Бони: Бягах от Карамански боса в снега
„ Това беше най-голямата фантазия на мама, да ме види в бяла рокля и омъжена жена, само че уви, това не се случи, до момента в който беше жива “, споделя тя и прибавя, че нейните упоритости са разнообразни и са свързани в друга тенденция. „ Искам да изуча детето си, да свърша работата си, а и една жена постоянно може да се види като младоженка, това е най-лесното. Много хора подвигнаха сватби за реклама, след което се разведоха. Това не е най-важното за мен на този стадий “, безапелационна е изпълнителката на „ Клада от пристрастеност “.
За статута си сега не крие, че е сама, само че в очакване на следващата си огромна обич. „ Надявам се на задоволително виновен мъж. Нямам искания да ми купува чанта за 5000 лв.. Просто желая отговорност от индивида до мен. И желая да споделя. Да приема моята специалност, колкото и да му е мъчно да разбере, че съм певица. “, издава житейския си опит брюнетката.
Реклама
За разочарованията си може да приказва доста. „ Била съм изоставяна, само че след това какъв брой са плакали, с цел да се върнат. Не изпитвам неприятни усеща към тези хора, само че и отново водят договаряния за обич “, споделя тя, а във връзка мълчанието, което постоянно следва в интервютата си да не приказва с имената на половинките си, отсича, че не е от терзание или някакъв боязън. „ Просто не съм от тези, които ще се възползват от това да са в центъра на вниманието поради персоналния си живот “, споделя сливенската перла, представена от " Галерия ".
Реклама
Животът й не всеки път е бил цветя и рози.Едни от най-трудните моменти са тези, когато губи най-скъпите за нея хора. „ Много мъчно претърпях загубата на родителите си. Първо майка и по-късно баща си отиде. С неговата загуба ми беше по-леко, тъй като някак го бях претърпяла преди този момент със гибелта на мама. Когато тя умря, изпаднах в сериозна дупка, която продължи близо 3 години “, споделя за тъгата си някогашната вокалистка на група „ Кристали “. „ Винаги съм знаела, че моята майка има някакъв гастрит, а то се оказа, че е имала рак. Какво ли не направих, имах вяра, че ще изцелявам моята майчица, е не съумях! Нито пари, нито популярност, нито връзки, нямаше нищо, което да я върне “, добавя тя.
Певицата събрала сили да бъде до родителката си в интензивното, когато я оперирали преди години. „ Помолих ги да вляза при нея, признателна съм на лекарите, че го направиха за мен... Мама към този момент не говореше. Казах й: „ Нали знаеш какъв брой доста те обичам и ти в случай че ме обичаш, стисни ми два пъти ръката! “. И тя ме стисна два пъти. Казах й още в случай че има нещо, да ми елементарни “, връща лентата към този сложен стадий от живота си Бони.Фолк дивата пробва да разведри тъжната тематика със мемоари за майка си, която била доста срещу да става певица, още повече че във семейството й нямало музиканти. Все отново във времето майка й осъзнала едно, че на всички места, където детето й се появи, то е център на внимание, колкото и да изпитвала стеснение от това.
„ Моите родители бяха скромни хора, не бяха доста щастливи от това, че не съм до тях. Мама постоянно се притесняваше, когато трябваше да пътувам. На доста ранна възраст съм излязла от Сливен и съм се отделила от тях. Преди това съм работила в Югославия и дори нямах 16 години. Нямах зеления паспорт, само че имах длъжностен, с който мога да работя “, споделя с надарената дама.
Ярък отпечатък остава срещата й с едно от паметните лица на ъндърграунда - Иво Карамански. В тези времена Бони обаче е пяла не на един, а на всички от листата с неприятните момчета на 90-те. „ Но в никакъв случай не съм виждала нещо, което другите сътрудници описват в интервютата си, че се стрелят. Не съм получавала унижения от тези хора, може би тъй като съм имала вярното държание към тях “, прецизира ромската перла. Но въпреки всичко има една незабравима преживелица.
