Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува!
„ Тези, които познават нещата, ще отгатнат мисълта ми, а тези, които не могат или не желаят да схванат, това ще бъде единствено струпване на безплодни пояснения. ”
Това написа в предговора на „ Цветята на злото “ Шарл Пиер Бодлер (9 април 1821 – 31 август 1867) – френски стихотворец, критик и преводач. „ Цветята на злото “ включва 100 стихотворения, след които поезията престава да бъде това, което е до този миг.
Бодлер е измежду пионерите на модернизма, парнасизма и символизма. „ Цветята на злото “ са претъпкани с тематиките за секса и гибелта. В плен на плътските си въжделения, Бодлер се заразява от сифилис и страда от избора си физически и прочувствено до самата си гибел.
Ако не искаш да носиш ужасното задължение на времето, което те смазва – бъди постоянно пийнал. Пиян от какво? От вино, лирика или добродетел – все едно.Животът е болница, в която всеки болен гори от желанието да си смени леглото. Този тук желае да страда до печката, оня мисли, че ще оздравее, в случай че е до прозореца. На мен ми се коства, че ще бъда добре единствено там, където не съм. — " Където и да е, единствено по-далече от тоя свят " Красивото постоянно е необичайно.Най-тежка е работата, която не се решаваме да стартираме, тя се трансформира в призрачен сън.Най-голямата ловкост на дявола е да ви убеди, че не съществува! Има дами, които пораждат у тебе устрема да ги победиш и да им се наслаждаваш; само че тази ти вдъхва желанието да умираш постепенно и дълго под нейния взор. Аз съм лакомец като децата и болните. Да създадеш пример – това е гениалността. Ако някое комбиниране на дървета, планини, води и къщи, наричано от мен пейзаж, е красиво, то не е такова единствено по себе си, а с помощта на мене, на моето интимно отношение, на визията или възприятието, които влагам в него. Как е нерешителен светът и хорските несгоди под пластове червило лицето единствено си менят.
Това написа в предговора на „ Цветята на злото “ Шарл Пиер Бодлер (9 април 1821 – 31 август 1867) – френски стихотворец, критик и преводач. „ Цветята на злото “ включва 100 стихотворения, след които поезията престава да бъде това, което е до този миг.
Бодлер е измежду пионерите на модернизма, парнасизма и символизма. „ Цветята на злото “ са претъпкани с тематиките за секса и гибелта. В плен на плътските си въжделения, Бодлер се заразява от сифилис и страда от избора си физически и прочувствено до самата си гибел.
Ако не искаш да носиш ужасното задължение на времето, което те смазва – бъди постоянно пийнал. Пиян от какво? От вино, лирика или добродетел – все едно.Животът е болница, в която всеки болен гори от желанието да си смени леглото. Този тук желае да страда до печката, оня мисли, че ще оздравее, в случай че е до прозореца. На мен ми се коства, че ще бъда добре единствено там, където не съм. — " Където и да е, единствено по-далече от тоя свят " Красивото постоянно е необичайно.Най-тежка е работата, която не се решаваме да стартираме, тя се трансформира в призрачен сън.Най-голямата ловкост на дявола е да ви убеди, че не съществува! Има дами, които пораждат у тебе устрема да ги победиш и да им се наслаждаваш; само че тази ти вдъхва желанието да умираш постепенно и дълго под нейния взор. Аз съм лакомец като децата и болните. Да създадеш пример – това е гениалността. Ако някое комбиниране на дървета, планини, води и къщи, наричано от мен пейзаж, е красиво, то не е такова единствено по себе си, а с помощта на мене, на моето интимно отношение, на визията или възприятието, които влагам в него. Как е нерешителен светът и хорските несгоди под пластове червило лицето единствено си менят.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