Къмпингите - начин на употреба
Тези дни тематиката с къмпингите, дюните, палатките отново завладя медиите.
То не бяха забрани за носна забрадка на дюната, не бяха инспекции, публицисти, кметове. Музиканти се изрекоха, другари ми се карат, че не стачкувам. Сега и аз ще се изкажа – да не съм по-назад – отивам на море от нежна детска възраст, когато почивките бяха по 20 дни. Продължавам да отивам на палатка и на почтените си 60 и недостатък години. Междувременно несъмнено имам най-малко 3 години живот в хотели сред 3 и 5 звезди, сред които разнообразни хилтъни, империали, рояли, меридиени, хаяти, радисъни, бурдж ал не знам какво си и т. н. Ял съм на шведски маси, ял съм сьомга, черен и червен хайвер, само че съм ял и цаца, копърка и русенско варено. Имам се за добре развъртян консуматор на туризма.
Сега ще се опитам на прегледам няколко аспекта на казуса с дивото къмпингуване, но по този начин, че и аз да си ги изясня.
Първо – къмпинг или хотел
Драмата тук е в неразбирането на отдиха като подобен. За една група хора, може би по-голямата, почивката в хотел (апартамент, квартира) е само вероятната. Не духа, не вали, има ток, вода, баня и WC. Това повтаря нормалният комфорт на всекидневието и няма стрес. За други хора, обаче, отдихът е таман в разрушаването на комфорта. Палатка/каравана, няма ток (има солар), спане на земята, готвене на огън (газ), душ с кофата, нужник в гората (или химически в караваната). Една носталгия по някаква примитивност на битието, което можем да си позволим за 20-тина дни в годината.
Въпрос на пари ли е?
За някои хора несъмнено, само че за мнозина не е. Ако се огледаме в кемпърите и караваните и присъщите им разноски, то сигурно тези хора могат да прекарат много почивки в най-хубавите хотели. Следователно отдихът е въпрос на философия. И щом е по този начин, то право на битие имат и едните, и другите. При сегашната несъразмерна окупация на естествения запас в интерес на хотелския вид отдих на море, то разумно е да се роди и спонтанната опция на " дивото " къмпингуване. Както постоянно се самоцитирам, човек почива с главата си, а не със задника си. А това в действителност е метафизичен въпрос.
Диво ли е дивото къмпингуване?
За страната и общините то е диво, тъй като не вземат пари от него, тъй като не са го разрешили или най-малко регулирали. Да не приказваме да са го организирали или обслужили. За практикуващите то си е обикновено. Диво е и за едни така наречен вложители, които имат вкус към ресурса, който в този момент е окупиран от дивите къмпингари. Явно е, че страната с общините и вложителите играят в един тим против " диваците ". Ако палатката и караваната са на общинска земя – що не сте желали позволение, кой ще ви събира боклука, плащайте такса боклук колкото желаяме пост-фактум и се махайте от тука.
Ако пък горните средства за заслон са на частен парцел/нива, следват санкции на притежателя, щото не е заявил, че парцелът се употребява за нещо си, не дай Боже за къмпинг – що нямаш лиценз за туристическа активност, що не плащаш налог боклук, туристическа такса и други тегоби.
Подозирам, че никой притежател на равнища няма да си докарва главоболие. Най-много да се разбере с " диваците " за някой лев и след това да се прави на ударен, че са се самонастанили. Може, несъмнено, да си огради парцела, да постави платена защита и да ближе рани от финансовите си загуби.
И за похлупак на всичко, в този примитивен бульон на ползи се поставя щипка сол с акциите на полицията, която през два-три дни търси опиати из палатките и караваните. Ако в понеделник няма, то в сряда безусловно ще има или в петък.
Интересно е, че всички съставки от тоя бульон на ползи имат едно опрощение – екологията – дюните, растителността, чистотата, гущерчетата и други значими неща. На последно място загатват и неналичието на заплащане. Местните хора, виждате ли, заплащат за чистенето след дивите къмпингари.