„ Работехме в Смолян с моя оркестър и един ден ни споделят, че довечера чакат да пристигна Карамански. Аз от кое място да знам кой е този. Тогава си живеех с моето гадже музикант, който обаче ме предизвести: „ Искам да сложиш дълга рокля и никакви танци! “. И вечерта идва един господин, висок, със сини очи, с едни хубави зъби, с една усмивка и зад него една сурия защита. Събраха се към стотина индивида в заведението. Поръча си ария на Цеца, откакто я изпях и Карамански ми сподели: „ Знаеш ли, че доста крепко пееш! И доста красиви очи имаш! “. Започнах да се тормозя, че този ще ме отвлече. И както бях с танцьорката, облечена в ориенталските си одежди, а аз с роклята, хукнахме да си вървим, без да се преобличаме. А на открито сняг, смъкнах си обувките дори, макар якия мраз “, споделя Бонка, само че историята не завършва дотук.
„ Тъкмо бяхме взели нова инсталация за озвучаване, зарязахме и нея, а по-късно Карамански отсякъл пред притежателя на заведението: „ Тази дребната, в случай че желае да си вземе техниката, в София да пристигна “. След това имахме присъединяване в Бургас и взимам инсталация чартърен. И отново имаше от мутрите, някои от тях към този момент ги познавах. Изведнъж виждам Карамански се задава с тежка стъпка. И размахва пръст. Причерня ми. И той: „ Сега ще дойдеш ли при мен да седнеш? “, а аз му крещя: „ Ами то нямам различен избор... “ А той: „ Моето момиче, знаеш ли кой съм?! “, а аз: „ Не знам, единствено знам, че ми взе апаратурата. Да не си музикант? “. И той стартира да се смее. Казва ми: „ Всичко знам за теб, от А до Я. Работа, гаджета... Но по този начин да ми избягаш, хем ме ядоса, хем ме окуражи да се срещна с теб и да те поздравя! “. След което ми сподели, че пристигнал да ми върне апаратурата. Накрая добави, че постоянно мога да разгадавам на него, в случай че нуждая се, че съм като част от фамилията му “, спомня си още фурията. Вечерта на 20 декември 1998 година,когато е убийството на Кръстника, Бони трябвало да пее за него по-късно в заведение. „ Трябваше да го видя, само че ни върнаха, към този момент го бяха простреляли “, спомня си певицата за този съдбовен ден.
За статута си сега не крие, че е сама, само че в очакване на следващата си огромна обич. „ Надявам се на задоволително виновен мъж. Нямам искания да ми купува чанта за 5000 лв.. Просто желая отговорност от индивида до мен. И желая да споделя. Да приема моята специалност, колкото и да му е мъчно да разбере, че съм певица. “, издава житейския си опит брюнетката.
Реклама
За разочарованията си може да приказва доста. „ Била съм изоставяна, само че след това какъв брой са плакали, с цел да се върнат. Не изпитвам неприятни усеща към тези хора, само че и отново водят договаряния за обич “, споделя тя, а във връзка мълчанието, което постоянно следва в интервютата си да не приказва с имената на половинките си, отсича, че не е от терзание или някакъв боязън. „ Просто не съм от тези, които ще се възползват от това да са в центъра на вниманието поради персоналния си живот “, споделя сливенската перла, представена от " Галерия ".
Реклама
Животът й не всеки път е бил цветя и рози.Едни от най-трудните моменти са тези, когато губи най-скъпите за нея хора. „ Много мъчно претърпях загубата на родителите си. Първо майка и по-късно баща си отиде. С неговата загуба ми беше по-леко, тъй като някак го бях претърпяла преди този момент със гибелта на мама. Когато тя умря, изпаднах в сериозна дупка, която продължи близо 3 години “, споделя за тъгата си някогашната вокалистка на група „ Кристали “. „ Винаги съм знаела, че моята майка има някакъв гастрит, а то се оказа, че е имала рак. Какво ли не направих, имах вяра, че ще изцелявам моята майчица, е не съумях! Нито пари, нито популярност, нито връзки, нямаше нищо, което да я върне “, добавя тя.
