Д-р Георги Гайдурков: Човекът не е веган, нуждае се от малко месо
То е безвредно за него само в термично необработено положение
Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961 година в София. Завършва медицина в Медицинска академия - София през 1985 година Специализира нутрициология към Свободен медицински факултет с началник проф. Божидар Попов. През 1995 година приключва магистратура по логика на психиката към СУ “Св. Климент Охридски” със компетентност “Клинична и консултативна психология”, написа
Работи поредно в наложително звено и бъбречно поделение към МБАЛ “Христо Ботев” - Враца и 12 години в Центъра по хемодиализа към МБАЛ “Св. Анна” - София.
Съдбовна за живота и кариерата му се оказва срещата с Лидия Ковачева през 1992 година Под нейно управление организира няколко курса лечебно недояждане и сменя неестествената храна, която до тогава приема, с елементарна храна. Освен че излекува заболяванията си, от 2001 година управлява Консултативен център за безлекарствена терапия и личностна промоция “Санитас”. Професионалните му ползи са в региона на профилактичното и лечебно хранене.
В резултат на дългогодишния си опит развива лечебната и профилактичната система за хранене, която назовава “Човешкото хранене”. Тя е разказана в книгата му “Човешкото хранене”, която през 2022 година претърпя актуализирано издание. С общителното подпомагане на доктор Гайдурков публикуваме част от книгата във вестник “Доктор”.
Нуждаем ли се от консумация на скотски артикули
Въпросът е толкоз остарял, че припомня оня за яйцето и кокошката. И през днешния ден мненията не престават да са диаметрално противоположни. „ Самият аз израснах в моето детство и в младежките си години, хранейки се с извънредно огромно количество месо – закусвах с пържоли или „ принцеси “ (филии, намазани и запечени с кайма, от време на време и с кашкавал), на обяд или вечеря – печени или варени меса.
Ако имаше гарнитура или готвен зарзават, просто го избутвах настрана като нещо непотребно, което единствено скапва усета. Месата ядях с ориз, картофи и бял самун. Разнообразие в тази еднообразност внасяха единствено плодовете, които обичах, и на първо място големите количества сладкарски произведения – най-вече шоколад. Резултатът в един миг беше цялостната съсипия на здравето ми.
Това беше и повода за тоталната ми смяна през 1992 година в персонален и професионален проект. Имах интервал на съвсем веганско-фрутарианско хранене и вегетарианство в другите му разновидности. Последователно изучавах върху себе си всеки от тях. Наблюдавах и моите другари, съидейници и пациенти, които практикуваха това хранене.
Заболяванията ми изчезнаха едно по едно.
Но изключително в по-дългите от 3-4 месеца интервали на веганство се демонстрираше и противоположната страна на вегетарианството. Общият ми тонус спадна, като организмът използваше силата си икономично. Имаше загуба на мускулна маса, снижен тургур на кожата, намалено либидо. Тъй като по природа съм експериментатор и имам естествената опозиция против затваряне в шаблонизирани модели, продължих напред. Тайната е в наблюдението и проучването – настойчиво, още веднъж и още веднъж, без прибързани изводи”, изяснява доктор Гайдурков.
Заключението му след всички минали години в действителност, е било доста просто и разумно. Опитът удостоверил това, което животът от дълго време е утвърдил. Този отговор участва първо, в природата и след това като базов пример в обичайна кухня на здравите нации.
Живият модел в природата са шимпанзетата. Съвременните данни сочат, че тяхната ДНК, техният геном, е в 98,4% еднакъв с човешкия. И разумно е, че в случай че в 98,4% те са като хората, то следва, че тяхното естествено меню би трябвало да е покрай нашето естествено здравословно хранене. А то се състои от към 50% плодове, 25-50% зеленолистни (според сезона), останалото са семена и ядки, корени, цветове и най-малко 5-6% скотски храни (понякога и доста повече) – инсекти и дребни животни.
„ Забележете – те употребяват в огромната си част сурова растителна храна, само че не са вегани. Животинските храни в менюто им участват наложително. Тревопасните животни също не са вегани – пасейки трева, те неизбежно одобряват и инсекти.
