„Клети създания“: Всички ние пред сфинкса на бъдещето
Точно по този начин се усещах след „ Баншите от Инишерин “ на Мартин Макдона. И до през днешния ден назовавам този филм „ Евангелие по Макдона “. За мен персонално той осмисли целия отблъскващ двугодишен интервал на коронавирус пандемията с цялото разделяне сред индивидите, с опресията, със стихийността на страстите в обществените мрежи, подклаждани много ловко от всевъзможни знайни и незнайни стратези. Никой до този миг – най-малко за мен – не бе стигнал толкоз надълбоко до това, което аз персонално усещах през този интервал. И макар, че съдържателно и всячески филмът няма безусловно нищо общо с пандемията, за мен си бе и си остава това, което назоваваме „ признание “. Или да го назовем катарзис. Това го умеят единствено доста, доста огромните. 
И не щеш ли в този момент Йоргос Лантимос прави същото с „ Клети създания “ – не по-малко чудноват филм, който критикът на „ Гардиън “ Питър Брадшоу съумява да дефинира с няколко чудесно открити формулировки, обединени в едно изречение, което ще изтъквам: „ Клети създания “ е стиймпънк-ретрофутуристичен, викториански откачен и злокобно черен комедиен хорър, приспособен от сценариста Тони Макнамара по романа на Алистър Грей от 1992 година и режисиран от виртуоза абсурдист Йоргос Лантимос “.Цитатът дава много точна визия за жанра и образната идея на кино лентата, стига в действителност да имате поради всяко едно от определенията. Може би единственото, което липсва е „ с готик детайли “, по тази причина го прибавяме и него.Действието на лантимоската кино приказка се развива в несигурно време – по едно и също време и минало (викторианската ера, в случай че съдим по костюмите) и бъдеще (ако съдим по летящите транспортни средства). Бела (Ема Стоун) – името има обичаи в различните романи и филми за вампири – е млада жена, която се самоубива, само че ексцентричният и талантлив доктор Годуин Бакстър (Уилям Дефо) съумява да я възкреси, до момента в който в тялото й към момента има остатъчни импулси живот. Родена още веднъж, с чисто ново схващане, тя би трябвало да научи всичко изначало – да върви, да приказва, да се приспособява, да поддържа връзка и най-много да лицемерничи, с цел да успее да се впише в „ порядъчното “ общество. Като преди малко основана Ева, тя е първична и почтена в реакциите, желанията и думите си, следва единствено инстинктите и спонтанността си. Бела минава през всевъзможни изкушения и грехове (според общоприетите норми), само че сърцето й остава чисто и недокоснато от кипящата лава на пристрастеностите, тъй като парадоксално тъкмо тя, детето на един теоретичен опит, е в действителност най-естественото, естествено създание - tabula rasa. 
Асоциациите с историята на Пинокио или с тази на Мери Шели за доктор Франкенщайн и неговото създание са неизбежни. Може би ще извършите връзка и с Лило (персонажът на Мила Йовович) от кино лентата „ Петият детайл “ на Люк Бесон.ОЩЕ...
И не щеш ли в този момент Йоргос Лантимос прави същото с „ Клети създания “ – не по-малко чудноват филм, който критикът на „ Гардиън “ Питър Брадшоу съумява да дефинира с няколко чудесно открити формулировки, обединени в едно изречение, което ще изтъквам: „ Клети създания “ е стиймпънк-ретрофутуристичен, викториански откачен и злокобно черен комедиен хорър, приспособен от сценариста Тони Макнамара по романа на Алистър Грей от 1992 година и режисиран от виртуоза абсурдист Йоргос Лантимос “.Цитатът дава много точна визия за жанра и образната идея на кино лентата, стига в действителност да имате поради всяко едно от определенията. Може би единственото, което липсва е „ с готик детайли “, по тази причина го прибавяме и него.Действието на лантимоската кино приказка се развива в несигурно време – по едно и също време и минало (викторианската ера, в случай че съдим по костюмите) и бъдеще (ако съдим по летящите транспортни средства). Бела (Ема Стоун) – името има обичаи в различните романи и филми за вампири – е млада жена, която се самоубива, само че ексцентричният и талантлив доктор Годуин Бакстър (Уилям Дефо) съумява да я възкреси, до момента в който в тялото й към момента има остатъчни импулси живот. Родена още веднъж, с чисто ново схващане, тя би трябвало да научи всичко изначало – да върви, да приказва, да се приспособява, да поддържа връзка и най-много да лицемерничи, с цел да успее да се впише в „ порядъчното “ общество. Като преди малко основана Ева, тя е първична и почтена в реакциите, желанията и думите си, следва единствено инстинктите и спонтанността си. Бела минава през всевъзможни изкушения и грехове (според общоприетите норми), само че сърцето й остава чисто и недокоснато от кипящата лава на пристрастеностите, тъй като парадоксално тъкмо тя, детето на един теоретичен опит, е в действителност най-естественото, естествено създание - tabula rasa. Асоциациите с историята на Пинокио или с тази на Мери Шели за доктор Франкенщайн и неговото създание са неизбежни. Може би ще извършите връзка и с Лило (персонажът на Мила Йовович) от кино лентата „ Петият детайл “ на Люк Бесон.ОЩЕ... Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