Никой не може да зачеркне Живков от историята
„ Тодор Живков е несъмнена фигура в историята на България и ще продължава да въплъщава онази ера, в която нямаше политически свободи, в която ръководството беше еднопартийно, недемократично, лимитирани бяха освен политическите, само че и гражданските права. Едновременно с това обаче една ера, в която беше осъществена ускорена рационализация на България. Страната беше индустриализирана. Населението беше високообразовано, културата стана налична, в нея бе включена забележителна част от популацията. Като всяка ера и като всяка историческа персона тази ера и тази персона доближиха до своя край и приключиха с крах. “ Това съобщи в изявление за Агенция „ Фокус “ историкът проф. Искра Баева по случай 21-та годишнина от гибелта на тогавашния Първи. „ Няма никакво подозрение, че Тодор Живков е спорна персона и то освен в този момент, а и по времето, когато управляваше, т.е. от 50-те години – тъй като през 1954 година е определен за първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а през 1956 година се утвърждава във властта и от този момент ръководи към този момент страната до 10 ноември 1989 година Тогава формалната агитация хвалеше Тодор Живков, само че неофициалното публично мнение можем да забележим в акциите на релативно дребното съперници в системата в социалистическа България и на немногобройните дисиденти, основали дисидентското придвижване през 1988 година – то беше напълно друго. Обществото подлагаше на критика Тодор Живков и то с възходящ критицизъм, изключително през 80-те години, когато стартират енергийните компликации и в България се режим на тока – 3 часа с ток и 3 часа без ток, стартира „ възродителният развой ”, който фрапантно наруши правата на българските турци. С други думи, възходящото напрежение се отрази на оценката за ръководещия еднолично Тодор Живков “, разяснява проф. Баева. 
„ Тодор Живков обаче имаше орис, на която други политици и държавници могат да завидят. Той ръководи доста дълго, по-късно беше свален, претърпя интервал на цялостно отричане, беше обруган, след което настроенията към него започнаха да се трансформират и той приключи живота си на 5 август 1998 година в атмосфера, когато все по-голяма част от българите започнаха да правят оценка неговото ръководство като нещо положително, въпреки и останало в предишното. Той имаше опция да надживее ръководството си, да преживее проваляне, само че да приключи живота си в условен публичен комфорт – доста политици, в това число и дисиденти го посещаваха в дома му “, сподели още историкът. По думите й в никакъв случай не може да се даде безусловно справедлива оценка за дадена историческа персона. „ Нима може да имаме справедлива оценка да вземем за пример за ръководството на Стефан Стамболов? Повече от век е минал от това ръководство, само че оценките са разнообразни и не могат да бъдат безусловно справедливи, да не загатвам за по-стари персони. Но всяко време и неговите историци са длъжни да дават своите оценки. В тях постоянно има субективизъм, има и отражение на времето, в което живеят тези историци. И аз като историчка съм се занимавала със социализма и даже съм написала биография на Тодор Живков – една неголяма, само че мисля, неостаряла биография. И може би в този момент моята оценка е малко по-различна от времето, когато писах биографията, защото с отдалечаването от времето и най-много с проблемите, които слага пред нас съвременността, започваме да променяме и оценката си за предишното. Колкото по-добре живеем през днешния ден, толкоз по-критични сме към предишното. “ Искра Баева изброи както минусите, по този начин и плюсовете на ръководството на Тодор Живков. „ България е част от системата на държавен социализъм от руски вид, в която има еднопартийна власт, без право на различни политически партии. В България съществува още една политическа партия – Български земеделски народен съюз, само че това е партия, която се е отказала от личната си стратегия и е приела да извършва програмата на ръководещата Българска комунистическа партия. И в двете конституции на България – Димитровската от 1947 година и Живковската от 1971 година – са декларирани гражданските и политическите права, само че те не могат да се осъществени, защото няма институции, към които човек може да се обърне, в случай че са погазени правата му. Политически свободи няма. Има гонене на инакомислещите, в това число и в Наказателния кодекс е записано правото на органите за сигурност, най-много Държавна сигурност, да преследват хора, които показват други политически убеждения. България е затворена страна, която не обезпечава независимост на придвижване на своето население. Това не значи, че българите не са пътували. Пътували са и в социалистически, и в буржоазен страни, само че единствено откакто им бъде обещано от милицията позволение и им бъде публикуван интернационален паспорт. В сферата на духовността има политическа цензура, не се печатат книги, които не дават отговор на формалната комунистическа идеология, а това важи и за театъра, киното, изобразителното изкуство и даже музиката. Това са негативите “, изброи историчката негативите. 
И добави: „ Ако приказваме за позитивите, те са свързани с модернизационните процеси. Не настоявам, че единствено при социализма има рационализация в България. Но в случай че съпоставим двете Българии до оня миг – Третото българско царство и Социалистическа България, в случай че съпоставим процесите на рационализация в тях, ще забележим, че в Царство България те се развиват доста постепенно. За 67-те години на Царство България голямата част от популацията, най-много селяните, не престават да живеят в бедност, при условия, които не дават отговор на концепцията за съвременен човек. В социалистическия интервал, който продължава 45 години, има ускорена рационализация, правилно, осъществена на висока човешка цена, тъй като не трябва да забравяме, че модернизацията става за сметка на селото, на ускорената урбанизация, хората напущат селото и отиват да живеят в градовете. Но процесът на ускорена рационализация дава забележими резултати. Ние посрещаме 1989 година с едно на процедура грамотно общество, даже и ромското население е ограмотено – в действителност не доста елементарно и не напълно непринудено, само че в последна сметка това е направено, с всеобхватна здравна система, с необятна всеобща просвета, налична до цялото население необятна мрежа от кина, театри, художествени галерии и даже опери, което обезпечава досегаемост и с помощта на ниското възнаграждение за визитите в тези институции. Книгоиздаване, при което има строга политическа цензура, само че книгата като цена и многообразие на жанрове е изцяло налична до популацията. Навсякъде има библиотеки, културни домове, читалища. 