А кучете е заровено точно там, а не в гущерчетата. Общините вместо да вземат по 2-3 лв. дневно на човек и да провеждат сметосъбиране и транспортиране настройват локалните, че някой ги краде.
Хайде в този момент да считаме, с цел да разберем защо иде тирада
Да си представим една условна повърхност от 10 000 кв. метра или 10 декара. Ако я разделим на имоти по 100 квадрата за каравана/кемпър или палатка, то ще сложим 100 такива обекта. Да предположим, че в едно такова нещо има трима души. Значи по едно и също време там ще има 300 индивида. Тези 300 индивида все нещо би трябвало да ядат, да пият и заради това щъкат да околните села и градчета да заредят домати, краставици, дини, ракия, водка, бира, пържолки и други витално нужни неща. Плащат, само че не директно на страната, а на локалния бизнес или на някоя баба. А локалният бизнес дори в магазинчето и на сергията с домати си е поставил една курортна цена, с цел да изкара до идната година. Произвеждат, несъмнено и отпадък, с който се оправят както могат – зарязват го на място (много лошо) или карат до най-близката кофа. Ако я има. Иначе си го карат до най близкия град с кофи по улиците.
Това, обаче, продължава единствено 3 месеца в годината – юни, юли и август. Останалото време тези 10 декара са си дюни, гори, ниви, степи, треви, шубраци и други и всички змии, гущери и други земни твари свободно си щъкат из хабитата. Никой на никого нищо не заплаща до другото лято.
Не може по този начин, реве страната и локалният кмет радостно приглася.
Плащането! Именно това е повода общините да гледат на " диваците " като на навлеци. Иначе от дълго време да са спретнали някакви кофи за отпадък, нужници в т. ч. химически с график на транспортиране и бани със слънчева вода, с каквато се къпеха до неотдавна из детските лагери по морето. И да са поставили някаква такса. В таксите неприятно няма. Щом има услуга би трябвало да се заплаща.
Сценарият, обаче, е различен
Таксите би трябвало да се приватизират и да се заплащат на който би трябвало. Или ресурсът да се приватизира и да донесе доста пари отново на който би трябвало.
Сега да си представим, че тези 300 души са на хотел. Това са 150 хотелски стаи за по двама души. За сведение хотел " Радисън " в София има 142 стаи. Не знам каква е застроената повърхност на един подобен хотел, само че в случай че сложим един – два басейна, паркинга за гостите (50 коли), два тенис корта плюс алеите в близост, локална пречиствателна станция (ха нека, но надали), несъмнено ще стане 3 декара, че и от горната страна. И, забележете, тези три декара остават бетонирани за цяла година, а освен за 3 месеца. Остават бетонирани най-малко за 50 години или по-дълго и в никакъв случай към този момент няма да са дюни, гори, ниви, степи, треви и земните твари няма свободно да си щъкат из хабитата.
Ще има ли удовлетворени? Разбира се. Общинарите ще вземат такса боклук и локални налози. Някои локални поданици ще работят по 3 месеца в поддръжката на хотела. Ако се уредят. Инвеститорът ще прибира парите на туристите и ще ги храни на ол-инклузив, с цел да не може и една стотинка да остане в локалните баби, които продават домати на тротоара или за една ракия в локалната механа.
Ако пък тия 150 стаи се разпродадат като апарт-хотел, нещата дори се утежняват. Просто към този момент няма туристи и страната и общината ще губят. Туристите към този момент не са туристи, а притежатели или посетители на свещената частна благосъстоятелност и не дължат нищо на никого с изключение на локалните налози и такси.
Къде са " дивите " къмпингари?
Няма ги. Те са гневни, някои обезверени. Казали са пред малкия екран и пред децата си, че това не е страна. Казали са го високо и ясно, тъй като не са маргинали, а музиканти, тенисисти, публицисти, водещи в радиа и малките екрани. Част от тях са естествени водачи на публичното мнение. В стеснен кръг и без микрофони несъмнено са псували и поименно виновните лица в страната. Направили са опит да се изнесат на друго място или в друга страна. Поотрасналите им деца са се изнесли през Терминал 2.
