Торкхам, Афганистан – Гул Хан Кака беше на около 20

Торкхам, Афганистан – Гул Хан Кака беше на към 20 години, когато трябваше да напусне дома си и да избяга в прилежащ Пакистан, откакто Съветите нахлуха в Афганистан през 1979 година, война, която продължи десетилетие.

Четири десетилетия по-късно Кака, в този момент на 62 години, още веднъж е емигрант – този път като афганистанец без документи, изпъден от Пакистан като част от държавната принуда против „ незаконните “ чужденци.

Продължете да четете

лист от 4 детайла „ Убийте ме тук, само че няма да се върна “: афганистански емигрант в Пакистан „ Защо ме връщат назад? “ Наранен, яд за афганистанците на открито от Пакистан Докато Пакистан депортира бежанци, напрегнатите връзки в Афганистан са в центъра на вниманието Снимки: Афганистанците, бягащи от Пакистан, нямат вода, храна и заслон завършек на списъка

„ Напуснахме домовете си, тръгвайки на странствуване с коне и магарета към Пакистан, обезверени да спасим живота си “, сподели той пред Al Jazeera в лагер, основан от талибанските управляващи покрай Торкхам, основният граничен пункт сред южноазиатските народи.

„ Преди четиридесет години живеехме на палатки, а в този момент още веднъж сме в палатки. Това е цялата история на моя живот. “

Десетки хиляди от съвсем 1,7 милиона афганистанци без документи в Пакистан – някои от десетилетия, с домове и прехранване – минават в Пакистан от 1 ноември, крайния период, разгласен от пакистанското държавно управление за бежанците да изоставен.

Веднъж от другата страна, те се трансформират в бежанци в личната си татковина, обеднели от десетилетия на войни и спорове и в този момент изправени пред тежка рецесия с храна и работни места – страна, в която 15 от нейните 40 милиона души не знаят къде следват храната ще пристигна от.

Талибанската администрация сътвори два съществени лагера, в Торкхам и Спин Болдак, по продължение на пакистанската граница, с цел да улесни ежедневното прекачване на бежанците до съответните им родни градове и села в Афганистан.

Объединените народи пресмятат, че повече от 330 000 афганистанци са напуснали Пакистан от 1 ноември. Тази седмица Пакистан отвори още три гранични пункта в югозападната провинция Белуджистан, с цел да форсира акцията си за експулсиране.

Полицейски тормоз, хипотетично изнудване

В лагера в Торкхам, Кака дружно с хиляди други чакат реда си да бъдат трансферирани в съответните им региони. Някои фамилии чакаха близо две седмици. Длъжностни лица споделят, че са в развой на документиране на всички бежанци и образуване на транспортни средства за превозването им нататък.

Докато чакат, те споделят разкази за хипотетичния тормоз и гонене от страна на пакистанската полиция по време на експулсирането.

Кака, който е живял в Лахор от доста години, сподели, че е изправен пред обилни провокации след оповестяването на ултиматума за всички „ незаконни “ мигранти.

„ Току-що бях претърпял две интервенции и към момента се усещах зле, тъй че отидох на доктор, когато полицията ме арестува “, сподели той.

„ След ареста ми конфискуваха всичко, което имах в себе си и по-късно взеха решение да ме депортират. Семейството ми не знаеше къде съм. При идването си тук в лагера им се обадих и те ме осведомиха, че също са на път. ”

Лиакат Ула, различен емигрант, сподели пред Ал Джазира, че полицията е конфискувала хиляди рупии и злато по време на нахлуване в дома му във Фейсалабад в пакистанската провинция Пенджаб.

„ Полицията изиска документи, до момента в който претърсваше пари и други полезности. Те лишиха 9 грама злато и 375 000 рупии [1300 долара], потвърждавайки, че в този момент това е благосъстоянието на Пакистан, а не на Афганистан “, твърди той.

„ Жените от моето семейство и децата бяха в потрес, до момента в който прекосихме Торкхам. “

Няколко бежанци споделиха сходни истории за полицейски „ тормоз, малтретиране и изтезания “. Хабибула сподели, че полицията във Файсалабад го е подложила на изтезания и малтретиране.

