Президент гирлянда
Тия дни видяхме следващото вълнуващо осъществяване на „ Цирк Плевнелиев ". В българското цирково изкуство постоянно е имало фантастични акробати, международно признати; имаше и блестящи комедианти, да вземем за пример клоунът Тошко Козарев беше повсеместен любим. Кеворк КЕВОРКЯН 
Сега Плевнелиев е на път да го задмине, най-малкото настойчиво се старае в това отношение, тъй като знае, че клоуните постоянно са харесвани от простолюдието. Той отива и по-далеч в този си блян, пробва се да реализира още нещо - да се хареса на самия себе си. Това си коства да бъде адмирирано. В началото на седмицата в Мрежата бе публикувана нова фотография на президента - още веднъж в одобрената негова стилистика, която съчетава високата политика с прос-толюдната първичност. В персоналната фотогалерия на Плевнелиев към този момент има премного шедьоври, демонстриращи неговото развлечено народнячество; също така, никой не е в положение - освен в политиката, само че даже и в кабаретната акробатика - толкоз разюздано да използва тялото, мимиките и жестовете си. В някои случаи той като че ли има за цел да пребори законите на гравитацията, в други желанията му са по-скромни - да разшири рамките на приличието, освен на политическото. Ако някой се сети да издаде албума „ Най-шантавите пози и изражения на Плевнелиев " ще направи страховит удар на книжния пазар. Но последната му фотография в действителност е абсолютният лукс на фриволността: лицето му излъчва цялостен възторг, до момента в който негов обожател го целува по време на Празника на розите. Усмивката на президента, която съвсем е разпрала лицето му, желае да изрази висшото благополучие на обичания от народа си политик. Човек може да гледа безпределно тази фотография, тя може да го обнадежди за дълго време. Гледайте я и вие, най-малко по един път всеки ден, с цел да изпитате част от екстаза на президента. А в случай че това не ви се случи незабавно, не се отчайвайте, продължавайте. Докога обаче - това не мога да ви кажа. Въпросната фотография внася един тъничък, само че значим колорит в разбирането за народовластие, изповядвано от Плевнелиев: единствено преди няколко седмици той бе насниман, както си е гушнат от една секс компаньонка; в този момент е награбен от крепък българин, със уязвимост обаче към розите - и освен е награбен, ами е целуван също толкоз яко; вижте какъв брой буйно е впил устните си юнакът в многострадалната буза на президента - сходна пристрастеност не бе видяна даже на гей парада предния ден. Не е неприятно хората, които се грижат за обществения облик на Плевнелиев, да възнамеряват една специфична негова фотосесия на идващия гей церемониал, тя ще има незабравим триумф. Всъщност желая да кажа, че ние я докарахме до такава степен президентът ни да се държи и даже да се изживява като една елементарна гирлянда, въпреки и от рози. Наред с толкоз други неща и държавният протокол отиде по дяволите. Днес президентската институция не внушава никакъв почит, тъй като е лишена от всякаква умереност - да не приказваме за словотворчеството на Плевнелиев, което си е напряко една интелектуална Сомалия. Властта се изпълни с хора-гирлянди, президентът има забележителна компания в това отношение; тия хора ги накичват с власт по този начин, както по провинциалните сватби накичват гостите с рози, даже и инцидентно присъстващите. Гърди ми с рози накичи - аз съм българският президент; награби ме и ме нацелувай, както съм си нагизден - аз съм българският президент Докъде ще стигнат гирляндите, никой не е в положение да познае. Жал ми е единствено за момчетата от Националната работа за защита - тяхната задача става все по-невъзможна, тъй като би трябвало да опазват президента от самия него. В служебните им отговорности към този момент би трябвало да бъде написано, че не трябва да разрешават инцидентни хора да го целуват - въпреки че това ще бъде мъчно осъществимо, тъй като разпищолването в президентството е достигнало апокалиптични мащаби. Питам се дали нашата Гирлянда скрито не има сбирка от най-шантавите фотоси на международни водачи и звезди - и да се пробва да ги задмине. И в това отношение. Онзи ден оповестиха, че Мишел Обама щяла да провежда първия детски лагер в градината на Белия дом - не стана обаче ясно дали ще дадат и на Барак Обама място в някоя от палатките. Но концепцията си я бива - и следващата година нашата Гирлянда може да опъне един лагер в Гербовата зала на президентството - да събере дружно едно мини издание на Празника на розите и най-напращелите деятели на гей