Тодор Александров Попорушев е един от известните български революционери, член

Тодор Александров Попорушев е един от известните български революционери, член на Централния комитет и водач на Вътрешна македонска революционна организация. Списъкът с псевдоними за него е безконечен, само че по-важното е, че неговата орис е предначертана през цялото време и като че ли той самият няма доста избор, с изключение на да извърши отговорностите си. Роден е на 4 март 1881 година в град Щип. Баща му Александър Попорушев е преподавател. През 1888 година учи в Радовиш, следвайки назначението на татко си, през 1893 година се завръщат в родния град и дребният Тодор приключва главното си обучение.

През 1895 година стартира да учи педагогика в Скопие и се дипломира с цялостно отличие през 1898 година На 16-годишна възраст е поканен персонално от шефа на гимназията – Христо Матов да постъпи във Вътрешна македонска революционна организация. Получава предопределение във Виница и идва там единствено една година след отбелязването на първия огромен неуспех на организацията. Между 14 и 15 ноември идва четата на Коте Голчев и обира дома на Касим бег, задигайки към 800 турски лири. Домакинът е погубен и това стимулира управляващите да създадат съществено следствие, което води до всеобщи арести и разкриването на цялата организация. Гневът на турските управляващи съумява да вземе живота на 218 души. Арестуваните са към 592 българи, измежду които 60 учителя и свещеника.

До края на 1898 година са освободени съвсем всички арестувани, в резултат на засилващото се публично мнение, както и желанието на Гоце Делчев и Христо Матов да съберат чета и да унищожат всички архиви в селото. Само 8 души са наказани на пожизнен затвор. Тодор Александров идва във времето, когато огромна част от оръжието на Вътрешна македонска революционна организация е изгубено, а моралът на организацията е невисок. Освен това българското население се гледа с изключително подозрение и съмнение, което води до още по-тежки последици в бъдеще. Въпреки тежката обстановка, в която заварва селото, Тодор работи неуморно за възобновяване на вредите.

Снимка: By невядомая – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2176222

Поканен е да бъде част от по този начин наречените гемиджии, които са известни с разнообразни терористични актове против видни турски персони. Целта на показните атентати е да се притегли вниманието на западните медии, само че Александров отхвърля и не вижда смисъл да атакува почтени. През 1903 година преподава в Кочани, там работи напълно за играждането на канал за оръжие от България към вътрешната част на Македония. За това дело е наказан на 5 години затвор на ексклузивен съд в Скопие. Лежи 13 месеца и е освободен с прошка от българсткото държавно управление за политически пандизчии в Македония и Одринско.

През 1904-1905 година е основен преподавател в родния си град Щип. В края на годината е хваната поща на Вътрешна македонска революционна организация, в която Александров към този момент е назначен за член на околойското управление. Преди управляващите да стартират да вършат арести, той съумява да се скрие и дефинитивно да завърши опитите да живее легално в страната. Става част от четата на Мише Развигоров. През идната година e един от формалните ръководители на Скопксия революционен окръг. Не обръща внимание на вътрешните спорове, само че не разрешава на турските управляващи да разпростират съществено своето въздействие, както и постоянно охлажда сръбските пристрастености и мераци за завземането на територията.

Техните идеологически битки просто не могат да се случат. През 1907 година преподава в Бургас, по-късно се връща назад, с цел да поеме касата на Задграничното председателство на революционния окръг. Прекарва 2 години и при опит за арест изчезва през 1909 година в укруване в България. Следващата година още веднъж обикаля с чета революционния окръг на Скопие. По същото време Османската империя стартира обезоръжителната акция на младотурците, чиято съществена концепция е да се изземе всичкото налично оръжие на някогашните революционери. Макар и ВМОРО да се легализира малко по-рано и да се записва през 1908 година, управляващите въпреки всичко вземат решение да я забранят и да стартират интензивно разоражаване.

