Тези дни в турското медийно пространство се тиражират твърдения, които

Тези дни в турското медийно пространство се тиражират изказвания, които се приписват на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Едното е: " Онези, които считат сянката на Партията на справедливостта и развиването /ПСР/ за своя сянка, ще се свлекат като празен чувал, ще отидат в забвение в историята ". Другото е: " Забиха ни нож в гърба ".

И двете изказвания се отнасят до една и съща персона - някогашния вицепремиер и виновен министър на стопанската система в държавното управление на Ердоган преди президентската система Али Бабаджан и съратниците му отпред с някогашния турски президент Абдуллах Гюл.

Според медийни анализатори и двете изказвания са били направени от Ердоган на състоялото се тези дни съвещание на Изпълнителния комитет на ПСР по отношение на провалянето, което ръководещата партия претърпя на локалните избори на 31 март и 23 юни т.г, когато изгуби властта в множеството метрополии на Турция, в това число в 16-милионния Истанбул.

Може би изказванията нямаше да получат необятна гласност, в случай че в това време не се случи нещо доста значимо.

Али Бабаджан публично разгласи в понеделник, че напуща ръководещата Партия на справедливостта и развиването. Такъв ход се очакваше. От много време в Турция се говореше, че Бабаджан и някогашният турски президент Абдуллах Гюл имат намерение да записват нова партия и че научавайки за това Ердоган предложил на Бабаджан да работят дружно, само че той отказал. Решението на Бабаджан въпреки всичко провокира потрес в редовете на ПСР.

Али Бабаджан е измежду създателите на ПСР отпреди 18 години. През първия и втория мандат на ПСР той като министър бе дясната ръка на Ердоган във финансовите действия, доста почитан измежду бизнес и деловите среди в чужбина.

След митингите за парка Гези, които бяха потушени със мощ от властта, и отстраняването на Ахмет Давутоглу от премиерския пост, Али Бабаджан дружно с Абдуллах Гюл изпаднаха в изолираност, аргументите за което не се огласяваха обществено, защото в средите на ПСР битува правилото " фамилните кавги би трябвало да си останат в фамилията ".

Но незабавно откакто разгласи оставката си в понеделник, името на Али Бабаджан бе заличено от уеб страницата на ръководещата ПСР, където той фигурираше измежду създателите на политическата групировка наред с Ердоган.

Обявявайки оставката си, Бабаджан за пръв път обществено разгласи, че ще образува нова партия. " Днешното положение на Турция и бъдещето й постановат да стартираме нова активност, това е неизбежно ", съобщи той.

Със сигурност оставката на Бабаджан ще докара и до други оставки. Говори се, че към 40 дейни в близкото минало функционери на ПСР и в охладнели връзки с Ердоган се чака да се причислят към новата групировка - някогашният министър на вътрешните работи Бешир Аталай, някогашният правосъден министър Садуллах Ергин, някогашният министър на стопанската система Мехмет Шимшек, някогашният ръководител на Конституционния съд Хашим Кълъч, някогашният ръководител на Дирекцията по религиозните въпроси /Диянет/ Мехмет Айдън, както и Осман Джан - някогашен член на Изпълнителния комитет на ПСР и докладчикна Конституционния съд, който преди време, гласувайки срещу, в действителност избави ПСР от възбрана по делото, импортирано в Конституционния съд.

И несъмнено - Абдуллах Гюл, 11-ят президент на Турция, за който се твърди,че ще бъде ръководителят в сянка /или почетен председател/ на новата групировка.

Докъде ще стигне разколът в ПСР?

Този въпрос си задават редица анализатори.

Дълго време в Турция се смяташе, че Ердоган и неговата партия нямат опция. Но Екрем Имамоглу, който завоюва поста кмет на Истанбул, отвоювайки го след 25 години от ПСР и в лицето на който мнозина виждат опция на Ердоган за президентските избори през 2023 година, е едната опция за промени.

Друга посока са разколниците вътре в ПСР. За да парира удара, Ердоган направи нещо, което не е правил до момента - върна ветераните отпред със съоснователя на ПСР Бюлент Арънч, някогашен ръководител на Народното събрание, който бе изпратил в забвение. Ердоган сътвори с ветераните така наречен консултативен съвет към ПСР, чиято цел е да стопира отлива към отцепниците. Твърди се, че им заречен баснословни суми.

Третата посока е Ахмет Давутоглу. Някога " превъзнасян до небесата " с неговата " Стратегическа дълбочина ", Давутоглу с един размах, след диалог с Ердоган, бе отхвърлен от поста. Той обаче остана в ПСР като редови член.

Още преди изборите се заприказва, че Давутоглу ще образува нова партия. След провалянето на ПСР на вота на 23 юни той огласи меморандум, в който остро подлага на критика политиката на своята партия. Отначало анализаторите допускаха, че Давутоглу ще работи дружно с Али Бабаджан и Абдуллах Гюл. Впоследствие се разбра, че работи независимо.