парада. Ехей - отново ще се прочуем. Тия дни и други, по-скромни, гирлянди също ни зарадваха. Правосъдният министър Христо Иванов, който се изживява като гирляндата на правосъдната промяна, гузно я отдръпна. Но преди този момент уволни всички в близост с невъздържаното си говорене - да вземем за пример, приписа на българските съдии „ севернокорейско " мислене, което си е изумително просветление, като се има поради, че самият той, в някои връзки, не е дал признаци на каквото и да е мислене. Разбира се, той е към момента много надалеч от телесните кълчотения на опекуна си Плевнелиев, само че в словесните хълцукания не му отстъпва Забележително в действителност беше обяснението му за какво правосъдната промяна се отсрочва. Естествено Съдебната Гирлянда не си призна, че Бойко го е наритал, въпреки и с известно забавяне, и го е предиздвикал да замрази бълнуванията си, които са на път да компрометират ГЕРБ пред сериозната юридическа общественост. Вместо това рекъл: „ Ще дискутираме плана за правосъдната власт, до момента в който има какво да се каже " - което значи до Второ Пришествие, в случай че промяната ще я прави той. И допълнил: „ Има да се вършат тежки и съществени промени, които засягат доста играчи на терена, по тази причина има звук и пиротехника... останалото е летен сън " - и това го споделя таман той, Главният Пиротехник! „ Гърди си с рози накичи - и най-малко Конституцията прочети " - тази песничка пък я пеят към този момент в Съдебната палата. Една друга Гирлянда обаче ме извърши с горделивост, тъй като напряко си призна, че е барабан Само един български боен министър може да е толкоз самоуверен и прям. Попитали Нейчев за неразбориите към американската техника в България и тогава той рекъл: „ Тъпан прахуляк не събира ". Това се нуждае от превод - т.е., министърът ни споделя, че може да издържи на всевъзможни рецензии. Народът го е споделил и по различен метод: „ Дето гърми огромният барабан, дребният не се чува " - това пък се превежда по този начин: обречени сме, в случай че би трябвало да чуваме единствено огромният простак. Гърди си с рози накичи, и тъпанът си набичи - популярен е българският боец. Кеворк КЕВОРКЯН Други изявления на създателя можете да намерите в уеб страницата www.kevorkkevorkian.com, както и във видеосекцията на БЛИЦ - vsyakanedelya.blitz.bg, която показва звездни моменти от именитата стратегия „ Всяка неделя ".
Сега Плевнелиев е на път да го задмине, най-малкото настойчиво се старае в това отношение, тъй като знае, че клоуните постоянно са харесвани от простолюдието. Той отива и по-далеч в този си блян, пробва се да реализира още нещо - да се хареса на самия себе си. Това си коства да бъде адмирирано. В началото на седмицата в Мрежата бе публикувана нова фотография на президента - още веднъж в одобрената негова стилистика, която съчетава високата политика с прос-толюдната първичност. В персоналната фотогалерия на Плевнелиев към този момент има премного шедьоври, демонстриращи неговото развлечено народнячество; също така, никой не е в положение - освен в политиката, само че даже и в кабаретната акробатика - толкоз разюздано да използва тялото, мимиките и жестовете си. В някои случаи той като че ли има за цел да пребори законите на гравитацията, в други желанията му са по-скромни - да разшири рамките на приличието, освен на политическото. Ако някой се сети да издаде албума „ Най-шантавите пози и изражения на Плевнелиев " ще направи страховит удар на книжния пазар. Но последната му фотография в действителност е абсолютният лукс на фриволността: лицето му излъчва цялостен възторг, до момента в който негов обожател го целува по време на Празника на розите. Усмивката на президента, която съвсем е разпрала лицето му, желае да изрази висшото благополучие на обичания от народа си политик. Човек може да гледа безпределно тази фотография, тя може да го обнадежди за дълго време. Гледайте я и вие, най-малко по един път всеки ден, с цел да изпитате част от екстаза на президента. А в случай че това не ви се случи незабавно, не се отчайвайте, продължавайте. Докога обаче - това не мога да ви кажа. Въпросната фотография внася един тъничък, само че значим колорит в разбирането за народовластие, изповядвано от Плевнелиев: единствено преди няколко седмици той бе насниман, както си е гушнат от една секс компаньонка; в този момент е награбен от крепък българин, със уязвимост обаче към розите - и освен е награбен, ами е целуван също толкоз яко; вижте какъв брой буйно е впил устните си юнакът в многострадалната буза на президента - сходна пристрастеност не бе видяна даже на гей парада предния ден. Не е неприятно хората, които се грижат за обществения облик на Плевнелиев, да възнамеряват една специфична негова фотосесия на идващия гей церемониал, тя ще има незабравим триумф. Всъщност желая да кажа, че ние я докарахме до такава степен президентът ни да се държи и даже да се изживява като една елементарна гирлянда, въпреки и от рози. Наред с толкоз други неща и държавният протокол отиде по дяволите. Днес президентската институция не внушава никакъв почит, тъй като е лишена от всякаква умереност - да не приказваме за словотворчеството на Плевнелиев, което си е напряко една интелектуална Сомалия. Властта се изпълни с хора-гирлянди, президентът има забележителна компания в това отношение; тия хора ги накичват с власт по този начин, както по провинциалните сватби накичват гостите с рози, даже и инцидентно присъстващите. Гърди ми с рози накичи - аз съм българският президент; награби ме и ме нацелувай, както съм си нагизден - аз съм българският президент Докъде ще стигнат гирляндите, никой не е в положение да познае. Жал ми е единствено за момчетата от Националната работа за защита - тяхната задача става все по-невъзможна, тъй като би трябвало да опазват президента от самия него. В служебните им отговорности към този момент би трябвало да бъде написано, че не трябва да разрешават инцидентни хора да го целуват - въпреки че това ще бъде мъчно осъществимо, тъй като разпищолването в президентството е достигнало апокалиптични мащаби. Питам се дали нашата Гирлянда скрито не има сбирка от най-шантавите фотоси на международни водачи и звезди - и да се пробва да ги задмине. И в това отношение. Онзи ден оповестиха, че Мишел Обама щяла да провежда първия детски лагер в градината на Белия дом - не стана обаче ясно дали ще дадат и на Барак Обама място в някоя от палатките. Но концепцията си я бива - и следващата година нашата Гирлянда може да опъне един лагер в Гербовата зала на президентството - да събере дружно едно мини издание на Празника на розите и най-напращелите деятели на гей парада. Ехей - отново ще се прочуем. Тия дни и други, по-скромни, гирлянди също ни зарадваха. Правосъдният министър Христо Иванов, който се изживява като гирляндата на правосъдната промяна, гузно я отдръпна. Но преди този момент уволни всички в близост с невъздържаното си говорене - да вземем за пример, приписа на българските съдии „ севернокорейско " мислене, което си е изумително просветление, като се има поради, че самият той, в някои връзки, не е дал признаци на каквото и да е мислене. Разбира се, той е към момента много надалеч от телесните кълчотения на опекуна си Плевнелиев, само че в словесните хълцукания не му отстъпва Забележително в действителност беше обяснението му за какво правосъдната промяна се отсрочва. Естествено Съдебната Гирлянда не си призна, че Бойко го е наритал, въпреки и с известно забавяне, и го е предиздвикал да замрази бълнуванията си, които са на път да компрометират ГЕРБ пред сериозната юридическа общественост. Вместо това рекъл: „ Ще дискутираме плана за правосъдната власт, до момента в който има какво да се каже " - което значи до Второ Пришествие, в случай че промяната ще я прави той. И допълнил: „ Има да се вършат тежки и съществени промени, които засягат доста играчи на терена, по тази причина има звук и пиротехника... останалото е летен сън " - и това го споделя таман той, Главният Пиротехник! „ Гърди си с рози накичи - и най-малко Конституцията прочети " - тази песничка пък я пеят към този момент в Съдебната палата. Една друга Гирлянда обаче ме извърши с горделивост, тъй като напряко си призна, че е барабан Само един български боен министър може да е толкоз самоуверен и прям. Попитали Нейчев за неразбориите към американската техника в България и тогава той рекъл: „ Тъпан прахуляк не събира ". Това се нуждае от превод - т.е., министърът ни споделя, че може да издържи на всевъзможни рецензии. Народът го е споделил и по различен метод: „ Дето гърми огромният барабан, дребният не се чува " - това пък се превежда по този начин: обречени сме, в случай че би трябвало да чуваме единствено огромният простак. Гърди си с рози накичи, и тъпанът си набичи - популярен е българският боец. Кеворк КЕВОРКЯН Други изявления на създателя можете да намерите в уеб страницата www.kevorkkevorkian.com, както и във видеосекцията на БЛИЦ - vsyakanedelya.blitz.bg, която показва звездни моменти от именитата стратегия „ Всяка неделя ". Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