Хотелът, обаче, е там за най-малко 50 години Може да е на дюните или дори на плажа.
А може ли да бъде по-различно? Да, но не, или другият сюжет
Да вземем за образец един настоящ оборотен къмпинг. Там площта е разграничена на имоти 10 на 10 метра. Слагаш вътре кемпър, каравана, палатка или каквото искаш и колкото искаш, стига да си в имота. Цената за цялостен сезон (3 месеца) е към 3000 лв. или по 1000 лв. на месец. Ако е единствено за 1 месец към този момент е 1500 лв.. Има ток (вкл. в цената), има общи нужници и душове. Излиза по 30-тина лв. дневно (при цялостен сезон) и 50 лв. дневно при наем за 1 месец. За да си на спекулация спрямо квартирата в близкото село, то всеки божи ден най-малко трима – четирима, че и по петима души би трябвало да употребяват имота.
И хоп – ражда се нов бизнес. Каравана чартърен – 100 лв. на вечер. Колко са нощуващите? Няма ограничаване – колкото могат да се поберат в караваната и на имота. Двама, трима, петима, седем – осем. И внезапно сантименталното другарство с първичната природа става пренаселено На нужника има опашка, водата на душовете свършва бързо. Скоро радостен смях и яки ритми ще цепят нощната тишина Има пазарна ниша и диджей гунчо ще я запълни. На плажа става хавлийка до хавлийка. Днес на един къмпинг, на следващия ден на всички Празно няма.
Ако не стане единият сюжет ще преминем към другия. Важното е да се заплаща.
Утре и " Корал " ще стане оборотен къмпинг. Ще го вземат за стопанисване най-правилните хора с най-почтената тръжна процедура на света. И ще се заплаща на който би трябвало. И колкото би трябвало.
За носталгия по някаква примитивност на битието, което можем да си позволим за по 20-тина дни в годината би трябвало да се заплаща. Много и на който би трябвало. В задатък.
Текстът е писан преди две години, само че е настоящ.
То не бяха забрани за носна забрадка на дюната, не бяха инспекции, публицисти, кметове. Музиканти се изрекоха, другари ми се карат, че не стачкувам. Сега и аз ще се изкажа – да не съм по-назад – отивам на море от нежна детска възраст, когато почивките бяха по 20 дни. Продължавам да отивам на палатка и на почтените си 60 и недостатък години. Междувременно несъмнено имам най-малко 3 години живот в хотели сред 3 и 5 звезди, сред които разнообразни хилтъни, империали, рояли, меридиени, хаяти, радисъни, бурдж ал не знам какво си и т. н. Ял съм на шведски маси, ял съм сьомга, черен и червен хайвер, само че съм ял и цаца, копърка и русенско варено. Имам се за добре развъртян консуматор на туризма.
Сега ще се опитам на прегледам няколко аспекта на казуса с дивото къмпингуване, но по този начин, че и аз да си ги изясня.
Първо – къмпинг или хотел
Драмата тук е в неразбирането на отдиха като подобен. За една група хора, може би по-голямата, почивката в хотел (апартамент, квартира) е само вероятната. Не духа, не вали, има ток, вода, баня и WC. Това повтаря нормалният комфорт на всекидневието и няма стрес. За други хора, обаче, отдихът е таман в разрушаването на комфорта. Палатка/каравана, няма ток (има солар), спане на земята, готвене на огън (газ), душ с кофата, нужник в гората (или химически в караваната). Една носталгия по някаква примитивност на битието, което можем да си позволим за 20-тина дни в годината.
Въпрос на пари ли е?
За някои хора несъмнено, само че за мнозина не е. Ако се огледаме в кемпърите и караваните и присъщите им разноски, то сигурно тези хора могат да прекарат много почивки в най-хубавите хотели. Следователно отдихът е въпрос на философия. И щом е по този начин, то право на битие имат и едните, и другите. При сегашната несъразмерна окупация на естествения запас в интерес на хотелския вид отдих на море, то разумно е да се роди и спонтанната опция на " дивото " къмпингуване. Както постоянно се самоцитирам, човек почива с главата си, а не със задника си. А това в действителност е метафизичен въпрос.
