Тодор Батков-младши с ексклузивна изповед пред "ШОУ", разкри пикантни подробности свързани с палави плеймейтки
Тодор Батков-младши е наследник на някогашния притежател на футболен клуб Левски Тодор Батков. На 23 години е, приключва висшето си обучение в влиятелни университети в Лондон. Има бакалавърска степен по политическа философия и е магистър по финанси. Въпреки нежната си възраст се е занимавал с редица действия, измежду които програмен продукт, професионално разчистване, автомивки, санитарно-хигиенни консумативи и други. Преди малко повече от година започва общ бизнес със сина на Ветко Арабаджиев – Вълчо, само че не след дълго разтрогнаха професионалните си взаимоотношения. Няколко дни по-късно Батков- младши откри ново заведение, без да има съдружници. Изцяло се е посветил в ръководството на своите развлекателни комплекси. Името му пък не стопира да гастролира из медиите с правилни и погрешни информации. Единствено пред „ ШОУ “ той се съгласи да приказва намерено за всичко, което се случва в персоналния и професионалния му живот. - Г-н Батков, нервират ли ви слуховете, свързани с вашето име?
- Чак да ме нервират – не! В последна сметка всеки би трябвало да си вади хляба. Народът обича зрелища, а публицистите му го дават. Склонен съм да търпя клюки и злословия, стига да са в границите на естественото.
- Заедно с Вълчо Арабаджиев създадохте най-оборотната дискотека в София, само че не след дълго разтрогнахте връзките си. Какво се случи?
- До огромна степен това е предстоящо развиване, само че е от страна на Вълчо Арабаджиев-старши. Жалко за клуба, дружно с екипа създадохме един неповторим за родния пазар артикул, който след моето овакантяване загуби посоката си и спря да следва авансово начертаната тактика. В последна сметка това е бизнес и задачата му е да е резистентен и печеливш, не е просто дестинация, с която да впечатляваш приятели на по чашка и да си подхранваш егото. Към Вълчо-младши нямам неприятни усеща, само че боли доста, когато непосредствен човек те съобщи по подобен метод, въпреки че нищо в обстановката не зависеше от него. Вълчо-младши е мъдро и надарено момче със ярко бъдеще, поисквам му по-скоро да се еманципира. С това завършвам тематиката.
- В момента сте горделив притежател на различен клуб, този път в Студентски град и без чалга? Разкажете ни малко повече за това начинание?
- Точно в този момент клубът е затворен за реставрация и ремонт, ще отворим още веднъж есента. Причината да няма поп-фолк, а да се пуска поп и хип-хоп е, че в Студентски град това липсваше на пазара, имаше апетит за подобен вид заведение. В последна сметка се гледа какво се търси и защо има пазар, а освен какво се предлага.
Снимка Иван Григоров
- Излезе слух, че в действителност купувате нощни заведения от името на Златко Баретата. Каква е истината тук?
- Г-н Златомир Иванов не го познавам персонално. Интересно е този слух от къде се появи и по какъв начин се стигна до неговото име. Още повече не знам той да има ползи в сектора, камо ли да търси сътрудници. Купувам и разтварям заведения единствено от мое име, извънредно моя благосъстоятелност.
- Вие обичате ли нощния живот? Колко пъти в седмицата можем да ви засечем във вашето заведение?
- Преди нощния живот го обичах доста. След като ми стана работа, стопирах да обичам по същия метод. Едно е да излизаш да се забавляваш и напълно друго да излизаш, с цел да си контролираш бизнеса, да си де факто на работа. Но аз си обичам работата. В общи линии съвсем не пропущам вечер да съм в някое от заведенията.
- Случва ли се някой да подцени качествата ви единствено тъй като сте наследник на толкоз прочут и богат човек?
- Случва се, само че това си има св оите преимущества. По-добре е да те подценят и да изненадаш позитивно, в сравнение с да не достигнеш упованията. Като бях по-малък, доста се дразнех на тези неща, само че сега се старая да екстрахирам преимущества освен от това, само че и от обстоятелството, че съм извънредно млад.