От друга страна, най-големите радетели на суровоядното веганство, като Гейбриъл Казънс и Фред Биши, признават, че веганство без изкуствено допълнение (особено на витамин В12 – на инжекции и др.) е здравословен неуспех. Проблемът е, че дефицитите не се виждат незабавно и „ новопосветените “ запалянковци ги пропущат. Тези полидефицити (на витамин В12, калций, желязо, протеини, хормони и др.) се демонстрират ясно след третата година на строго веганско хранене.
В моята процедура съм следил злокобни образци на небалансирано вегетарианство
и веганство – със загуба на зъбен гланц и дентин – абразия (изтъркване) на зъбите, пародонтоза (разрушаване на колагеновия свързочен уред на зъбите с разлюляване и отпадане), загуба на костно вещество (остеопения и остеопороза), недоразвитост на нервни кафези (демиелинизация), проявена с парализи, наподобяващи мултиплена склероза, даже корова мозъчна недоразвитост до степен на приковаване в инвалидна количка, липса на овулация и репродуктивен стерилитет при дамите, импотентност при мъжете, загуба на мускулна маса, косопад и чупене на ноктите, суха и сбръчкана кожа, липса на витален тонус, депресивно-тревожни разстройства на душeвността и т.н.”, написа създателят на книгата „ Човешкото хранене”.
Какви скотски артикули да употребяваме
Животинските храни, минали термична обработка (печене, задушаване, бланширане, варене, култивиране на пара, пържене и др.), се денатурират и деградират, като се трансформират в извънредно токсични съединения. Човекът и животните, даже домашните хищници (кучета, котки), се разболяват и умират най-вече от рак, когато се хранят с готвено месо. В този смисъл термично обработените скотски артикули е най-добре да не употребяваме или използването им да е доста деликатна и спестовна, сведена до празнични ястия няколко пъти в годината.
И назад – нации, които са употребили регулярно месо, даже в по-голямо количество, са го консумирали сурово и са били здрави – прабългари, индианци, инуити (ескимоси) и други Не е необичайно – това са на първо място нации, които са яли обичайно сушени меса.
От изключителната токсичност, получаваща се при термичната обработка на животинските артикули, изключително на месата, произтича и висшото неразбирателство на към момента ширещия се спор – дали индивидът би трябвало или не трябва да употребява месо и други храни от скотски генезис.
Изводът е безапелационен: индивидът се нуждае, въпреки и от малко, наложително присъстващо количество скотски храни в менюто и те са безвредни за него само в термично необработено положение.
Суровият яйчен жълтък
„ Много от нас си спомнят по какъв начин в детството бабите ни забъркваха по този начин наречения крем „ шато “: подсладен недопечен жълтък, от време на време с какао, различен път не, само че постоянно и наложително недопечен.
След това суровият жълтък бе упрекнат, че съдържа голямо количество холестерол с всички последствия от това – запушени кръвоносни съдове, сърдечносъдови болести, затлъстяване, даже рак. Второто огромно обвиняване бе, че суровият жълтък носи риск от заразяване със салмонела. Това докара до цялостното демонизиране на яйчния жълтък. За възрастните яйцата бяха напряко неразрешени, а за децата бяха допускани, само че единствено твърдо сварени до посиняване.
Днес това е минало и суровият жълтък е оправдан изцяло, даже се сочи за суперхрана
Жълтъкът на яйцето в действителност, е хранителното жлъчно мехурче на бъдещото пиленце. Няма макро- или микронутриент, който да не се съдържа в жълтъка. Относително ниско е единствено наличието на витамин С. Дори прехвалените Омега-3 мастни киселини също се съдържат в жълтъка. Витамин D, Е, В12 също ги има. Като приемате недопечен жълтък, вие приемате Вселената в миниатюр! И най-богатият, и най-бедният не може да си купи по-пълноценна храна от суровия яйчен жълтък.
А какво вършим с холестерола? Нищо. Ядем си го с вкус. Защото холестеролът в суровия жълтък е свързн с лецитин – универсалният мощен емулгатор на мазнини в природата. Холестеролът е едно от най-необходимите и потребни за живота субстанции.
Без него тялото ни би се разпаднало за секунди. Той е първоначален метаболит за синтеза на клетъчни мембрани, витамин D, хормони, жлъчни киселини и доста други. Като консумирате недопечен жълтък, вие увеличавате своя „ добър “ холестерол HDL (липопротеини с висока плътност), вършиме съдовете си гладки, а мозъкът е нахранен”, счита специалистът.
