Между геополитическите домогвания на САЩ и Русия стои Европа
Тези, които се интересуват от политика в Съединени американски щати, най-вероятно са забелязали спадането напоследък на обвиняванията за съветска интервенция в страната. След всичкото изписано мастило и отдадено ефирно време в последните три години, наподобява, тематиката за Русия към този момент едвам се появява в общественото пространство. Това написа Лил Голдстайн в публикация за авторитетното издание The National Interest, представена от организация " Фокус ".
При все това обаче, наподобява, че руско-американските връзки към момента не са излезли от компликациите. Множество задгранични общественици не одобриха добре концепцията американския президент Доналд Тръмп да показа някоя и друга шегичка по отношение на вероятната съветска интервенция на американските избори със своя съветски сътрудник Владимир Путин. Защото в случай че оставим тези закачки настрани, действителността е, че двустранните връзки не престават да се утежняват и всеки миг ще потънат в бездната.
Въпреки позитивното отношение на Тръмп по отношение на Русия, двете страни станаха очевидци на ескалация на напрежението в Украйна и Сирия, пращането на още американски бойци в Източна Европа и огромни учения на НАТО по фланговете на Русия, да не приказваме за Венецуела и контракта за ракетите със междинен и дребен обхват на деяние.
Може би тъй като настоящето потомство на американски дипломати е израснало, гледайки „ Америките “ – геополитически сериал, разрастващ се в границите на Студената война и отразяващ гледната точка на Съединени американски щати, до момента в който в Европа днешните политици имаха опцията да се насладят на антируския норвежки сериал „ Окупацията “. На кого му е нужна истина, когато може да оставиш филми да образуват твоята позиция?
Но дано се върнем в действителността и погледнем сериозно върху " Северен поток 2 ".
През юни съветският вестник „ Коммерсант “ разгласява публикация, съгласно която американският Конгрес е на крачка от това да одобри законодателен акт, който цели „ защитаването на европейската енергийна сигурност “, като съгласно изданието, това цели прекъсването на " Северен поток 2 " и " Турски поток ".
Съдбата на балтийския път сега зависи значително от швейцарската компания „ Олсийс “. Според „ Коммерсант “, тя няма огромни планове в Съединени американски щати, като съгласно различен вестник, компанията е „ фамилен бизнес “ и връзките ѝ с " Газпром " са доста значими. Според представен в съответната публикация специалист – Игор Ушаков, концепцията е, че Русия се намира в рисково положение, защото " Газпром " не разполага с опциите да построи газопровода независимо. Според вестника и Ушаков, „ всеки знае за какво Съединени американски щати се опълчват “ на плана – с цел да вдигнат цената на газа и получат дял от пазара.
Американската неприязън по отношение на съветския газов поток е разбираема, само че настроението в Берлин е изрично срещу концепцията на Вашингтон. След няколко бурни години, наподобява, че Германия изгуби ентусиазма си за американско водачество. Това мнение, изключително що се отнася до " Северен поток ", се гради на числа. Но то също така обръща внимание на рестриктивните мерки, които Съединени американски щати се пробват да наложат на европейската автономност.
Вместо да се пробват да вържат на каишка Европа, Съединени американски щати би трябвало да работят за усилване на кооперацията, което да предложи и на Русия място на масата. Човешкото отношение може да докара до прогрес в някои противоречиви въпроси, какъв да вземем за пример е казусът в Украйна. В тази връзка връщането на Русия в ПАСЕ е несъмнено позитивна стъпка. А разрешението на Русия за наличие на френски и немски специалисти наблюдаващи в Керченския пролив, е добър знак.
Но въпреки всичко има много опортюнисти и от двете страни на Атлантика, които се пробват да възпламенят спор. Господ знае какъв брой компании за киберсигурност биха останали без работа, в случай че се подобрят връзките на Москва със Запада. А голям брой американски центрове ще би трябвало да изгонят легионите си млади специалисти по „ хибридна война “.
Един вероятен метод да се накарат медиите да зажужат още веднъж е повдигането на въпроса за падналия през юли аероплан на Малайзийските авиолинии. 283 души изгубиха живота си, само че нито един публицист не зададе въпроса за какво граждански пътнически аероплан лети над зона с дейни военните дейности, над която по този начин или другояче към този момент са сваляни други самолети. Естествено това ще придвижи обвиняванията против диспечърите и водачите.
Както всеки боен анализатор може да ви каже, „ мъглата на войната “ е гъста, а гражданските войни са жестоки. Като се имат поради това, Европа, Съединени американски щати и Русия би трябвало да стартират дружно да лекуват раните от последните пет години, оставяйки зад себе си желанието да се стовари виновността единствено върху едната страна. Владимир Зеленски, наподобява, отхвърли „ експерите “ и завоюва изборите грандиозно, на основата на концепцията за мир и компромис. Ако подобен мир се осъществя в действителност, това ще е значим сигнал. Хората в Украйна и Източна Европа имат потребност от успокоение, а не спомагателни рани и задълбочаване на спора, приключва създателят на разбора.