- Обикновено децата на богатите са глезени и невъзпитани – при вас има ли го този миг?
- Човек мъчно може да реши за себе си. Аз не се считам за гален и още по-малко пък некултурен. Може би сътворявам такова неправилно усещане у хората, заради обстоятелството, че са ми по-резки характерът и изказът. Но това е методът ми на деяние. Проектите ми са обществени и свързани с доста хора, а в служебните си връзки се старая да съм непосредствен и почтен, даже това да не основава съответно персонално усещане у индивида против мен. А, за жалост или не, множеството ми контакти са свързани с работата.
- Кой е най-ценният съвет, който ви е дал татко ви? Въобще вслушвате ли се в препоръките на хората към вас?
- Разбира се, че се вслушвам. Всеки, който е по-възрастен и има повече житейски опит от мен, сигурно има какво да ме научи. Всеки простак се учи от грешките си, само че умният се учи и от грешките на другите. Съвети съм получавал доста и съм сигурен, че подсъзнателно въздействат на метода ми на мислене по време на взимане на решения.
- Висшето си обучение завършвате в Англия, нали по този начин? Сам ли се насочихте към университет и компетентност?
- Сам избрах къде и какво да изучавам. Баща ми сигурно щеше да е по-щастлив, в случай че бях избрал да изучавам право, въпреки всичко всеки татко се гордее, в случай че синът му върви по неговите стъпки. Имаше такива подсказки от негова страна, само че в последна сметка се помири, че това не е моето поле, и ме поддържа.
Тодор Батков - старши
- Дистанцията евентуално е била много тежка за родителите ви, които по никакъв метод не могат да ви управляват. Колко пъти сте ги изправяли на нокти?
- Имало е доста такива случаи, въпреки всичко съм живял на другия завършек на Европа, безусловно самичък. Положителното в цялата обстановка е, че аз отпътувах едвам навършил 15 години и ми се наложи да порасна много внезапно. Романтичният интервал свърши бързо и се сблъсках с действителността – като се стартира от битовизмите да си пера облеклата самичък и се стигне до основни неща като изхранването и грижата за себе си, за здравето. От тази позиция е позитивното, защото изпреварих връстниците си. Иначе се сътвори една отдалеченост със семейство, другари и обграждане в България – неизбежно, поради обстоятелството, че всекидневията ни са изцяло разнообразни и общите тематики за диалог са малко. Все отново съм признателен и извънредно оценявам опцията да получа този опит – за жалост, малко хора са в такава позиция.
- Как се опазихте от пороците? Твърде дребен и без надзор в непозната страна…
- В един миг човек осъзнава, че когато пороците са свободни и налични, те не са забавни за него. Когато не е неразрешено, тогава към този момент не е и забавно.
- Не сте ли се замисляли да живеете отвън границите на България?
- Мислил съм. На малко хора не им е минавала такава мисъл в главата. Но в последна сметка камъкът си тежи на мястото. Тотално считам да остана в България, без значение от пагубната морална и нравствена картина в страната. Много мои връстници със подобен профил на моя мислят като мен, и се върнаха в страната, което е обнадеждаващо. Дано наклонността да продължи и на повече млади да бъде гласувано доверие, да им бъде даден късмет да се развиват и да способстват за стопанската система на страната.
- Не страдате от женско внимание, само че сега май нямате сериозна връзка?
- Нямам, да! За момента съм самичък, може би не съм срещнал вярната жена, която да ме заплени и да получи любовта ми. Но не бих споделил, че съм уединен – което е обикновено за човек на моята възраст.
Отдаден е на работата си и менажирането на личния си нощен клуб
- На какво сте подготвен в името на любовта? По какъв метод показвате на една жена, че е значима за вас?
- Влюбеният мъж става безразсъден. Правил съм много неща, когато съм имал по-силно привличане към избрани дами. Няма да е неистина, в случай че кажа, че мъжът би направил всичко, в случай че в действителност е влюбен, и аз съм образец за това.