И добавя, че, в случай че сварите яйцето, холестеролът се пресича и подвига „ неприятния “ холестерол LDL (липопротеини с ниска плътност), освен това този холестерол се оксидира, съдовете се запушват, склерозират и се състаряваме бързо.
А какво става със салмонелите? Те са преекспониран риск – елементарно не можем да ги срещнем. По проучвания едно на 30 000 яйца е салмонелно. Освен това салмонелният бактерий е наедрял и не може да проникне през порите на яйцето. Може да остане единствено по черупката. Доброто измиване на яйцето, директно преди строшаване – с препарат, абразивна гъбичка и гореща вода – взема решение казуса. Разбира се, избирайте единствено здрави, непукнати яйца, налага се да са екологично чисти и пресни.
Суровите яйца са измежду най-древните храни на индивида. Тяхната приложимост посредством събирачество е била допустима още преди откриването на огъня. Днес е несъмнено, че суровият жълтък се вписва идеално в човешкото хранене. Не натоварва обмяната на веществата и дори е целесъобразен при чернодробни болести, панкреатити, сърдечносъдови и доста други заболявания.
Какво количество сурови яйчни жълтъци да консумираме? Емпиричната доза е приблизително 1-2 сурови жълтъка от кокоше яйце, 5-6 пъти седмично. За децата и спортуващите тази доза може да се усили неколкократно. Със сурови жълтъци можем да подготвяме всевъзможни ястия. Съвместим е с всички сурови и готвени растителни храни. По изключение в празнични предписания можем да го съчетаваме с други скотски артикули, да вземем за пример при приготването на тирамису. И не забравяйте – добавяйте го единствено към храни с температура до 40°.
Какво месо да ядем?
Едно от най-мащабните наблюдателни проучвания в историята на медицината, което открива и разказва връзката сред хранителния режим и риска от развиване на болести, е по този начин нареченото Китайско изследване от 2004 година То е извършено от екипа на доктор Колин Кембъл от университета „ Корнел “ и окачествено от „ Ню Йорк Таймс “ като „ гран при на епидемиологията “.
По отношение на използването на месо резултатите са безапелационни: колкото повече нараства делът на месото в менюто, толкоз се усилва заболеваемостта от дегенеративни болести, метаболитен синдром, диабет, сърдечносъдови, автоимунни заболявания и рак.
Нещо повече – Китайското изследване открива, че причина за това са освен животинските мазнини в тлъстите или алените меса, само че и животинските протеини в по този начин нареченото „ постно месо “ – птиче и риба. Специално се акцентира връзката сред повишената консумация на птиче месо и риба с появяването на рак на дебелото черво. При участниците в проучването, които избягвали алените меса (свинско, телешко, говеждо, агнешко), само че постоянно се хранели с бяло месо,
случаите на рак се увеличавали с 300% спрямо тези, които не консумирали бяло месо.
Ако се базираме на тази фактология, може да се изкушим да създадем заключението, че единственият фактор, който свързва заболеваемостта с използването на месо, е количественият. Но тогава не можем да разбираем по какъв начин цели нации са консумирали извънредно или съвсем единствено месо, без да развиват описаните болести.
Инуитите (ескимосите), североамериканските индианци, монголците и доста други нации са се хранели главно с месо. При тях обаче ракът и другите дегенеративни болести, от които страда актуалният човек, са били на практика непознати. Причината е в неналичието на термична обработка на месото. Споменатите здрави в предишното нации са консумирали месото сурово, основно в сушено положение.
Днес се знае, че даже хищниците, които имат всички анатомични и физиологични механизми за безпроблемна обработка и асимилиране на месо, се разболяват от същите дегенеративни болести като индивида, когато биват хранени с термично обработено месо. Такива са домашните кучета. Хранените със сурово месо домашни любимци обаче не развиват човешки болести.
Сушените меса са най-безопасната форма,
под която можем да употребяваме пуешко, свинско, телешко, пасищно пилешко, освен това домашното сушене. В днешно време можем да го реализираме, като филетираме на фино месото или го оформим на тънки кюфтета и го изсушим за няколко часа (около 4 часа) на дехидратор или във фурна с вентилатор на към 35 до 40°. За да избегнем риска от превишаване на температурата, можем да настроим термостата сред 0 и 50° и да оставим вратата на фурната отворена.
Можем да приготвим също обичайни предписания от сурово месо, като тартар и карпачо. Сланината също е оправдан избор на храна, изключително в зимните месеци.
