Тодор Тодоров: Новите ядрени мощности не са екологичното спасение от изкопаемите горива |
Тодор Тодоров e координатор в направление " Енергия и климат " в Екологично съдружие " За Земята " от 15 години. Национален координатор е за България по тематиката " Справедлив енергиен преход " на интернационалната мрежа CEE Bankwatch.
- Г-н Тодоров, повишаването на тока в България бе обвързвано и със Зелената договорка. Какви в действителност са повода и мотивът за това?
- Проблемът с високите цени на силата е годен за цяла Европа, не е единствено български. Според специалисти основната причина за внезапното повишаване цените на изкопаемия газ в Европа е бързото възобновяване на стопанската система след Ковид рестриктивните мерки, съпроводено с нараснало търсене на енергийни първични материали на европейския и азиатските пазари.
Зелената договорка у нас се употребява за примитивна агитация от политици и синдикати, с цел да потвърждават, че Брюксел желае да остави на улицата хиляди българи, лишавайки ги от работни места във въглищния бранш. Също по този начин злоупотребяват с нея, с цел да оправдаят неналичието на промени и дейности в посока енергиен преход през последните над 10 години.
Истината е, че в действителност към момента няма съответни дейности по Зелената договорка, тя е единствено на хартия, само че визията, която е заложена в нея, е за по-чиста околна среда и работни места с почтено възнаграждение, без избор сред труд или здраве, каквато е в този момент обстановката в нашата въглищна промишленост.
Важен фактор за високата цена на изкопаемия газ в Европа е зависимостта ѝ от Газпром. Русия от години употребява енергийните доставки за Европа като оръжие за политически и стопански напън. За страдание, не беше теоретичен урокът от газовата рецесия през 2009 година, когато бяха спрени доставките на изкопаем газ през Украйна за част от европейските страни, в това число и България. Българските политици не реагираха и оставиха страната единствена в Европейски Съюз в цялостна взаимозависимост от съветските доставки.
Липсата на обща енергийна политика на Европейския съюз също е фактор за нарасналите цени на изкопаемия газ сега. От години огромните страни в Европейски Съюз избират да се договарят поотделно с Газпром, с цел да получат по-ниски цени, оставяйки по-малките страни на милостта на руснаците. Разбира се, в тази ситуация Газпром пази своите ползи и не можем да ги упрекваме за това, само че е редно да бъдем взискателни към европейските водачи по какъв начин отстояват ползите на всички страни членки. При договаряния от името на близо 500 милиона консуматори цените сигурно щяха да бъдат по-ниски. Време е да се покаже европейската взаимност на дело, а освен с лозунги.
- Повишава ли се поради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния консуматор?
- За страдание, в България ВЕИ имат дребен дял в производството на електрическа енергия и затова вземат участие с невисок % при образуването на цените. Примерите от Европа в тази енергийна рецесия са, че в миг, когато цените на изкопаемите горива (въглища, газ) се усилиха неведнъж, точно силата, създадена от ВЕИ, резервира стойностите си.
Този ценови потрес на силата създадена от газ и въглища за следващ път ни сподели, че разчитайки на изкопаеми горива, слагаме стопанската система в позиции както на неустановеност и взаимозависимост от непредвидими пазари, по този начин и на политически и стопански ползи, върху които нямаме надзор.
Според Международната енергийна организация точно скоковете в цените на изкопаемите горива, а не цената на въглеродните излъчвания и потреблението на възобновима сила, са основните виновници за високите енергийни разноски на Европейски Съюз. Настоящата енергийна рецесия е изрично доказателство, че изкопаемите горива към този момент са ненадеждни. Това, на което можем да разчитаме обаче, са възобновими енергийни източници - слънчеви централи и вятърни паркове, които са евтини, бързо се построяват и са ситуирани в Европейски Съюз.
- От най-малко десетилетие е ясно, че 2025 година въглищните централи няма да могат да получават дотации от българския бюджет. Това значи, че те ще бъдат стопански несъстоятелни. А в този момент ръководещите настояват, че ще ги развиват най-малко до 2040 година Няма ли различен излаз?