Подарявал съм материални неща, които, за жалост, имат прекомерно огромна значимост за дамите в днешно време. Подарявал съм и алегорични неща, значими за мен, без да имат особена материална стойност, само че не са били оценени по достолепие. Например, пътувал съм хиляди километри в името на любовта, само че пристигайки с празни ръце, съм срещал отчаян взор. Което е било много отрезвяващо.
- Имали ли сте опасения, че някоя жена може да е с вас поради тези материални неща, за които споменахте?
- Всеки път, без изключение! Няма по какъв начин да схванеш каква е истината. Абсолютно постоянно се съмняваш, непрекъснато. А и по мои наблюдения най-красивите дами вършат прекомерно малко, с цел да оборят тези опасения. Може би не го считат за належащо, в тяхната среда издръжката от мъж е нещо наложително и противоположното даже е обидно. Живеем в традиционен свят, обществото ни е консервативно, и значително се смята за обикновено мъжът да изкарва парите, а дамата да се грижи за семейството. Но аз не смятам за обикновено, че без финансовата помощ на противоположния пол, огромна част от най-красивите дами безусловно биха умрели от апетит. За мен дамата би трябвало да може да поддържа стандарт и сама, а мъжът единствено да я глези и да надгражда.
- Мислили ли сте да се занимавате с футбол?
- Като 12-13-годишен имах такива аспирации. С напредването на времето и построяването ми като персона опознах материята и разбрах, че не си костват негативите. Футболът в България не е бизнес, а по-скоро щедрост. А когато се прави щедрост, би трябвало най-малко да не те псуват. Ако отидете в дом за сираци и извършите многомилионно подаяние, надали децата ще излязат начело и ще ви псуват на майка… А и в този случай най-малко ще помогнете на хора в същинска потребност, а не на набедени звезди.
- Това ли е детската ви фантазия – да станете футболист…?
- В никакъв случай, в никакъв случай не съм желал да стана футболист. Като дребен желаех да стана доктор. Но свърши сезонът на „ Спешно поделение “ и забравих (усмихва се). Плеймейтки и силиконки се навъртат към него Името му непрестанно се свързва с родни плеймейтки и силиконки. Няма по какъв начин да бъде друго, защото е апетитен за един от най-желаните ергени, освен това богати. „ От една страна, тези клюки ме нервират, тъй като ми се основава по-несериозен имидж. Но въпреки това, няма по какъв начин да не ми е прелестно да ме свързват с едни от най-красивите дами в България “, безапелационен е младият предприемач. Дали обаче би се обвързал съществено с подобен вид момиче, не може да отговори на този стадий. „ Виждам се фамилен, само че не знам с какво тъкмо момиче. Това не са неща, които се възнамеряват “, добавя той.
Интервю на Красимир Красимиров
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
- Чак да ме нервират – не! В последна сметка всеки би трябвало да си вади хляба. Народът обича зрелища, а публицистите му го дават. Склонен съм да търпя клюки и злословия, стига да са в границите на естественото.
- Заедно с Вълчо Арабаджиев създадохте най-оборотната дискотека в София, само че не след дълго разтрогнахте връзките си. Какво се случи?
- До огромна степен това е предстоящо развиване, само че е от страна на Вълчо Арабаджиев-старши. Жалко за клуба, дружно с екипа създадохме един неповторим за родния пазар артикул, който след моето овакантяване загуби посоката си и спря да следва авансово начертаната тактика. В последна сметка това е бизнес и задачата му е да е резистентен и печеливш, не е просто дестинация, с която да впечатляваш приятели на по чашка и да си подхранваш егото. Към Вълчо-младши нямам неприятни усеща, само че боли доста, когато непосредствен човек те съобщи по подобен метод, въпреки че нищо в обстановката не зависеше от него. Вълчо-младши е мъдро и надарено момче със ярко бъдеще, поисквам му по-скоро да се еманципира. С това завършвам тематиката.
- В момента сте горделив притежател на различен клуб, този път в Студентски град и без чалга? Разкажете ни малко повече за това начинание?
- Точно в този момент клубът е затворен за реставрация и ремонт, ще отворим още веднъж есента. Причината да няма поп-фолк, а да се пуска поп и хип-хоп е, че в Студентски град това липсваше на пазара, имаше апетит за подобен вид заведение. В последна сметка се гледа какво се търси и защо има пазар, а освен какво се предлага.
