател).
Българските специалисти по проблемите на обществената правдивост акцентират „ съществени несъответствия сред типа фрагменти, подготвяни в междинните учебни заведения и ВУЗ-овете, и потребностите на пазара на труда”.
Тези несъответствия основават остатък от работна мощ в браншове с ниска потребност от такава и по едно и също време с това – изострен дефицит на фрагменти в някои инженерни браншове и осведомителните технологии.
Процентът на отпадналите от просветителната система измежду малцинствата и по-специално измежду ромите, е доста по-висок от междинния. Това значи, че учебните заведения не обезпечават еднакъв достъп за всички етнически групи.
Най-голямото предизвикателство, пред което е изправено държавното управление на България обаче е оправянето с бедността. По този индикатор страната заема 28-мо място с коефициент 1.39.
Независимо от 20-процентното усъвършенстване спрямо 2007 година, стряскащите 40.4 % (данни от 2016 г.) са застрашени от беднотия или обществено изключване, което е най-високият % в Европейски Съюз.
Като част от това население в нежелано състояние са и 31.9%, които нямат финансовата опция да задоволят обикновени житейски потребности като отоплено жилище и телефон.
Смущаващ е и фактът, че 45.6% от българските деца и юноши са в рисковата зона за беднотия или обществено изключване – по този индикатор България е на предпоследно място в Европа.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