- Да, от десетилетие това е ясно и от десетилетие е в действие негласното съглашение в Националния съвет за тристранно съдействие да се пренебрегват промените в енергийния бранш, подготовката за енергиен преход и по-амбициозните политики, свързани с измененията в климата. Правителства, синдикати и бизнес, показани в този съвет над 10 години, организираха в Андрешковски жанр политика да оставят в блатото бирника (енергийния преход и промени, климатични политики) и да не престават да поддържат корупционния модел в енергийния бранш. Сега с „ изненада “ откриха, че въглищната промишленост няма бъдеще и вместо да поддържат явен проект за енергиен преход, с избирателен жар дават обещание продължение на работата на въглищната промишленост до 2038-2040 година
Всъщност от плана за АЕЦ Белене добре знаем, че няколкото политически решения, контракти и периоди за градеж на втора АЕЦ нямат изключително значение, значима е икономическата логичност. Факт е, че няма издигнат АЕЦ Белене!
Има един правилен път за излаз от зависимостта от въглища и той е децентрализация на производството на електрическа енергия, достъп на обособените семейства и енергийни общности до ВЕИ с капацитет за потребители-производители на лична сила от възобновими източници и в същото време доста повишение на енергийната успеваемост във всички браншове на стопанската система. Избягване на заключващи мегапроекти (или тъй наречените “фалшиви решения ” като инфраструктура за потребление на изкопаем газ като “преходно гориво ” или технологии за хващане и предпазване на въглероден диоксид), отклоняващи обилни обществени средства от действителните решения за понижаване негативните въздействия от климатичните промени (ВЕИ и енергийна ефективност).
- Има ли произвеждане на задоволително ток сега, с цел да задоволи потреблението на България? А в бъдеще?
- В момента има задоволително произвеждане за облекчаване на вътрешните потребности и за експорт. Имаме и огромен, неразвит капацитет за ВЕИ и енергийна успеваемост във всички сфери на стопанската система. Но би трябвало да се промени мисленето за България като за енергиен остров. Ние сме част от свободния европейски пазар и можем, както да изнасяме, по този начин и да внасяме електрическа енергия съгласно моментната обстановка с цените.
С към този момент закъснелите промени в законодателната рамка и облекчаването на административни процедури енергийните жители (просюмъри) енергийни общности ще имат все по-съществена роля в производството на електрическа енергия в близкото и по-далечно бъдеще. В подтекста на развиване на “умни енергийни мрежи ” с висок дял на ВЕИ жителите ще могат да оказват помощ и за повишение гъвкавостта на енергийната система посредством оптимизация на потреблението (т.н. demand response management).
- Има ли потребност от нови нуклеарни мощности? Има два плана - за нови дребни реактори в Козлодуй и за потребление на купените, ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?
- Нямаме потребност от нови нуклеарни мощности макар опитите тук и в Европа да се стартира нуклеарната сила като екологично избавление от високите цени на изкопаемите горива. Тя не е такава!
Строежът на нова нуклеарна мощ лишава 10-15 години, изискват се големи вложения, в тази ситуация с АЕЦ Белене над 10 милиарда евро. Няма по какъв начин реалистично да се предвижда цената на силата след 15 години. Бурното развиване на ВЕИ в последното десетилетие и внезапното поевтиняване на силата от тях може сигурно да ни покаже, че е по-изгодно да се влага във възобновими източници на сила.
Развитието на нуклеарната енергетика в България стана образец за голяма и безнаказана корупция с над 30-годишната сага към гьола за източване на националния бюджет, наименуван АЕЦ Белене. Там потънаха 3 милиарда лв. от бюджета и най-хубавият вид към този момент е потребление на площадката в Белене за безядрено развиване посредством основаване на индустриална зона.
Използването на реактора, очакван за АЕЦ Белене, в Козлодуй 7-ми блок е мъчно осъществимо, скъпо и рисково начинание. Този реактор е с дизайн от 1992 година След злополуката във Фукушима условията към актуалните реактори и площадки набъбнаха неимоверно. Няма по какъв начин реактор с технология от преди 20 години да е благонадежден, изключително като прибавим и проблемите със съхранението му на площадката на АЕЦ Белене - дълго време завит под найлони…
Да не приказваме за големия неуреден проблем с ръководството и съхранението на високо радиоактивните боклуци и отработеното нуклеарно гориво на АЕЦ Козлодуй, камо ли да се прибави и още една нуклеарна мощ. В момента те се натрупат на площадката в Козлодуй и я трансформира в нуклеарно сметище. Не е ясно и по кое време Русия ще реши да ни върне, както е по контракт, модифицираните там нуклеарни боклуци. Това струпване основава действителна заплаха от нуклеарна еко-катастрофа на територията на страната и за следващ път ни слага според от Руската федерация, която неведнъж демонстрира податливост да се възползва от подобен вид принадлежности за надзор и послушание на други страни.