Снимка Иван Григоров
- Излезе слух, че в действителност купувате нощни заведения от името на Златко Баретата. Каква е истината тук?
- Г-н Златомир Иванов не го познавам персонално. Интересно е този слух от къде се появи и по какъв начин се стигна до неговото име. Още повече не знам той да има ползи в сектора, камо ли да търси сътрудници. Купувам и разтварям заведения единствено от мое име, извънредно моя благосъстоятелност.
- Вие обичате ли нощния живот? Колко пъти в седмицата можем да ви засечем във вашето заведение?
- Преди нощния живот го обичах доста. След като ми стана работа, стопирах да обичам по същия метод. Едно е да излизаш да се забавляваш и напълно друго да излизаш, с цел да си контролираш бизнеса, да си де факто на работа. Но аз си обичам работата. В общи линии съвсем не пропущам вечер да съм в някое от заведенията.
- Случва ли се някой да подцени качествата ви единствено тъй като сте наследник на толкоз прочут и богат човек?
- Случва се, само че това си има св оите преимущества. По-добре е да те подценят и да изненадаш позитивно, в сравнение с да не достигнеш упованията. Като бях по-малък, доста се дразнех на тези неща, само че сега се старая да екстрахирам преимущества освен от това, само че и от обстоятелството, че съм извънредно млад.
- Обикновено децата на богатите са глезени и невъзпитани – при вас има ли го този миг?
- Човек мъчно може да реши за себе си. Аз не се считам за гален и още по-малко пък некултурен. Може би сътворявам такова неправилно усещане у хората, заради обстоятелството, че са ми по-резки характерът и изказът. Но това е методът ми на деяние. Проектите ми са обществени и свързани с доста хора, а в служебните си връзки се старая да съм непосредствен и почтен, даже това да не основава съответно персонално усещане у индивида против мен. А, за жалост или не, множеството ми контакти са свързани с работата.
- Кой е най-ценният съвет, който ви е дал татко ви? Въобще вслушвате ли се в препоръките на хората към вас?
- Разбира се, че се вслушвам. Всеки, който е по-възрастен и има повече житейски опит от мен, сигурно има какво да ме научи. Всеки простак се учи от грешките си, само че умният се учи и от грешките на другите. Съвети съм получавал доста и съм сигурен, че подсъзнателно въздействат на метода ми на мислене по време на взимане на решения.
- Висшето си обучение завършвате в Англия, нали по този начин? Сам ли се насочихте към университет и компетентност?
- Сам избрах къде и какво да изучавам. Баща ми сигурно щеше да е по-щастлив, в случай че бях избрал да изучавам право, въпреки всичко всеки татко се гордее, в случай че синът му върви по неговите стъпки. Имаше такива подсказки от негова страна, само че в последна сметка се помири, че това не е моето поле, и ме поддържа.
Тодор Батков - старши
- Дистанцията евентуално е била много тежка за родителите ви, които по никакъв метод не могат да ви управляват. Колко пъти сте ги изправяли на нокти?
- Имало е доста такива случаи, въпреки всичко съм живял на другия завършек на Европа, безусловно самичък. Положителното в цялата обстановка е, че аз отпътувах едвам навършил 15 години и ми се наложи да порасна много внезапно. Романтичният интервал свърши бързо и се сблъсках с действителността – като се стартира от битовизмите да си пера облеклата самичък и се стигне до основни неща като изхранването и грижата за себе си, за здравето. От тази позиция е позитивното, защото изпреварих връстниците си. Иначе се сътвори една отдалеченост със семейство, другари и обграждане в България – неизбежно, поради обстоятелството, че всекидневията ни са изцяло разнообразни и общите тематики за диалог са малко. Все отново съм признателен и извънредно оценявам опцията да получа този опит – за жалост, малко хора са в такава позиция.
- Как се опазихте от пороците? Твърде дребен и без надзор в непозната страна…
- В един миг човек осъзнава, че когато пороците са свободни и налични, те не са забавни за него. Когато не е неразрешено, тогава към този момент не е и забавно.
