Последното плаване на Струма - когато 800 евреи загиват по заповед на Сталин
Това е краят на " Струма " - 800 евреи поемат от Румъния за Палестина с един остарял транспортен съд. Малко по-късно той е потънал потопен по заповед на Сталин. Оцеляват единствено четирима души.
Драмата се разиграва на 24 февруари 1942 година край крайбрежията на Истанбул. Корабът " Струма " със стотици пасажери на борда е потънал от съветска подводница. Загиват 103 деца, 269 дами и 406 мъже - румънски и съветски евреи, тръгнали за Палестина. Оцеляват единствено четирима - един от пасажерите и трима души от екипажа.
Тяхното странствуване стартира два месеца по-рано от Румъния. Корабът " Струма " - едно остаряло корито с изцяло отпаднал мотор, потегля от пристанището Констанца явно претрупан и не след дълго аварира посред Черно море. С помощта на различен транспортен съд " Струма " стига на буксир до Истанбул, където остава блокиран в продължение на 70 дни след отхвърли на английските управляващи в тогавашната Британска Палестина да му разрешат да продължи пътуването си. През това време пасажерите на борда, на които е неразрешено да слизат на сушата, са подпомагани и снабдявани от представители на еврейската общественост в Истанбул.
След като турските и английските управляващи не съумяват да реализират единодушие за това по какъв начин да постъпят с бежанците, турската полиция връща разваления транспортен съд назад към Черно море. Пътниците на борда развяват кърпи с надписи " Спасете ни " - часове преди всички да загинат. И макар че детонациите се чуват ясно на брега, нито една избавителна лодка не е изпратена в помощ на бедстващите в морето.
" Ръждясалото корито не би могло да се назова транспортен съд "
" Ди Велт " споделя в детайли историята на самия транспортен съд - от построяването му в Нюкасъл през 1880-а година до придобиването му от българската компания " Струма АД " и последвалата продажба на кораба на Барух Конфино - ционист и очен доктор от Варна със странични занимания, от които припечелвал в допълнение: прехвърлял евреи към Палестина, което тогава било рискова активност.
Конфино обаче е имал нужния опит: още преди да придобие " Струма ", той към този момент на няколко пъти прехвърлял евреи с други кораби. А претенденти, подготвени да платят до хиляда $ за спасяването си, въобще не липсвали, отбелязва немското издание.
Оцеляват единствено четирима души на борда - един пасажер и трима членове на екипажа, напомня " Ди Велт ". Спасилият се пътник е 19-годишният Давид Столиар от Букурещ, който съумява да се хване за отломка от потъващия транспортен съд и престоява в леденостудените води чак до другия ден, когато е избавен от лодка на бреговата защита. Вкаран е в пандиза, само че след два месеца е освободен и с разрешение на английските управляващи съумява да стигне до Палестина.
На борда на " Струма " е и неговата избраница - 20-годишната Илзе Лотрингер, която обаче умира. По-късно Столиар ще каже пред американските публицисти Дъглас Франц и Кетрин Колинс, създатели на книгата " Смърт в Черно море ", че корабът " Струма " въобще не е бил приспособен за сходно корабоплаване. " Чудехме се по какъв начин това ръждясало корито с разяден дървен корпус въобще може да се назова транспортен съд ", цитира думите му " Зюддойче цайтунг ".
Потапянето - по заповед на Сталин
Сред оживелите е и Израел Франк - той е един от деветима пасажери на " Струма ", свалени от кораба в Истанбул. Той споделя за отношението на митничарите към бежанците следното: " Крадяха ни облеклата, отнемаха ни скъпоценностите, дори и храната ни взимаха ".
Дълго време се е считало, че " Струма " е потънал от немска подводница. Но през 1960-те години немски откривател открива доказателства, че потапянето на кораба с еврейските бежанци е дело на руска подводница. Тя е изпълнявала заповедта на Сталин да се отреже пътят на всевъзможни доставки за немските войски на Източния фронт. Тази теза се удостоверява и от публични съветски документи, които са разкрити чак след края на Съветския съюз. Те потвърждават, че една от най-големите произшествия с пътнически кораби в човешката история в действителност е резултат от трагична неточност.