Рибата би трябвало да е по опция най-прясна и да се маринова вкъщи – вид Севиче – филетирате и потапяте за 24 часа в лимонен сок с желани подправки, като съхранявате в ледник. Суровата риба може да се употребява също под формата на сашими и суши. За предпочитане са мазните риби – скумрия, лаврак, чернокоп, лефер, костур.
Да се заобикалят едрите – риба звук, акула, риба-меч и други, които са токсични от натрупването на живак в тях. За да осигурим предварителна защита от паразити и болестотворни микроби, наложително замразяваме надълбоко месото и рибата най-малко за три денонощия.
Количеството на одобряваните скотски храни зависи от възрастта, двигателната интензивност, сезона, температурата, здравословното положение, и се преценя във всеки съответен случай. Но междинната консумация включва: недопечен жълтък – 1-2 броя на ден (и повече), с един или два дни отмора в седмицата; риба и морски артикули – два пъти седмично по 350 г и повече; сушени меса – един или два пъти седмично по 300 г; черен дроб – 250-300 г на 1-2 седмици.
Препоръчително е един ден в седмицата да бъдете на сурова растителна храна – плодове, зеленчуци, зеленчукови сокове, зелено смути, от време на време и ядки. По предпочитание и при индикации този ден може да се организира и единствено на вода, топла вода с лимон и неподсладени билкови чайове.
В по-топлите месеци може да се организират още 1-2 суровоядни дни
Но с цел да не се развиват дефицити на потребни субстанции, тези дни следва да са с включени сурови скотски артикули: жълтъци, риба/морски сушени меса, дроб (условно одобряваме за сурови леко бланшираните морски меса и дроб).
Препоръчително е един път на три месеца да се съблюдава разтоварваща стратегия по следната скица:
1 ден: суровояден с прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове, смути, сурови плодове и зеленчуци, ядки.
3 дни: единствено изворна вода (топла вода с лимон) и билков чай в свободни количества, неподсладени, с добавка на прясно изцеден лимонен сок (допуска се зеленчуков сок, зелено смути, черен чай).
1 ден: суровояден (прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове, смути, сурови плодове и зеленчуци, ядки).
Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961 година в София. Завършва медицина в Медицинска академия - София през 1985 година Специализира нутрициология към Свободен медицински факултет с началник проф. Божидар Попов. През 1995 година приключва магистратура по логика на психиката към СУ “Св. Климент Охридски” със компетентност “Клинична и консултативна психология”, написа
Работи поредно в наложително звено и бъбречно поделение към МБАЛ “Христо Ботев” - Враца и 12 години в Центъра по хемодиализа към МБАЛ “Св. Анна” - София.
Съдбовна за живота и кариерата му се оказва срещата с Лидия Ковачева през 1992 година Под нейно управление организира няколко курса лечебно недояждане и сменя неестествената храна, която до тогава приема, с елементарна храна. Освен че излекува заболяванията си, от 2001 година управлява Консултативен център за безлекарствена терапия и личностна промоция “Санитас”. Професионалните му ползи са в региона на профилактичното и лечебно хранене.
В резултат на дългогодишния си опит развива лечебната и профилактичната система за хранене, която назовава “Човешкото хранене”. Тя е разказана в книгата му “Човешкото хранене”, която през 2022 година претърпя актуализирано издание. С общителното подпомагане на доктор Гайдурков публикуваме част от книгата във вестник “Доктор”.
Нуждаем ли се от консумация на скотски артикули
Въпросът е толкоз остарял, че припомня оня за яйцето и кокошката. И през днешния ден мненията не престават да са диаметрално противоположни. „ Самият аз израснах в моето детство и в младежките си години, хранейки се с извънредно огромно количество месо – закусвах с пържоли или „ принцеси “ (филии, намазани и запечени с кайма, от време на време и с кашкавал), на обяд или вечеря – печени или варени меса.
Ако имаше гарнитура или готвен зарзават, просто го избутвах настрана като нещо непотребно, което единствено скапва усета. Месата ядях с ориз, картофи и бял самун. Разнообразие в тази еднообразност внасяха единствено плодовете, които обичах, и на първо място големите количества сладкарски произведения – най-вече шоколад. Резултатът в един миг беше цялостната съсипия на здравето ми.