При все това обаче, наподобява, че руско-американските връзки към момента не са излезли от компликациите. Множество задгранични общественици не одобриха добре концепцията американския президент Доналд Тръмп да показа някоя и друга шегичка по отношение на вероятната съветска интервенция на американските избори със своя съветски сътрудник Владимир Путин. Защото в случай че оставим тези закачки настрани, действителността е, че двустранните връзки не престават да се утежняват и всеки миг ще потънат в бездната.
Въпреки позитивното отношение на Тръмп по отношение на Русия, двете страни станаха очевидци на ескалация на напрежението в Украйна и Сирия, пращането на още американски бойци в Източна Европа и огромни учения на НАТО по фланговете на Русия, да не приказваме за Венецуела и контракта за ракетите със междинен и дребен обхват на деяние.
Може би тъй като настоящето потомство на американски дипломати е израснало, гледайки „ Америките “ – геополитически сериал, разрастващ се в границите на Студената война и отразяващ гледната точка на Съединени американски щати, до момента в който в Европа днешните политици имаха опцията да се насладят на антируския норвежки сериал „ Окупацията “. На кого му е нужна истина, когато може да оставиш филми да образуват твоята позиция?
Но дано се върнем в действителността и погледнем сериозно върху " Северен поток 2 ".
През юни съветският вестник „ Коммерсант “ разгласява публикация, съгласно която американският Конгрес е на крачка от това да одобри законодателен акт, който цели „ защитаването на европейската енергийна сигурност “, като съгласно изданието, това цели прекъсването на " Северен поток 2 " и " Турски поток ".
Съдбата на балтийския път сега зависи значително от швейцарската компания „ Олсийс “. Според „ Коммерсант “, тя няма огромни планове в Съединени американски щати, като съгласно различен вестник, компанията е „ фамилен бизнес “ и връзките ѝ с " Газпром " са доста значими. Според представен в съответната публикация специалист – Игор Ушаков, концепцията е, че Русия се намира в рисково положение, защото " Газпром " не разполага с опциите да построи газопровода независимо. Според вестника и Ушаков, „ всеки знае за какво Съединени американски щати се опълчват “ на плана – с цел да вдигнат цената на газа и получат дял от пазара.
Американската неприязън по отношение на съветския газов поток е разбираема, само че настроението в Берлин е изрично срещу концепцията на Вашингтон. След няколко бурни години, наподобява, че Германия изгуби ентусиазма си за американско водачество. Това мнение, изключително що се отнася до " Северен поток ", се гради на числа. Но то също така обръща внимание на рестриктивните мерки, които Съединени американски щати се пробват да наложат на европейската автономност.
Вместо да се пробват да вържат на каишка Европа, Съединени американски щати би трябвало да работят за усилване на кооперацията, което да предложи и на Русия място на масата. Човешкото отношение може да докара до прогрес в някои противоречиви въпроси, какъв да вземем за пример е казусът в Украйна. В тази връзка връщането на Русия в ПАСЕ е несъмнено позитивна стъпка. А разрешението на Русия за наличие на френски и немски специалисти наблюдаващи в Керченския пролив, е добър знак.
Но въпреки всичко има много опортюнисти и от двете страни на Атлантика, които се пробват да възпламенят спор. Господ знае какъв брой компании за киберсигурност биха останали без работа, в случай че се подобрят връзките на Москва със Запада. А голям брой американски центрове ще би трябвало да изгонят легионите си млади специалисти по „ хибридна война “.
Един вероятен метод да се накарат медиите да зажужат още веднъж е повдигането на въпроса за падналия през юли аероплан на Малайзийските авиолинии. 283 души изгубиха живота си, само че нито един публицист не зададе въпроса за какво граждански пътнически аероплан лети над зона с дейни военните дейности, над която по този начин или другояче към този момент са сваляни други самолети. Естествено това ще придвижи обвиняванията против диспечърите и водачите.
Както всеки боен анализатор може да ви каже, „ мъглата на войната “ е гъста, а гражданските войни са жестоки. Като се имат поради това, Европа, Съединени американски щати и Русия би трябвало да стартират дружно да лекуват раните от последните пет години, оставяйки зад себе си желанието да се стовари виновността единствено върху едната страна. Владимир Зеленски, наподобява, отхвърли „ експерите “ и завоюва изборите грандиозно, на основата на концепцията за мир и компромис. Ако подобен мир се осъществя в действителност, това ще е значим сигнал. Хората в Украйна и Източна Европа имат потребност от успокоение, а не спомагателни рани и задълбочаване на спора, приключва създателят на разбора.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