Диво ли е дивото къмпингуване?
За страната и общините то е диво, тъй като не вземат пари от него, тъй като не са го разрешили или най-малко регулирали. Да не приказваме да са го организирали или обслужили. За практикуващите то си е обикновено. Диво е и за едни така наречен вложители, които имат вкус към ресурса, който в този момент е окупиран от дивите къмпингари. Явно е, че страната с общините и вложителите играят в един тим против " диваците ". Ако палатката и караваната са на общинска земя – що не сте желали позволение, кой ще ви събира боклука, плащайте такса боклук колкото желаяме пост-фактум и се махайте от тука.
Ако пък горните средства за заслон са на частен парцел/нива, следват санкции на притежателя, щото не е заявил, че парцелът се употребява за нещо си, не дай Боже за къмпинг – що нямаш лиценз за туристическа активност, що не плащаш налог боклук, туристическа такса и други тегоби.
Подозирам, че никой притежател на равнища няма да си докарва главоболие. Най-много да се разбере с " диваците " за някой лев и след това да се прави на ударен, че са се самонастанили. Може, несъмнено, да си огради парцела, да постави платена защита и да ближе рани от финансовите си загуби.
И за похлупак на всичко, в този примитивен бульон на ползи се поставя щипка сол с акциите на полицията, която през два-три дни търси опиати из палатките и караваните. Ако в понеделник няма, то в сряда безусловно ще има или в петък.
Интересно е, че всички съставки от тоя бульон на ползи имат едно опрощение – екологията – дюните, растителността, чистотата, гущерчетата и други значими неща. На последно място загатват и неналичието на заплащане. Местните хора, виждате ли, заплащат за чистенето след дивите къмпингари.
А кучете е заровено точно там, а не в гущерчетата. Общините вместо да вземат по 2-3 лв. дневно на човек и да провеждат сметосъбиране и транспортиране настройват локалните, че някой ги краде.
Хайде в този момент да считаме, с цел да разберем защо иде тирада
Да си представим една условна повърхност от 10 000 кв. метра или 10 декара. Ако я разделим на имоти по 100 квадрата за каравана/кемпър или палатка, то ще сложим 100 такива обекта. Да предположим, че в едно такова нещо има трима души. Значи по едно и също време там ще има 300 индивида. Тези 300 индивида все нещо би трябвало да ядат, да пият и заради това щъкат да околните села и градчета да заредят домати, краставици, дини, ракия, водка, бира, пържолки и други витално нужни неща. Плащат, само че не директно на страната, а на локалния бизнес или на някоя баба. А локалният бизнес дори в магазинчето и на сергията с домати си е поставил една курортна цена, с цел да изкара до идната година. Произвеждат, несъмнено и отпадък, с който се оправят както могат – зарязват го на място (много лошо) или карат до най-близката кофа. Ако я има. Иначе си го карат до най близкия град с кофи по улиците.
Това, обаче, продължава единствено 3 месеца в годината – юни, юли и август. Останалото време тези 10 декара са си дюни, гори, ниви, степи, треви, шубраци и други и всички змии, гущери и други земни твари свободно си щъкат из хабитата. Никой на никого нищо не заплаща до другото лято.
Не може по този начин, реве страната и локалният кмет радостно приглася.
Плащането! Именно това е повода общините да гледат на " диваците " като на навлеци. Иначе от дълго време да са спретнали някакви кофи за отпадък, нужници в т. ч. химически с график на транспортиране и бани със слънчева вода, с каквато се къпеха до неотдавна из детските лагери по морето. И да са поставили някаква такса. В таксите неприятно няма. Щом има услуга би трябвало да се заплаща.
Сценарият, обаче, е различен
Таксите би трябвало да се приватизират и да се заплащат на който би трябвало. Или ресурсът да се приватизира и да донесе доста пари отново на който би трябвало.