Това беше и повода за тоталната ми смяна през 1992 година в персонален и професионален проект. Имах интервал на съвсем веганско-фрутарианско хранене и вегетарианство в другите му разновидности. Последователно изучавах върху себе си всеки от тях. Наблюдавах и моите другари, съидейници и пациенти, които практикуваха това хранене.
Заболяванията ми изчезнаха едно по едно.
Но изключително в по-дългите от 3-4 месеца интервали на веганство се демонстрираше и противоположната страна на вегетарианството. Общият ми тонус спадна, като организмът използваше силата си икономично. Имаше загуба на мускулна маса, снижен тургур на кожата, намалено либидо. Тъй като по природа съм експериментатор и имам естествената опозиция против затваряне в шаблонизирани модели, продължих напред. Тайната е в наблюдението и проучването – настойчиво, още веднъж и още веднъж, без прибързани изводи”, изяснява доктор Гайдурков.
Заключението му след всички минали години в действителност, е било доста просто и разумно. Опитът удостоверил това, което животът от дълго време е утвърдил. Този отговор участва първо, в природата и след това като базов пример в обичайна кухня на здравите нации.
Живият модел в природата са шимпанзетата. Съвременните данни сочат, че тяхната ДНК, техният геном, е в 98,4% еднакъв с човешкия. И разумно е, че в случай че в 98,4% те са като хората, то следва, че тяхното естествено меню би трябвало да е покрай нашето естествено здравословно хранене. А то се състои от към 50% плодове, 25-50% зеленолистни (според сезона), останалото са семена и ядки, корени, цветове и най-малко 5-6% скотски храни (понякога и доста повече) – инсекти и дребни животни.
„ Забележете – те употребяват в огромната си част сурова растителна храна, само че не са вегани. Животинските храни в менюто им участват наложително. Тревопасните животни също не са вегани – пасейки трева, те неизбежно одобряват и инсекти.
От друга страна, най-големите радетели на суровоядното веганство, като Гейбриъл Казънс и Фред Биши, признават, че веганство без изкуствено допълнение (особено на витамин В12 – на инжекции и др.) е здравословен неуспех. Проблемът е, че дефицитите не се виждат незабавно и „ новопосветените “ запалянковци ги пропущат. Тези полидефицити (на витамин В12, калций, желязо, протеини, хормони и др.) се демонстрират ясно след третата година на строго веганско хранене.
В моята процедура съм следил злокобни образци на небалансирано вегетарианство
и веганство – със загуба на зъбен гланц и дентин – абразия (изтъркване) на зъбите, пародонтоза (разрушаване на колагеновия свързочен уред на зъбите с разлюляване и отпадане), загуба на костно вещество (остеопения и остеопороза), недоразвитост на нервни кафези (демиелинизация), проявена с парализи, наподобяващи мултиплена склероза, даже корова мозъчна недоразвитост до степен на приковаване в инвалидна количка, липса на овулация и репродуктивен стерилитет при дамите, импотентност при мъжете, загуба на мускулна маса, косопад и чупене на ноктите, суха и сбръчкана кожа, липса на витален тонус, депресивно-тревожни разстройства на душeвността и т.н.”, написа създателят на книгата „ Човешкото хранене”.
Какви скотски артикули да употребяваме
Животинските храни, минали термична обработка (печене, задушаване, бланширане, варене, култивиране на пара, пържене и др.), се денатурират и деградират, като се трансформират в извънредно токсични съединения. Човекът и животните, даже домашните хищници (кучета, котки), се разболяват и умират най-вече от рак, когато се хранят с готвено месо. В този смисъл термично обработените скотски артикули е най-добре да не употребяваме или използването им да е доста деликатна и спестовна, сведена до празнични ястия няколко пъти в годината.
И назад – нации, които са употребили регулярно месо, даже в по-голямо количество, са го консумирали сурово и са били здрави – прабългари, индианци, инуити (ескимоси) и други Не е необичайно – това са на първо място нации, които са яли обичайно сушени меса.
От изключителната токсичност, получаваща се при термичната обработка на животинските артикули, изключително на месата, произтича и висшото неразбирателство на към момента ширещия се спор – дали индивидът би трябвало или не трябва да употребява месо и други храни от скотски генезис.
Изводът е безапелационен: индивидът се нуждае, въпреки и от малко, наложително присъстващо количество скотски храни в менюто и те са безвредни за него само в термично необработено положение.
