Току-що е излязло новото им парче – Feel Complete. Второ

Току-що е излязло новото им парче – Feel Complete. Второ им е. Хем са дружно неотдавна, хем не напълно. Имат разнообразни версии за събирането си. От зодиите биха споделили те, тъй като Моника, която е „ гласът “ в групата и трите момчета – Стефан със своите синтове и китари, Иво с бас китарата и Крис на барабаните, са четирите детайла – вода, въздух, земя и огън. Може би тъкмо тези противоположности им оказват помощ още на първата подготовка да усетят химията между тях. Оттогава не стопират да свирят и творят дружно. Без да мислят за това дали е храброст да вършат музика в България, знаят единствено, че желаят тя да бъде освен това от занимание. Но за какво избират за име на групата си тъкмо Robbers On Parole , още веднъж нямат единомислеща версия. Смяхме се доста. И си говорихме доста. С Моника, Крис и Иво (само Стефан не съумя да дойде) в един летен нехаен петъчен следобяд в Kino Cabana. Може би няма да ги чуем тъкмо там онлайн, само че скоро ще ги чуем. И занапред ще ги слушаме, сигурна съм!

Как се събрахте?

Моника: Историята стартира при другите хора по друго време. При мен стартира, когато се срещнах със Стефан преди няколко години около наш добър другар. Стефан е китаристът ни. Разбрах, че той свири на китара, а той – че аз пея. И започнахме да си свирим дружно понякога. Един ден ми предложи да вземам участие в тайфа с електронни принадлежности и си споделих: „ Защо не? “. Така се започнах с Иво, а след към година си намерихме и Крис.

Крис: Моята позиция е малко по-различна. Мисля, че всички имат някакви връзки със Стефан от преди този момент. Аз се познавам с него още преди да стартираме бандата, включих се в нея при започване на 2017-а, само че съм свирил с него 5 – 6 години. С Ивайло са били близки другари от над 10 години. В един миг се оказа, че те си търсят барабанист. Дори не знаех, че имат тайфа, че имат нов план, тъй като преди Стефан и Иво свиреха в метал тайфа, напълно различен жанр. Предложиха ми да се забележим. Отидохме в един бар за по едно пиянство и след 5 – 10 минути диалог всичко беше решено.

Иво: Моята история е, че всичко беше демоничен проект и следях от доста дълго време тези хора, желаех да ги събера, само че те просто не знаят за това.

Колко време ви трябваше да се сработите?

Моника: Преди да излезе първото ни парче, може би имахме към година, в която сме репетирали, мислили сме по части, по концерти, само че почти година ни лиши излизането на първото парче – 2 Far Gone.

Крис: Като музикално сработване аз доста държа на това хората да имат възприятие за темп. За благополучие, с Ивайло и със Стефан нямах никакъв проблем. Още първата подготовка го усетих, имаше химия, само че несъмнено, има го и напасването. Стиковахме се елементарно. За мен това беше огромно облекчение, тъй като, като се изключи че всички са положителни музиканти и положителни композитори, са и сработени от преди този момент, тъй като Иво и Стефан са свирили.

Всички ли от дребни се занимавате с музика или любовта към нея се появи по-късно?

Моника: Момчетата са ходили по уроци. Аз не мога да кажа, че съм се занимавала, най-малко не с подобен вид музика. Занимавала съм се с национално пеене няколко години, само че това ми е единственото музикално обучение. Вече малко по-активно започнах да обръщам внимание на гласа си и да работя с експерти сега, в който започнах да изсвирвам с тях.



Как се минава от национално пеене към различен рок?

Моника: Не е изключително мъчно. Народното пеене дава доста постоянна основа да схванеш правилата на пеене, т.е. да схванеш, че се пее с въздух, а не с гласни връзки. Обикновено това е една от най-честите неточности, които всеки човек прави, даже и аз самата. Това е много мъчно да го усвоиш във времето, тъй че да не си нараниш гласа и да се научиш да пееш вярно. Иначе по какъв начин? Пяла съм и различен път и като всеки младеж, си припявам всичко, което ми харесва, тъй че не ми е било изключително мъчно да пея нещата, които ми харесват.

Не се ли желае прекалено много храброст да си направиш група в България и то различна?

Иво: Не тъкмо храброст, тъй като пазарът е много по-мъничък и всички хора се познават. Всъщност това е огромен бонус за всички нас, тъй като доста блестящо и бързо можем да изпъкнем. Конкуренцията е задоволително добра, просто сме малко хора. Трудното съгласно мен би идвало от по-малкото клубове, в които може да се свири, тъй като в чужбина, в огромни метрополитни градове като Лондон, са доста повече.

Тук най-малко имаме извънредно сърцати хора за тези места и става една по-интимна конюнктура, в която хората се познават.

Моника: Тук по принцип си е предизвикателство да се хванеш с една несигурна специалност като тази. Въпрос на храброст е да продължиш да го правиш с времето, а да започнеш е въпрос на мощно предпочитание. А когато има предпочитание, хората съумяват да превъзмогнат страховете.

С какво друго се занимавате с изключение на с музика. За Моника знам, че е актриса.

Моника: Да, тази година приключих НАТФИЗ. Поне по тапия съм, по CV още не мога да кажа, че съм.

Крис: Ние всички имаме day jobs, работим в офиси, само че интензивно и сърцато се занимаваме и с заниманието си.

Иво: Като доста държим да го превърнем освен в занимание, като моята цел е някой ден е да се устоявам от тази музика, тъй като е супер крепко възприятието да работиш това, което обичаш. Мисля, че всеки би желал да го направи.

Има още...