- Не сте ли се замисляли да живеете отвън границите на България?
- Мислил съм. На малко хора не им е минавала такава мисъл в главата. Но в последна сметка камъкът си тежи на мястото. Тотално считам да остана в България, без значение от пагубната морална и нравствена картина в страната. Много мои връстници със подобен профил на моя мислят като мен, и се върнаха в страната, което е обнадеждаващо. Дано наклонността да продължи и на повече млади да бъде гласувано доверие, да им бъде даден късмет да се развиват и да способстват за стопанската система на страната.
- Не страдате от женско внимание, само че сега май нямате сериозна връзка?
- Нямам, да! За момента съм самичък, може би не съм срещнал вярната жена, която да ме заплени и да получи любовта ми. Но не бих споделил, че съм уединен – което е обикновено за човек на моята възраст.
Отдаден е на работата си и менажирането на личния си нощен клуб
- На какво сте подготвен в името на любовта? По какъв метод показвате на една жена, че е значима за вас?
- Влюбеният мъж става безразсъден. Правил съм много неща, когато съм имал по-силно привличане към избрани дами. Няма да е неистина, в случай че кажа, че мъжът би направил всичко, в случай че в действителност е влюбен, и аз съм образец за това.
Подарявал съм материални неща, които, за жалост, имат прекомерно огромна значимост за дамите в днешно време. Подарявал съм и алегорични неща, значими за мен, без да имат особена материална стойност, само че не са били оценени по достолепие. Например, пътувал съм хиляди километри в името на любовта, само че пристигайки с празни ръце, съм срещал отчаян взор. Което е било много отрезвяващо.
- Имали ли сте опасения, че някоя жена може да е с вас поради тези материални неща, за които споменахте?
- Всеки път, без изключение! Няма по какъв начин да схванеш каква е истината. Абсолютно постоянно се съмняваш, непрекъснато. А и по мои наблюдения най-красивите дами вършат прекомерно малко, с цел да оборят тези опасения. Може би не го считат за належащо, в тяхната среда издръжката от мъж е нещо наложително и противоположното даже е обидно. Живеем в традиционен свят, обществото ни е консервативно, и значително се смята за обикновено мъжът да изкарва парите, а дамата да се грижи за семейството. Но аз не смятам за обикновено, че без финансовата помощ на противоположния пол, огромна част от най-красивите дами безусловно биха умрели от апетит. За мен дамата би трябвало да може да поддържа стандарт и сама, а мъжът единствено да я глези и да надгражда.
- Мислили ли сте да се занимавате с футбол?
- Като 12-13-годишен имах такива аспирации. С напредването на времето и построяването ми като персона опознах материята и разбрах, че не си костват негативите. Футболът в България не е бизнес, а по-скоро щедрост. А когато се прави щедрост, би трябвало най-малко да не те псуват. Ако отидете в дом за сираци и извършите многомилионно подаяние, надали децата ще излязат начело и ще ви псуват на майка… А и в този случай най-малко ще помогнете на хора в същинска потребност, а не на набедени звезди.
- Това ли е детската ви фантазия – да станете футболист…?
- В никакъв случай, в никакъв случай не съм желал да стана футболист. Като дребен желаех да стана доктор. Но свърши сезонът на „ Спешно поделение “ и забравих (усмихва се). Плеймейтки и силиконки се навъртат към него Името му непрестанно се свързва с родни плеймейтки и силиконки. Няма по какъв начин да бъде друго, защото е апетитен за един от най-желаните ергени, освен това богати. „ От една страна, тези клюки ме нервират, тъй като ми се основава по-несериозен имидж. Но въпреки това, няма по какъв начин да не ми е прелестно да ме свързват с едни от най-красивите дами в България “, безапелационен е младият предприемач. Дали обаче би се обвързал съществено с подобен вид момиче, не може да отговори на този стадий. „ Виждам се фамилен, само че не знам с какво тъкмо момиче. Това не са неща, които се възнамеряват “, добавя той.
Интервю на Красимир Красимиров
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