Суровият яйчен жълтък
„ Много от нас си спомнят по какъв начин в детството бабите ни забъркваха по този начин наречения крем „ шато “: подсладен недопечен жълтък, от време на време с какао, различен път не, само че постоянно и наложително недопечен.
След това суровият жълтък бе упрекнат, че съдържа голямо количество холестерол с всички последствия от това – запушени кръвоносни съдове, сърдечносъдови болести, затлъстяване, даже рак. Второто огромно обвиняване бе, че суровият жълтък носи риск от заразяване със салмонела. Това докара до цялостното демонизиране на яйчния жълтък. За възрастните яйцата бяха напряко неразрешени, а за децата бяха допускани, само че единствено твърдо сварени до посиняване.
Днес това е минало и суровият жълтък е оправдан изцяло, даже се сочи за суперхрана
Жълтъкът на яйцето в действителност, е хранителното жлъчно мехурче на бъдещото пиленце. Няма макро- или микронутриент, който да не се съдържа в жълтъка. Относително ниско е единствено наличието на витамин С. Дори прехвалените Омега-3 мастни киселини също се съдържат в жълтъка. Витамин D, Е, В12 също ги има. Като приемате недопечен жълтък, вие приемате Вселената в миниатюр! И най-богатият, и най-бедният не може да си купи по-пълноценна храна от суровия яйчен жълтък.
А какво вършим с холестерола? Нищо. Ядем си го с вкус. Защото холестеролът в суровия жълтък е свързн с лецитин – универсалният мощен емулгатор на мазнини в природата. Холестеролът е едно от най-необходимите и потребни за живота субстанции.
Без него тялото ни би се разпаднало за секунди. Той е първоначален метаболит за синтеза на клетъчни мембрани, витамин D, хормони, жлъчни киселини и доста други. Като консумирате недопечен жълтък, вие увеличавате своя „ добър “ холестерол HDL (липопротеини с висока плътност), вършиме съдовете си гладки, а мозъкът е нахранен”, счита специалистът.
И добавя, че, в случай че сварите яйцето, холестеролът се пресича и подвига „ неприятния “ холестерол LDL (липопротеини с ниска плътност), освен това този холестерол се оксидира, съдовете се запушват, склерозират и се състаряваме бързо.
А какво става със салмонелите? Те са преекспониран риск – елементарно не можем да ги срещнем. По проучвания едно на 30 000 яйца е салмонелно. Освен това салмонелният бактерий е наедрял и не може да проникне през порите на яйцето. Може да остане единствено по черупката. Доброто измиване на яйцето, директно преди строшаване – с препарат, абразивна гъбичка и гореща вода – взема решение казуса. Разбира се, избирайте единствено здрави, непукнати яйца, налага се да са екологично чисти и пресни.
Суровите яйца са измежду най-древните храни на индивида. Тяхната приложимост посредством събирачество е била допустима още преди откриването на огъня. Днес е несъмнено, че суровият жълтък се вписва идеално в човешкото хранене. Не натоварва обмяната на веществата и дори е целесъобразен при чернодробни болести, панкреатити, сърдечносъдови и доста други заболявания.
Какво количество сурови яйчни жълтъци да консумираме? Емпиричната доза е приблизително 1-2 сурови жълтъка от кокоше яйце, 5-6 пъти седмично. За децата и спортуващите тази доза може да се усили неколкократно. Със сурови жълтъци можем да подготвяме всевъзможни ястия. Съвместим е с всички сурови и готвени растителни храни. По изключение в празнични предписания можем да го съчетаваме с други скотски артикули, да вземем за пример при приготването на тирамису. И не забравяйте – добавяйте го единствено към храни с температура до 40°.
Какво месо да ядем?
Едно от най-мащабните наблюдателни проучвания в историята на медицината, което открива и разказва връзката сред хранителния режим и риска от развиване на болести, е по този начин нареченото Китайско изследване от 2004 година То е извършено от екипа на доктор Колин Кембъл от университета „ Корнел “ и окачествено от „ Ню Йорк Таймс “ като „ гран при на епидемиологията “.
По отношение на използването на месо резултатите са безапелационни: колкото повече нараства делът на месото в менюто, толкоз се усилва заболеваемостта от дегенеративни болести, метаболитен синдром, диабет, сърдечносъдови, автоимунни заболявания и рак.
