Тези дни сме засипани от данни за напредъка на България,

Тези дни сме засипани от данни за напредъка на България, осъществен в интервала откогато ни сполетя щастието да ни ръководи Политическа партия.
Асен Василев ни зарадва, че внезапно сме забогатели: „ България е настигнала Европейски Съюз за три години, толкоз, що се касае за предходните 12 “. Кирил Петков ни демонстрира графика по какъв начин внезапно е скочил коефициентът на плодовитост (колко деца ражда приблизително една майка), макар че броя на новородените е намалял.
За разлика от другите им достижения, показани на форума в неделя като стартирани мостове и приключени автомагистрали (това не е смешка, фактически са го отчели), нарасналият Брутният вътрешен продукт на човек от популацията по паритет на покупателната дарба и нараствания коефициент на плодовитост не са цялостна небивалица, само че са операция на хора, привикнали да продават неистини.
Зад по-високо нарастване на двата индикатора за 2022 година се крие елементарна статистическа причина – Национален статистически институт поправя еднократно надолу данните за популацията с преброяването през 2022 година. И защото популацията е в знаменателя на двата индикатора, като намалиш знаменателя се покачва цената на двата коефициента. Едни и същи раждания се отнасят към по-малко майки. Един и същ Брутният вътрешен продукт се отнася към по-малко хора.
До 2021 година Национален статистически институт употребява и праща на Евростат данни за популацията въз основа на екстраполации от преброяването от 2011 година. Тези данни са доста надцени, заради неспособността да се регистрира тъкмо чистата външна миграция и оттова динамичността в популацията. От 2022 година Национален статистически институт стъпва на настоящото преброяването на популацията.
Ако имахме броене всяка година, еднократният растеж от 2022 година щеше да се регистрира поетапно през предходните години и най-много в интервала сред 2014 – 2020 година, когато чистата външна миграция е по-висока. По-долу съм онагледил едно такова систематизиране по индикатора „ Брутният вътрешен продукт по ППС на човек от популацията като % от средноевропейския “.
За болшинството от фенове и читателите не им е работа да знаят тези детайлности и да си изясняват всички неистини на Асен Василев, Кирил Петков и пригласящите им папагали (ПП), само че когато толкоз натрапчиво от заран до вечер ни облъчват с „ достижения “, сме длъжни да внесем обяснение.
Иначе, отвън операциите, имаме няколко положителни неприятни вести:
Добрите вести са:
1. Последните статистически данни демонстрират, че България продължава да пораства и доближава средноевропейските приходи с 1,5-2 процентни пункта годишно.
2. Реалният растеж на човек от популацията през предходните години, когато ГЕРБ е управлявал, е по-висок от регистрирания.
3. Склонността за раждане и развъждане на деца, измерена посредством коефициента на плодовитост, се покачва с дребни темпове последните 25 години, макар че същият понижава в ромските общности. Нетната външна миграция понижава и се обръща с увеличението на приходите.
Лошите вести са:
1. Ръстът на Брутният вътрешен продукт от последните 3 години се дължи на инерцията и капацитета за напредък, зададем от преди 2022 година.
2. Инвестициите са на рекордни ниско равнище, което понижава евентуалния Брутният вътрешен продукт и подкопава растежа за идващите години.
3. Енергетика е източена и браншът, които генерира максимален растеж в Брутният вътрешен продукт през 2022 година, ще генерира спад през идващите години.
4. Спестяванията са намалели действително с 30 %, поради инфлацията, което значи, че всички спестители са обеднели, а бъдещите вложения и ползване ще са по-малко.
От Facebook профила на Красимир Вълчев, народен представител от ГЕРБ-СДС