Анализатори считат, че партията, която щял да образува Давутоглу, е " план на Ердоган ", с цел да вбие чеп сред разколниците Бабаджан и Гюл. Чрез Давутоглу Ердоган разчитал да притегли част от кюрдския електорат в Югоизточен Анадол. Твърдението не е лишено от логичност като се има поради, че Давутоглу преди вота на 23 юни организира поредност от срещи в Диарбекир и други обитаеми с кюрди области.

Али Бабаджан - опция на Ердоган?

Според мнения в Турция Али Бабаджан възнамерявал да записва новата си групировка през тази есен, евентуално през септември-октомври. Смята се,че моментът е подобаващ.От една страна провалянето на вота на 23 юни, при който Ердоган изгуби имиджа си на " несломим " и върна на турците позагубената вяра, че този, който е " пристигнал на власт с избори, може да бъде свален също с избори ".

От другата страна е отрицателната икономическа обстановка, отстраняването на ръководителя на централната банка и замяната му с различен през предходната седмица, което шокира пазарите. Турската лира още веднъж девалвира.

Сянката на американския президент Доналд Тръмп, който заплашва Анкара със наказания, в това число финансови, поради съветските системи С-400, ускорява безпокойството в турското общество.

Големият въпрос е до каква степен турската общност би одобрила нова политическа групировка на Бабаджан-Гюл като опция на Ердоган. Това няма да е елементарно,тъй като Бабаджан " де факто е политик от школата на Ердоган ". Анализаторът Харун Йозгюр счита, че " на Бабаджан ще му е мъчно да оправдае дейностите си, за какво не е реагирал преди време щом е считал за неправилна финансовата политика на Ердоган, а реагира едвам в този момент, когато са налице признаци за залез в ПСР ".

По думите му същото се отнася и за Абдуллах Гюл. Публична загадка е, че разривът сред Ердоган и Гюл настъпи поради митингите за парка Гези. Но все пак Гюл изкара до края президентския си мандат. На миналогодишните избори за президент Гюл разгласи,че ще бъде претендент на Партията на щастието против Ердоган, само че самичък отдръпна кандидатурата си /твърди се,че го е направил под давление на Ердоган/.

Анализатори разясняват, че и Бабаджан, и Гюл надълбоко в себе си са консервативни ислямисти и че Турция " няма потребност от групировка по образеца на ПСР, друга консервативно ислямистка партия ".

Социологическите разбори демонстрират завой към модерните, секуларистки правила на живот, изключително измежду младежите от консервативно ислямистките семейства, които са електорат на ПСР. Ето за какво Бабаджан и Гюл се пробват да привлекат нови, необременени от предишното персони, измежду които са предприемачи, интелектуалци, живеещи в чужбина.

Разбира се, Ердоган няма да стои със скръстени ръце и да следи какво става. Напротив, съгласно близки до Ердоган анализатори президентът въобще няма такива планове. Те считат, че сигурно той ще се намесва още по-арогантно, с цел да резервира властта си. Най-важните институции на страната като армията, правораздаването, финансите и медиите са под негов надзор.

Въпреки че в самата ПСР се чуват гласове, че президентската система на Ердоган /някои я назовават система а ла турка/ има недостатъци, които са съдействали за отлива на гласове за ПСР: изолираност на министрите от проблемите на секторите,тъй като са под контрола на президента, на депутати от гласоподавателите и т.н, се счита, че тя няма да претърпи промени. Пожелали анонимност източници от самата ПСР разясняват, че ще е добре да се отделят президентските пълномощия от партийните, т.е. Ердоган да седи в сарая, а партийните каузи да се управляват от различен. За това упорства и опозицията в лицето на Народнорепубликанската партия /НРП/ и Добра партия. Под въпрос е дали и по кое време Ердоган ще предприеме промени в държавното управление.

Ердоган се готви за нова борба, счита колумнистът Абдулкадир Селви.Той твърди, че Ердоган занапред е набелязал тактиката си. През септември възнамерявал да възобнови митингите в Анадола, с които си завоюва в предишното известност в градовете, които останаха под контрола на ПСР. Септември-октомври се обрисува да се записва новата групировка Гюл-Бабаджан, а може би и тази на Давутоглу. Ердоган ще се опита да консолидира електората си както в предишното, само че дали ще успее, е мъчно да се каже.

Турска сентенция споделя,че " водата сама си намира пътя ". Изборите на 23 юни демонстрираха, че турците са се уморили от настоящето ръководство, което в действителност значи,че са изтощени от Ердоган и неговата управленческа система. Победата на претендента на опозицията Екрем Имамоглу, който на 23 юни т.г.за повторно завоюва поста кмет на Истанбул с рекордна преднина от към 800 хиляди гласа пред претендента на ръководещата коалиция Бинали Йълдъръм, считан за дясна ръка на Ердоган, провокира мощни земетресения, които ще " разместят пластовете в турската политика ".

Отсега се обрисува горещото лято да премине в гореща есен с по-далечна цел - президентските избори през 2023 година На които сигурно се обрисува да излязат нови политически артисти като опция на Ердоган. Ако в това време не се отиде към предварителни избори, които съгласно някои анализатори са неизбежни до две години. /24chasa.bg