По отношение на дребните реактори, макар подписания меморандум за съгласие сред АЕЦ Козлодуй – Нови мощности и американската NuScale Power, тези реактори към момента на никое място не са лицензирани, в това число в Съединени американски щати. Не е решен и при тях въпросът с радиоактивните боклуци. Технологичното време за лицензирането, градежа и стартирането им в употреба се възнамерява за към 2035 година Понастоящем, градежът на 12 реактора от по 50 мегавата, т.е. общо 600 мегавата, се пресмята на 6 милиарда щатски $.
- Къде е салдото сред ниски цени на тока и зелената сила? Възможен ли е? Възможна ли е единствено ВЕИ сила, в случай че няма към момента налична технология за съхранението ѝ?
- Тази рецесия с високите цени на силата е опция да се форсира преходът към ВЕИ. Напомня ми на образеца с енергийната рецесия от 70-те години на ХХ век, когато страните от ОПЕК подвигат неколкократно цените на петрола. Тогава Дания употребява изкопаеми горива за 90% от производството си на сила. Вследствие на рецесията вземат решение да трансформират тази си взаимозависимост, като в този момент там над 50% се създава от слънце и вятър.
Цената на изкопаемите горива има основна роля в актуалната енергийна рецесия. Със сигурност вложението във ВЕИ и технологии за предпазване на силата ще бъде водещо в околните години. Още повече, че ще има спомагателни средства от Плана за възобновяване, Модернизационния фонд, фонда за Справедлив преход, териториалните проекти.
Чрез целенасочена политика за поддръжка повишение енергийната успеваемост и достъпа на семействата и дребните и микропредприятия до ВЕИ за лично произвеждане, в композиция с опцията да отдават “излишна ” сила назад в мрежата, при повишаващи се цени на електрическата енергия ще разреши в къси периоди инвестицията да се възвърне и в границите на още 12-15 година да се създава “безплатна ” слънчева сила. Това е и действителна мярка против енергийната беднотия, като са вероятни и синергии с обществени здания под формата на енергийна общественост (ВЕИ кооператив).
Със сигурност делът на ВЕИ в енергийния микс ще нараства с наклонност сред 2040-50 година да бъде допустимо 100% облекчаване на енергийните ни потребности от ВЕИ.
Отговорите на същите въпроси за енергийната рецесия и бъдещето на енергетиката в България на и
- Г-н Тодоров, повишаването на тока в България бе обвързвано и със Зелената договорка. Какви в действителност са повода и мотивът за това?
- Проблемът с високите цени на силата е годен за цяла Европа, не е единствено български. Според специалисти основната причина за внезапното повишаване цените на изкопаемия газ в Европа е бързото възобновяване на стопанската система след Ковид рестриктивните мерки, съпроводено с нараснало търсене на енергийни първични материали на европейския и азиатските пазари.
Зелената договорка у нас се употребява за примитивна агитация от политици и синдикати, с цел да потвърждават, че Брюксел желае да остави на улицата хиляди българи, лишавайки ги от работни места във въглищния бранш. Също по този начин злоупотребяват с нея, с цел да оправдаят неналичието на промени и дейности в посока енергиен преход през последните над 10 години.
Истината е, че в действителност към момента няма съответни дейности по Зелената договорка, тя е единствено на хартия, само че визията, която е заложена в нея, е за по-чиста околна среда и работни места с почтено възнаграждение, без избор сред труд или здраве, каквато е в този момент обстановката в нашата въглищна промишленост.
Важен фактор за високата цена на изкопаемия газ в Европа е зависимостта ѝ от Газпром. Русия от години употребява енергийните доставки за Европа като оръжие за политически и стопански напън. За страдание, не беше теоретичен урокът от газовата рецесия през 2009 година, когато бяха спрени доставките на изкопаем газ през Украйна за част от европейските страни, в това число и България. Българските политици не реагираха и оставиха страната единствена в Европейски Съюз в цялостна взаимозависимост от съветските доставки.
Липсата на обща енергийна политика на Европейския съюз също е фактор за нарасналите цени на изкопаемия газ сега. От години огромните страни в Европейски Съюз избират да се договарят поотделно с Газпром, с цел да получат по-ниски цени, оставяйки по-малките страни на милостта на руснаците. Разбира се, в тази ситуация Газпром пази своите ползи и не можем да ги упрекваме за това, само че е редно да бъдем взискателни към европейските водачи по какъв начин отстояват ползите на всички страни членки. При договаряния от името на близо 500 милиона консуматори цените сигурно щяха да бъдат по-ниски. Време е да се покаже европейската взаимност на дело, а освен с лозунги.