Певицата събрала сили да бъде до родителката си в интензивното, когато я оперирали преди години. „ Помолих ги да вляза при нея, признателна съм на лекарите, че го направиха за мен... Мама към този момент не говореше. Казах й: „ Нали знаеш какъв брой доста те обичам и ти в случай че ме обичаш, стисни ми два пъти ръката! “. И тя ме стисна два пъти. Казах й още в случай че има нещо, да ми елементарни “, връща лентата към този сложен стадий от живота си Бони.Фолк дивата пробва да разведри тъжната тематика със мемоари за майка си, която била доста срещу да става певица, още повече че във семейството й нямало музиканти. Все отново във времето майка й осъзнала едно, че на всички места, където детето й се появи, то е център на внимание, колкото и да изпитвала стеснение от това.
„ Моите родители бяха скромни хора, не бяха доста щастливи от това, че не съм до тях. Мама постоянно се притесняваше, когато трябваше да пътувам. На доста ранна възраст съм излязла от Сливен и съм се отделила от тях. Преди това съм работила в Югославия и дори нямах 16 години. Нямах зеления паспорт, само че имах длъжностен, с който мога да работя “, споделя с надарената дама.
Ярък отпечатък остава срещата й с едно от паметните лица на ъндърграунда - Иво Карамански. В тези времена Бони обаче е пяла не на един, а на всички от листата с неприятните момчета на 90-те. „ Но в никакъв случай не съм виждала нещо, което другите сътрудници описват в интервютата си, че се стрелят. Не съм получавала унижения от тези хора, може би тъй като съм имала вярното държание към тях “, прецизира ромската перла. Но въпреки всичко има една незабравима преживелица.
„ Работехме в Смолян с моя оркестър и един ден ни споделят, че довечера чакат да пристигна Карамански. Аз от кое място да знам кой е този. Тогава си живеех с моето гадже музикант, който обаче ме предизвести: „ Искам да сложиш дълга рокля и никакви танци! “. И вечерта идва един господин, висок, със сини очи, с едни хубави зъби, с една усмивка и зад него една сурия защита. Събраха се към стотина индивида в заведението. Поръча си ария на Цеца, откакто я изпях и Карамански ми сподели: „ Знаеш ли, че доста крепко пееш! И доста красиви очи имаш! “. Започнах да се тормозя, че този ще ме отвлече. И както бях с танцьорката, облечена в ориенталските си одежди, а аз с роклята, хукнахме да си вървим, без да се преобличаме. А на открито сняг, смъкнах си обувките дори, макар якия мраз “, споделя Бонка, само че историята не завършва дотук.
„ Тъкмо бяхме взели нова инсталация за озвучаване, зарязахме и нея, а по-късно Карамански отсякъл пред притежателя на заведението: „ Тази дребната, в случай че желае да си вземе техниката, в София да пристигна “. След това имахме присъединяване в Бургас и взимам инсталация чартърен. И отново имаше от мутрите, някои от тях към този момент ги познавах. Изведнъж виждам Карамански се задава с тежка стъпка. И размахва пръст. Причерня ми. И той: „ Сега ще дойдеш ли при мен да седнеш? “, а аз му крещя: „ Ами то нямам различен избор... “ А той: „ Моето момиче, знаеш ли кой съм?! “, а аз: „ Не знам, единствено знам, че ми взе апаратурата. Да не си музикант? “. И той стартира да се смее. Казва ми: „ Всичко знам за теб, от А до Я. Работа, гаджета... Но по този начин да ми избягаш, хем ме ядоса, хем ме окуражи да се срещна с теб и да те поздравя! “. След което ми сподели, че пристигнал да ми върне апаратурата. Накрая добави, че постоянно мога да разгадавам на него, в случай че нуждая се, че съм като част от фамилията му “, спомня си още фурията. Вечерта на 20 декември 1998 година,когато е убийството на Кръстника, Бони трябвало да пее за него по-късно в заведение. „ Трябваше да го видя, само че ни върнаха, към този момент го бяха простреляли “, спомня си певицата за този съдбовен ден.
Източник: hotnews.bg
КОМЕНТАРИ