„ Полицията се отнасяше с нас по този начин, като че ли не сме хора. Те нахлуха в къщите ни, малтретираха както мъжете, по този начин и дамите членове на фамилията и ни изгониха при доста неподходящи условия “, сподели той пред Ал Джазира.

Шахзадги, вдовица в края на 60-те, която живееше с щерка си и шурей си в Пешавар, сподели, че чиновниците са й дали малко време да си събере багажа и да си тръгне.

„ Казаха ни да отидем, инструктираха притежателя на къщата ни да изгони афганистанците и да не им дава дом чартърен “, сподели тя. „ Прекарахме ужасно време там с хората, само че метода, по който държавното управление ни изгони, в никакъв случай няма да забравим, в никакъв случай. “

Ал Джазира се свърза с висши държавни и полицейски чиновници в град Пешавар и провинция Пенджаб, само че те отхвърлиха да разясняват обвиняванията.

„ Гладен, само че благополучен “

Хабибула сподели, че доста бежанци са били принудени да продадат движимостите си на половин цена, защото не им е било разрешено да ги върнат в страната си.

„ Имахме крави и други животни и движимости, само че продадохме всичко на понижена стойност “, сподели той. „ Те [пакистанските власти] ни разрешиха да носим единствено 50 000 рупии [$170], когато пресичахме границата, и конфискуваха непотребната сума от всяко семейство. “

Но Хабибула, който в този момент живее в лагера с дузина членове на фамилията, сподели, че макар че е наясно с финансовата рецесия в родината си, той е благополучен да се върне.

„ Знаем, че икономическата обстановка в нашата страна е ужасна и чакаме да се сблъскаме с апетит, само че ние сме и ще бъдем щастливи тук “, сподели той пред Al Jazeera.

Изат Хан си спомня дните си в Пакистан като емигрант, описвайки ги като „ чудесни и невероятни “.

„ Оставихме нашите пакистански братя и сестри и в никакъв случай няма да ги забравим в нашите молебствия “, сподели той с усмивка, която скоро се трансформира в яд. „ Но няма да кажа нищо за тяхното [пакистанско] държавно управление, защото те ни приютяваха години наред, само че ни изритаха като футболна топка. ”

Талибаните са основали религиозно учебно заведение в Торкам, с цел да образоват децата всеки ден в продължение на няколко часа. Правителството също по този начин разгласи някои свободни работни места за бежанците в Министерството на порока и добродетелта, „ само че единствено за тези с тапия по религиозно обучение “, както е оповестено от Забихула Муджахид, основен представител на талибаните, в неговия акаунт X.

Поради бедността доста афганистански деца са работили като служащи от години в Пакистан и в никакъв случай не са имали опция да посещават учебно заведение.

Асадула, на 15 години, имаше по-голям шанс. Той е роден и израснал в Пешавар, където учи в учебно заведение, когато започнаха репресиите против бежанците.

„ Там получавах обучение по урду и британски език. Сега не знам какво ще изучавам тук “, сподели той пред Al Jazeera. „ Много ми липсва учебното заведение и съучениците ми. Учех с цялото си сърце, само че ни изгониха. ”

Сайед Омер, различен студент от Пешавар, сподели, че е трябвало „ ненадейно да изостави учебно заведение и всичко останало “ и да избяга в Афганистан.

„ Призовавам талибанското държавно управление да построи учебни заведения за нас и бих желал да продължа образованието си “, сподели той.

Докато децата, които в никакъв случай не са стъпвали в Афганистан, приказват, техните родители стоят наоколо, размишлявайки върху провокациите пред тях, до момента в който възвръщат живота си в родината си.

„ Имам три деца и всичките са родени и израснали в Пакистан. Когато им споделих, че би трябвало да отидем в нашата страна Афганистан, всички бяха сюрпризирани и попитаха: „ Нашата страна е Пакистан, а не Афганистан “, сподели един от бащите в Торкхам.

Източник: Ал Джазира