- Повишава ли се поради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния консуматор?
- За страдание, в България ВЕИ имат дребен дял в производството на електрическа енергия и затова вземат участие с невисок % при образуването на цените. Примерите от Европа в тази енергийна рецесия са, че в миг, когато цените на изкопаемите горива (въглища, газ) се усилиха неведнъж, точно силата, създадена от ВЕИ, резервира стойностите си.
Този ценови потрес на силата създадена от газ и въглища за следващ път ни сподели, че разчитайки на изкопаеми горива, слагаме стопанската система в позиции както на неустановеност и взаимозависимост от непредвидими пазари, по този начин и на политически и стопански ползи, върху които нямаме надзор.
Според Международната енергийна организация точно скоковете в цените на изкопаемите горива, а не цената на въглеродните излъчвания и потреблението на възобновима сила, са основните виновници за високите енергийни разноски на Европейски Съюз. Настоящата енергийна рецесия е изрично доказателство, че изкопаемите горива към този момент са ненадеждни. Това, на което можем да разчитаме обаче, са възобновими енергийни източници - слънчеви централи и вятърни паркове, които са евтини, бързо се построяват и са ситуирани в Европейски Съюз.
- От най-малко десетилетие е ясно, че 2025 година въглищните централи няма да могат да получават дотации от българския бюджет. Това значи, че те ще бъдат стопански несъстоятелни. А в този момент ръководещите настояват, че ще ги развиват най-малко до 2040 година Няма ли различен излаз?
- Да, от десетилетие това е ясно и от десетилетие е в действие негласното съглашение в Националния съвет за тристранно съдействие да се пренебрегват промените в енергийния бранш, подготовката за енергиен преход и по-амбициозните политики, свързани с измененията в климата. Правителства, синдикати и бизнес, показани в този съвет над 10 години, организираха в Андрешковски жанр политика да оставят в блатото бирника (енергийния преход и промени, климатични политики) и да не престават да поддържат корупционния модел в енергийния бранш. Сега с „ изненада “ откриха, че въглищната промишленост няма бъдеще и вместо да поддържат явен проект за енергиен преход, с избирателен жар дават обещание продължение на работата на въглищната промишленост до 2038-2040 година
Всъщност от плана за АЕЦ Белене добре знаем, че няколкото политически решения, контракти и периоди за градеж на втора АЕЦ нямат изключително значение, значима е икономическата логичност. Факт е, че няма издигнат АЕЦ Белене!
Има един правилен път за излаз от зависимостта от въглища и той е децентрализация на производството на електрическа енергия, достъп на обособените семейства и енергийни общности до ВЕИ с капацитет за потребители-производители на лична сила от възобновими източници и в същото време доста повишение на енергийната успеваемост във всички браншове на стопанската система. Избягване на заключващи мегапроекти (или тъй наречените “фалшиви решения ” като инфраструктура за потребление на изкопаем газ като “преходно гориво ” или технологии за хващане и предпазване на въглероден диоксид), отклоняващи обилни обществени средства от действителните решения за понижаване негативните въздействия от климатичните промени (ВЕИ и енергийна ефективност).
- Има ли произвеждане на задоволително ток сега, с цел да задоволи потреблението на България? А в бъдеще?
- В момента има задоволително произвеждане за облекчаване на вътрешните потребности и за експорт. Имаме и огромен, неразвит капацитет за ВЕИ и енергийна успеваемост във всички сфери на стопанската система. Но би трябвало да се промени мисленето за България като за енергиен остров. Ние сме част от свободния европейски пазар и можем, както да изнасяме, по този начин и да внасяме електрическа енергия съгласно моментната обстановка с цените.
С към този момент закъснелите промени в законодателната рамка и облекчаването на административни процедури енергийните жители (просюмъри) енергийни общности ще имат все по-съществена роля в производството на електрическа енергия в близкото и по-далечно бъдеще. В подтекста на развиване на “умни енергийни мрежи ” с висок дял на ВЕИ жителите ще могат да оказват помощ и за повишение гъвкавостта на енергийната система посредством оптимизация на потреблението (т.н. demand response management).
- Има ли потребност от нови нуклеарни мощности? Има два плана - за нови дребни реактори в Козлодуй и за потребление на купените, ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?