Нещо повече – Китайското изследване открива, че причина за това са освен животинските мазнини в тлъстите или алените меса, само че и животинските протеини в по този начин нареченото „ постно месо “ – птиче и риба. Специално се акцентира връзката сред повишената консумация на птиче месо и риба с появяването на рак на дебелото черво. При участниците в проучването, които избягвали алените меса (свинско, телешко, говеждо, агнешко), само че постоянно се хранели с бяло месо,
случаите на рак се увеличавали с 300% спрямо тези, които не консумирали бяло месо.
Ако се базираме на тази фактология, може да се изкушим да създадем заключението, че единственият фактор, който свързва заболеваемостта с използването на месо, е количественият. Но тогава не можем да разбираем по какъв начин цели нации са консумирали извънредно или съвсем единствено месо, без да развиват описаните болести.
Инуитите (ескимосите), североамериканските индианци, монголците и доста други нации са се хранели главно с месо. При тях обаче ракът и другите дегенеративни болести, от които страда актуалният човек, са били на практика непознати. Причината е в неналичието на термична обработка на месото. Споменатите здрави в предишното нации са консумирали месото сурово, основно в сушено положение.
Днес се знае, че даже хищниците, които имат всички анатомични и физиологични механизми за безпроблемна обработка и асимилиране на месо, се разболяват от същите дегенеративни болести като индивида, когато биват хранени с термично обработено месо. Такива са домашните кучета. Хранените със сурово месо домашни любимци обаче не развиват човешки болести.
Сушените меса са най-безопасната форма,
под която можем да употребяваме пуешко, свинско, телешко, пасищно пилешко, освен това домашното сушене. В днешно време можем да го реализираме, като филетираме на фино месото или го оформим на тънки кюфтета и го изсушим за няколко часа (около 4 часа) на дехидратор или във фурна с вентилатор на към 35 до 40°. За да избегнем риска от превишаване на температурата, можем да настроим термостата сред 0 и 50° и да оставим вратата на фурната отворена.
Можем да приготвим също обичайни предписания от сурово месо, като тартар и карпачо. Сланината също е оправдан избор на храна, изключително в зимните месеци.
Рибата би трябвало да е по опция най-прясна и да се маринова вкъщи – вид Севиче – филетирате и потапяте за 24 часа в лимонен сок с желани подправки, като съхранявате в ледник. Суровата риба може да се употребява също под формата на сашими и суши. За предпочитане са мазните риби – скумрия, лаврак, чернокоп, лефер, костур.
Да се заобикалят едрите – риба звук, акула, риба-меч и други, които са токсични от натрупването на живак в тях. За да осигурим предварителна защита от паразити и болестотворни микроби, наложително замразяваме надълбоко месото и рибата най-малко за три денонощия.
Количеството на одобряваните скотски храни зависи от възрастта, двигателната интензивност, сезона, температурата, здравословното положение, и се преценя във всеки съответен случай. Но междинната консумация включва: недопечен жълтък – 1-2 броя на ден (и повече), с един или два дни отмора в седмицата; риба и морски артикули – два пъти седмично по 350 г и повече; сушени меса – един или два пъти седмично по 300 г; черен дроб – 250-300 г на 1-2 седмици.
Препоръчително е един ден в седмицата да бъдете на сурова растителна храна – плодове, зеленчуци, зеленчукови сокове, зелено смути, от време на време и ядки. По предпочитание и при индикации този ден може да се организира и единствено на вода, топла вода с лимон и неподсладени билкови чайове.
В по-топлите месеци може да се организират още 1-2 суровоядни дни
Но с цел да не се развиват дефицити на потребни субстанции, тези дни следва да са с включени сурови скотски артикули: жълтъци, риба/морски сушени меса, дроб (условно одобряваме за сурови леко бланшираните морски меса и дроб).
Препоръчително е един път на три месеца да се съблюдава разтоварваща стратегия по следната скица:
1 ден: суровояден с прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове, смути, сурови плодове и зеленчуци, ядки.
3 дни: единствено изворна вода (топла вода с лимон) и билков чай в свободни количества, неподсладени, с добавка на прясно изцеден лимонен сок (допуска се зеленчуков сок, зелено смути, черен чай).
1 ден: суровояден (прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове, смути, сурови плодове и зеленчуци, ядки).
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