Томас Хобс (5 април 1588 г.- 4 декември 1679 г.)

Томас Хобс (5 април 1588 г.- 4 декември 1679 г.) е британски мъдрец, академик и историк, най-известен със своята политическа философия, изключително изразена в шедьовъра му „ Левиатан “.

Той е един от „ бащите-просветители “, който наред с Джон Лок и Жан-Жак Русо , оказва най-силно въздействие върху концепциите на Просвещението.

Държавата, съгласно Томас Хобс , е най-важното изискване на развиването на културата.

Вън от нея съществува владичество на пристрастеностите, война, боязън, беднотия, низост, самотност, безчовечие, дивачество, незнание.

В нея – господството на разсъдъка, мир, сигурност, благосъстояние, общество, изтънченост, познание и богосклонност.

Социалната философия на Хобс е освен идеалистическа, само че и натуралистична. Нейният реализъм най-ярко се демонстрира в посочването задължението на страната да обезпечи изхранването на своите жители, като нужна причина за техния интелектуален живот.

Когато хората построяват лъжливи основи, колкото повече строят, толкоз по-голяма е разрухата.

Желанието, съпроводено от концепцията за задоволство, се назовава надежда; лишено от такава концепция, обезсърчение.

Животът е постоянно придвижване, което, в случай че не може да прогресира в права линия, се развива кръгообразно.

Когато двама души желаят едно и също нещо, на което не могат да се радват дружно, те стават врагове.

Ние откриваме в природата на човек три съществени аргументи за войната: като първа – съперничеството; като втора, недоверието, като трета – жаждата за популярност.

Всички наши духовни наслади и удоволствия произтичат от това, че сравнявайки себе си с другите, ние ласкаем сами себе си.

Такава е природата на хората, те могат да признаят доста други за по-остроумни, по-красноречиви или по-умни. Но те надали ще повярват, че има доста такива мъдри като тях самите.

Нека хората се ценят толкоз високо, колкото им харесва, само че същинската им стойност не е по-висока от тази, която другите им дават.

Нуждата е по-малък срам, в сравнение с нелепостта.

Мъдростта се придобива не от четене на книги, а на хора.

Доброто и злото са имена на нашите пристрастености или антипатии.

Естествената причина за религията е загрижеността за бъдещето.

Истината и лъжата са атрибути на речта, а не на нещата. Там, където няма тирада, няма нито истина, нито неистина.

Слабите мозъци се вкопчват в думите и се заплитат в тях, до момента в който по-силните елементарно ги пробиват.

Любопитството е похотта на мозъка.