- Нямаме потребност от нови нуклеарни мощности макар опитите тук и в Европа да се стартира нуклеарната сила като екологично избавление от високите цени на изкопаемите горива. Тя не е такава!
Строежът на нова нуклеарна мощ лишава 10-15 години, изискват се големи вложения, в тази ситуация с АЕЦ Белене над 10 милиарда евро. Няма по какъв начин реалистично да се предвижда цената на силата след 15 години. Бурното развиване на ВЕИ в последното десетилетие и внезапното поевтиняване на силата от тях може сигурно да ни покаже, че е по-изгодно да се влага във възобновими източници на сила.
Развитието на нуклеарната енергетика в България стана образец за голяма и безнаказана корупция с над 30-годишната сага към гьола за източване на националния бюджет, наименуван АЕЦ Белене. Там потънаха 3 милиарда лв. от бюджета и най-хубавият вид към този момент е потребление на площадката в Белене за безядрено развиване посредством основаване на индустриална зона.
Използването на реактора, очакван за АЕЦ Белене, в Козлодуй 7-ми блок е мъчно осъществимо, скъпо и рисково начинание. Този реактор е с дизайн от 1992 година След злополуката във Фукушима условията към актуалните реактори и площадки набъбнаха неимоверно. Няма по какъв начин реактор с технология от преди 20 години да е благонадежден, изключително като прибавим и проблемите със съхранението му на площадката на АЕЦ Белене - дълго време завит под найлони…
Да не приказваме за големия неуреден проблем с ръководството и съхранението на високо радиоактивните боклуци и отработеното нуклеарно гориво на АЕЦ Козлодуй, камо ли да се прибави и още една нуклеарна мощ. В момента те се натрупат на площадката в Козлодуй и я трансформира в нуклеарно сметище. Не е ясно и по кое време Русия ще реши да ни върне, както е по контракт, модифицираните там нуклеарни боклуци. Това струпване основава действителна заплаха от нуклеарна еко-катастрофа на територията на страната и за следващ път ни слага според от Руската федерация, която неведнъж демонстрира податливост да се възползва от подобен вид принадлежности за надзор и послушание на други страни.
По отношение на дребните реактори, макар подписания меморандум за съгласие сред АЕЦ Козлодуй – Нови мощности и американската NuScale Power, тези реактори към момента на никое място не са лицензирани, в това число в Съединени американски щати. Не е решен и при тях въпросът с радиоактивните боклуци. Технологичното време за лицензирането, градежа и стартирането им в употреба се възнамерява за към 2035 година Понастоящем, градежът на 12 реактора от по 50 мегавата, т.е. общо 600 мегавата, се пресмята на 6 милиарда щатски $.
- Къде е салдото сред ниски цени на тока и зелената сила? Възможен ли е? Възможна ли е единствено ВЕИ сила, в случай че няма към момента налична технология за съхранението ѝ?
- Тази рецесия с високите цени на силата е опция да се форсира преходът към ВЕИ. Напомня ми на образеца с енергийната рецесия от 70-те години на ХХ век, когато страните от ОПЕК подвигат неколкократно цените на петрола. Тогава Дания употребява изкопаеми горива за 90% от производството си на сила. Вследствие на рецесията вземат решение да трансформират тази си взаимозависимост, като в този момент там над 50% се създава от слънце и вятър.
Цената на изкопаемите горива има основна роля в актуалната енергийна рецесия. Със сигурност вложението във ВЕИ и технологии за предпазване на силата ще бъде водещо в околните години. Още повече, че ще има спомагателни средства от Плана за възобновяване, Модернизационния фонд, фонда за Справедлив преход, териториалните проекти.
Чрез целенасочена политика за поддръжка повишение енергийната успеваемост и достъпа на семействата и дребните и микропредприятия до ВЕИ за лично произвеждане, в композиция с опцията да отдават “излишна ” сила назад в мрежата, при повишаващи се цени на електрическата енергия ще разреши в къси периоди инвестицията да се възвърне и в границите на още 12-15 година да се създава “безплатна ” слънчева сила. Това е и действителна мярка против енергийната беднотия, като са вероятни и синергии с обществени здания под формата на енергийна общественост (ВЕИ кооператив).
Със сигурност делът на ВЕИ в енергийния микс ще нараства с наклонност сред 2040-50 година да бъде допустимо 100% облекчаване на енергийните ни потребности от ВЕИ.
Отговорите на същите въпроси за енергийната рецесия и бъдещето на енергетиката в България на и
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