Тодор Александров в пандиза

Снимка: By невядомая – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16077322

Именно в този интервал Александров заплашва със съществени наказания и даже гибел тези, които се разделят с единственият инструмент за самостоятелност по това време. В отговор на толкоз дейната акция, домът му в Щип, както и този на чичо му, са изгорени от управляващите. През 1911 година е определен за член на Централен комитет на ВМОРО. Макар и да е срещу атентатите, в следствие по негово разпореждане се правят два – през 1911 година в Щип и още един в Кочани през 1912 година Те са и една от аргументите за експлоадирането на Балканската война през 1912 година Организацията поддържа българската войска и всички български съдружници в борбата против Османската империя.

Четата му от 117 душу съумява да влезе в Кукуш и да го задържи, в следствие го предава на настъпващите български военни елементи. Следващата година се ускорява гръцкия и сръбския гнет към българското население в Македония. Александров изпраща писмо до Григор Василев и Никола Милев с указания за пропаганда за Независима Македония. През 1915 година четникът е мобилизиран и служи в Щаба на Действащта войска. След войната става един от главните дейци на македонската емиграция в България. През 1919 година работи върху възобновяване на Вътрешна македонска революционна организация и е назначен за началник. Неговата концепция е да сплоти обособените елементи в страната и по този метод да извоюва автономност, която да разреши запазването на българите в нея.

По същото време Александър Стамболийски би трябвало да се откаже от отбрана на правата на българското население, останало в рамките на основаното през 1918 година Кралство на сърби, хървати и словенци. За следващ път Александров би трябвало да жунглира в една бързо изменяща се политическа картина. В този миг Вътрешна македонска революционна организация управлява напълно политическия живот в Пиринска Македония, само че здравият български съдружник се пробва да не помни за своите братя от другата страна – това е изискването за нейното предотвратяване от другояче враждебните съседи. В знак на митинг и по разпореждане на водачът е погубен българския министър на войната.

Снимка: By невядомая – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20198484

Александров поръчва на българите да гласоподават и за комунистическите претенденти, които са видни съперници на режима в Белград. Изборът за крайни празненство е повече от логически. В следствие против организацията стартира да се упражнява натиски и двама от ръководителите – Димитър Влахов и Петър Чаулев подписват във Виена въпросния Майски Манифест, с който Вътрешна македонска революционна организация се съгласява да работи взаимно с комунистическите партии на Балканите. Александров обаче афишира, че не е подписвал такива документи. Отказът му да се свързва с всяка допустима комунистическа мощ. На финалът е ненавиждан от безусловно всички, които в миналото е водил в тази извънредно тежка и неравна борба.

Нещо повече, харизматичната мощ на Тодор Александров се оказва и неговата смъртна присъда. На 30 август 1924 година дружно с военачалник Александър Протогеров потеглят за конгреса на серчани в Лопово в Пирин. Александров употребява услугите на Панзо Зафиров и Христо Балвански. Пристигат в Горна Джумая към 3 часа през нощта на 31 август. След това са откарани с кола до моста на Горносущицката река. Там се срещат с Щерю Влахов, Динчо Вретенаров, Динчо Сигураски и Динчо Балксански.

Снимка: By невядомая – http://todoralexandrov.hit.bg/gallery/kjust.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8223884

Всички потеглят с коне през Пирин, с цел да стигнат до финалната дестинация. Към 3 часа следобяд стопират за отмора в долината на Двете реки. Александров е убит в тил от Влахов и Вретенаров. Динчо Балкански убива и бодигарда Панзо Зафиров. Генерал Александър Протогеров е пощаден. Телата са заровени бързо. Убийството на Тодор Александров отключва почистване на остарели сметки и предпочитание за вендета, което продължава още три месеца. Извършителите са елеминирани единствено ден по-късно. Тялото на Тодор Александров е заровено в църквата „ Свети Илия “.

Заглавна фотография: By невядомая – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18285498