Сега да си представим, че тези 300 души са на хотел. Това са 150 хотелски стаи за по двама души. За сведение хотел " Радисън " в София има 142 стаи. Не знам каква е застроената повърхност на един подобен хотел, само че в случай че сложим един – два басейна, паркинга за гостите (50 коли), два тенис корта плюс алеите в близост, локална пречиствателна станция (ха нека, но надали), несъмнено ще стане 3 декара, че и от горната страна. И, забележете, тези три декара остават бетонирани за цяла година, а освен за 3 месеца. Остават бетонирани най-малко за 50 години или по-дълго и в никакъв случай към този момент няма да са дюни, гори, ниви, степи, треви и земните твари няма свободно да си щъкат из хабитата.
Ще има ли удовлетворени? Разбира се. Общинарите ще вземат такса боклук и локални налози. Някои локални поданици ще работят по 3 месеца в поддръжката на хотела. Ако се уредят. Инвеститорът ще прибира парите на туристите и ще ги храни на ол-инклузив, с цел да не може и една стотинка да остане в локалните баби, които продават домати на тротоара или за една ракия в локалната механа.
Ако пък тия 150 стаи се разпродадат като апарт-хотел, нещата дори се утежняват. Просто към този момент няма туристи и страната и общината ще губят. Туристите към този момент не са туристи, а притежатели или посетители на свещената частна благосъстоятелност и не дължат нищо на никого с изключение на локалните налози и такси.
Къде са " дивите " къмпингари?
Няма ги. Те са гневни, някои обезверени. Казали са пред малкия екран и пред децата си, че това не е страна. Казали са го високо и ясно, тъй като не са маргинали, а музиканти, тенисисти, публицисти, водещи в радиа и малките екрани. Част от тях са естествени водачи на публичното мнение. В стеснен кръг и без микрофони несъмнено са псували и поименно виновните лица в страната. Направили са опит да се изнесат на друго място или в друга страна. Поотрасналите им деца са се изнесли през Терминал 2.
Хотелът, обаче, е там за най-малко 50 години Може да е на дюните или дори на плажа.
А може ли да бъде по-различно? Да, но не, или другият сюжет
Да вземем за образец един настоящ оборотен къмпинг. Там площта е разграничена на имоти 10 на 10 метра. Слагаш вътре кемпър, каравана, палатка или каквото искаш и колкото искаш, стига да си в имота. Цената за цялостен сезон (3 месеца) е към 3000 лв. или по 1000 лв. на месец. Ако е единствено за 1 месец към този момент е 1500 лв.. Има ток (вкл. в цената), има общи нужници и душове. Излиза по 30-тина лв. дневно (при цялостен сезон) и 50 лв. дневно при наем за 1 месец. За да си на спекулация спрямо квартирата в близкото село, то всеки божи ден най-малко трима – четирима, че и по петима души би трябвало да употребяват имота.
И хоп – ражда се нов бизнес. Каравана чартърен – 100 лв. на вечер. Колко са нощуващите? Няма ограничаване – колкото могат да се поберат в караваната и на имота. Двама, трима, петима, седем – осем. И внезапно сантименталното другарство с първичната природа става пренаселено На нужника има опашка, водата на душовете свършва бързо. Скоро радостен смях и яки ритми ще цепят нощната тишина Има пазарна ниша и диджей гунчо ще я запълни. На плажа става хавлийка до хавлийка. Днес на един къмпинг, на следващия ден на всички Празно няма.
Ако не стане единият сюжет ще преминем към другия. Важното е да се заплаща.
Утре и " Корал " ще стане оборотен къмпинг. Ще го вземат за стопанисване най-правилните хора с най-почтената тръжна процедура на света. И ще се заплаща на който би трябвало. И колкото би трябвало.
За носталгия по някаква примитивност на битието, което можем да си позволим за по 20-тина дни в годината би трябвало да се заплаща. Много и на който би трябвало. В задатък.
Текстът е писан преди две години, само че е настоящ.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