Това е една от фундаменталните промени в законодателството, за които

Това е една от фундаменталните промени в законодателството, за които КНСБ упорства във връзка странспонирането на Директивата за съответните минимални работни заплати и поощряване наколективното трудово договаряне. Това предложи президентът на синдиката Пламен Димитров.

Тези минимални заплати ще са над националната МРЗ, която е за нискоквалифициран труд, и ще е ясно, че щом работещият има такова обучение, не може да му се заплаща по-малко. След тези величини идва и груповото договаряне на началните заплати на браншово равнище. В България то не е развито и би трябвало да бъде законодателно укрепено.

„ Предлагаме да се договарят стартови заплати по 85-те стопански действия на националния класификатор, с главните длъжности и специалности “, изясни Димитров.

Предложенията за законодателни промени, направени от КНСБ, са предоставени за разискване с работодателите. Срокът за транспонирането на директивата пък е до 15 ноември тази година.

Много от съответните ѝ записи генерират спомагателни права на служащите и отговорности на работодателите, свързани с груповото договоряне на заплатите. Поне пет закона би трябвало да бъдат изменени в резултат на директивата, уточни Димитров.

Той изясни, че основният закон, който би трябвало да се промени, е Кодексът на труда. КНСБ предлага в него да има напълно нова глава, която да е за трудовото заплащане. “В нашето трудово законодателство няма изясненост по какъв начин се образува съществена, брутна заплата, какви бонусни системи има, възнаграждение по правила и разценки. Има го отчасти в две наредби – от 1991 и от 2007 година

Директивата обаче споделя, че това е референтна стойност. За да бъдат съответни минималните заплати би трябвало от време на време да се мерят по отношение на средствата, нужни за прехрана.

През март МОТ одобри формулировка какво е заплата за прехрана, по какъв начин се пресмята тя, като главните категории са четири – храна, здравеопразване, обучение и жилища.

Методиката би трябвало да бъде час по скоро направена на национално равнище, настоя Димитров.

Президентът на КНСБ изясни още, че от Директивата за съответните минимални работни заплатипроизтича и обвързване на страните членки да охраняват правото на синдикално сдружаване.След дълга битка конфедерацията съумя да реализира смяна в Наказателния кодекс през август предходната година, с която се криминализира нарушаването на правото на синдикално сдружаване. Директивата споделя, че единствено синдикати могат да договарят заплатите през КТД.

“Следователно охраняването на правото на сдружаване, както директивата споделя, е в действителност първата борба,

която би трябвало да бъде извоювана – в главите на работодателите, на служащите – да знаят, да я изискват и ползват.

„ Ние, посещавайки предприятия в границите на акцията, в случай че имаме сигнали за нарушение на това право, ще търсим реакция за коригиране. Ако няма такава, ще селектираме най-агресивните работодатели ”, безапелационен беше президентът на КНСБ.

Той изясни, че на всички би трябвало да стане ясно, че разпоредбите са изменени и при нарушавания, конфедерацията ще реагира в съда.

Ние сме решени някой,

който нарушава това фундаментално право, да влезе в пандиза за наставление на всички останали, предизвести Димитров.

Той изясни още, че Директивата за съответните минимални работни заплати би трябвало да бъдеприлагана дружно с Директивата за транспарантно възнаграждение, приета през юни предходната година.

“Тя, казано на човешки език, когато влезе в законодателството, ще прати в историята т.нар фирмена загадка на заплатите “.

Всички работодатели ще бъдат длъжни да разгласяват на уеб страниците си заплащането по категории личен състав, диапазони, начални заплати.

Основната ѝ цел е да не се позволява деформиране на заплащането сред мъже и дами, само че ще реализира задачата за бистрота на заплащането в България.

Затова би трябвало да бъдат гледани в симбиоза при транспонирането им ”, безапелационен бе Димитров.