Драмата се разиграва на 24 февруари 1942 година край крайбрежията на Истанбул. Корабът " Струма " със стотици пасажери на борда е потънал от съветска подводница. Загиват 103 деца, 269 дами и 406 мъже - румънски и съветски евреи, тръгнали за Палестина. Оцеляват единствено четирима - един от пасажерите и трима души от екипажа.
Тяхното странствуване стартира два месеца по-рано от Румъния. Корабът " Струма " - едно остаряло корито с изцяло отпаднал мотор, потегля от пристанището Констанца явно претрупан и не след дълго аварира посред Черно море. С помощта на различен транспортен съд " Струма " стига на буксир до Истанбул, където остава блокиран в продължение на 70 дни след отхвърли на английските управляващи в тогавашната Британска Палестина да му разрешат да продължи пътуването си. През това време пасажерите на борда, на които е неразрешено да слизат на сушата, са подпомагани и снабдявани от представители на еврейската общественост в Истанбул.
След като турските и английските управляващи не съумяват да реализират единодушие за това по какъв начин да постъпят с бежанците, турската полиция връща разваления транспортен съд назад към Черно море. Пътниците на борда развяват кърпи с надписи " Спасете ни " - часове преди всички да загинат. И макар че детонациите се чуват ясно на брега, нито една избавителна лодка не е изпратена в помощ на бедстващите в морето.
" Ръждясалото корито не би могло да се назова транспортен съд "
" Ди Велт " споделя в детайли историята на самия транспортен съд - от построяването му в Нюкасъл през 1880-а година до придобиването му от българската компания " Струма АД " и последвалата продажба на кораба на Барух Конфино - ционист и очен доктор от Варна със странични занимания, от които припечелвал в допълнение: прехвърлял евреи към Палестина, което тогава било рискова активност.
Конфино обаче е имал нужния опит: още преди да придобие " Струма ", той към този момент на няколко пъти прехвърлял евреи с други кораби. А претенденти, подготвени да платят до хиляда $ за спасяването си, въобще не липсвали, отбелязва немското издание.
Оцеляват единствено четирима души на борда - един пасажер и трима членове на екипажа, напомня " Ди Велт ". Спасилият се пътник е 19-годишният Давид Столиар от Букурещ, който съумява да се хване за отломка от потъващия транспортен съд и престоява в леденостудените води чак до другия ден, когато е избавен от лодка на бреговата защита. Вкаран е в пандиза, само че след два месеца е освободен и с разрешение на английските управляващи съумява да стигне до Палестина.
На борда на " Струма " е и неговата избраница - 20-годишната Илзе Лотрингер, която обаче умира. По-късно Столиар ще каже пред американските публицисти Дъглас Франц и Кетрин Колинс, създатели на книгата " Смърт в Черно море ", че корабът " Струма " въобще не е бил приспособен за сходно корабоплаване. " Чудехме се по какъв начин това ръждясало корито с разяден дървен корпус въобще може да се назова транспортен съд ", цитира думите му " Зюддойче цайтунг ".
Потапянето - по заповед на Сталин
Сред оживелите е и Израел Франк - той е един от деветима пасажери на " Струма ", свалени от кораба в Истанбул. Той споделя за отношението на митничарите към бежанците следното: " Крадяха ни облеклата, отнемаха ни скъпоценностите, дори и храната ни взимаха ".
Дълго време се е считало, че " Струма " е потънал от немска подводница. Но през 1960-те години немски откривател открива доказателства, че потапянето на кораба с еврейските бежанци е дело на руска подводница. Тя е изпълнявала заповедта на Сталин да се отреже пътят на всевъзможни доставки за немските войски на Източния фронт. Тази теза се удостоверява и от публични съветски документи, които са разкрити чак след края на Съветския съюз. Те потвърждават, че една от най-големите произшествия с пътнически кораби в човешката история в действителност е резултат от трагична неточност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