Това е добре проведена съвременна страна, към което би трябвало да прибавим и индустриализацията – построяването на социалистическа промишленост, огромна част от която се оказа неприспособена за пазарното общество и не съумя да издържи на конкуренцията, само че огромна част от тази промишленост беше и умишлено унищожена в годините на прехода. Не тъй като беше неконкурентноспособна, а поради частни ползи, лакомия, апетити за по-големи облаги и всичко, което познаваме от последните 30 години. “
„ Тодор Живков обаче имаше орис, на която други политици и държавници могат да завидят. Той ръководи доста дълго, по-късно беше свален, претърпя интервал на цялостно отричане, беше обруган, след което настроенията към него започнаха да се трансформират и той приключи живота си на 5 август 1998 година в атмосфера, когато все по-голяма част от българите започнаха да правят оценка неговото ръководство като нещо положително, въпреки и останало в предишното. Той имаше опция да надживее ръководството си, да преживее проваляне, само че да приключи живота си в условен публичен комфорт – доста политици, в това число и дисиденти го посещаваха в дома му “, сподели още историкът. По думите й в никакъв случай не може да се даде безусловно справедлива оценка за дадена историческа персона. „ Нима може да имаме справедлива оценка да вземем за пример за ръководството на Стефан Стамболов? Повече от век е минал от това ръководство, само че оценките са разнообразни и не могат да бъдат безусловно справедливи, да не загатвам за по-стари персони. Но всяко време и неговите историци са длъжни да дават своите оценки. В тях постоянно има субективизъм, има и отражение на времето, в което живеят тези историци. И аз като историчка съм се занимавала със социализма и даже съм написала биография на Тодор Живков – една неголяма, само че мисля, неостаряла биография. И може би в този момент моята оценка е малко по-различна от времето, когато писах биографията, защото с отдалечаването от времето и най-много с проблемите, които слага пред нас съвременността, започваме да променяме и оценката си за предишното. Колкото по-добре живеем през днешния ден, толкоз по-критични сме към предишното. “ Искра Баева изброи както минусите, по този начин и плюсовете на ръководството на Тодор Живков. „ България е част от системата на държавен социализъм от руски вид, в която има еднопартийна власт, без право на различни политически партии. В България съществува още една политическа партия – Български земеделски народен съюз, само че това е партия, която се е отказала от личната си стратегия и е приела да извършва програмата на ръководещата Българска комунистическа партия. И в двете конституции на България – Димитровската от 1947 година и Живковската от 1971 година – са декларирани гражданските и политическите права, само че те не могат да се осъществени, защото няма институции, към които човек може да се обърне, в случай че са погазени правата му. Политически свободи няма. Има гонене на инакомислещите, в това число и в Наказателния кодекс е записано правото на органите за сигурност, най-много Държавна сигурност, да преследват хора, които показват други политически убеждения. България е затворена страна, която не обезпечава независимост на придвижване на своето население. Това не значи, че българите не са пътували. Пътували са и в социалистически, и в буржоазен страни, само че единствено откакто им бъде обещано от милицията позволение и им бъде публикуван интернационален паспорт. В сферата на духовността има политическа цензура, не се печатат книги, които не дават отговор на формалната комунистическа идеология, а това важи и за театъра, киното, изобразителното изкуство и даже музиката. Това са негативите “, изброи историчката негативите. И добави: „ Ако приказваме за позитивите, те са свързани с модернизационните процеси. Не настоявам, че единствено при социализма има рационализация в България. Но в случай че съпоставим двете Българии до оня миг – Третото българско царство и Социалистическа България, в случай че съпоставим процесите на рационализация в тях, ще забележим, че в Царство България те се развиват доста постепенно. За 67-те години на Царство България голямата част от популацията, най-много селяните, не престават да живеят в бедност, при условия, които не дават отговор на концепцията за съвременен човек. В социалистическия интервал, който продължава 45 години, има ускорена рационализация, правилно, осъществена на висока човешка цена, тъй като не трябва да забравяме, че модернизацията става за сметка на селото, на ускорената урбанизация, хората напущат селото и отиват да живеят в градовете. Но процесът на ускорена рационализация дава забележими резултати. Ние посрещаме 1989 година с едно на процедура грамотно общество, даже и ромското население е ограмотено – в действителност не доста елементарно и не напълно непринудено, само че в последна сметка това е направено, с всеобхватна здравна система, с необятна всеобща просвета, налична до цялото население необятна мрежа от кина, театри, художествени галерии и даже опери, което обезпечава досегаемост и с помощта на ниското възнаграждение за визитите в тези институции. Книгоиздаване, при което има строга политическа цензура, само че книгата като цена и многообразие на жанрове е изцяло налична до популацията. Навсякъде има библиотеки, културни домове, читалища. Това е добре проведена съвременна страна, към което би трябвало да прибавим и индустриализацията – построяването на социалистическа промишленост, огромна част от която се оказа неприспособена за пазарното общество и не съумя да издържи на конкуренцията, само че огромна част от тази промишленост беше и умишлено унищожена в годините на прехода. Не тъй като беше неконкурентноспособна, а поради частни ползи, лакомия, апетити за по-големи облаги и всичко, което познаваме от последните 30 години. “ Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