Владимир Путин основава нова държава?
Тези дни съветските държавни медии и хилядите платени тролове в обществените мрежи имат много работа. По мотив 80-годишнината от Пакта сред Хитлер и Сталин и от началото на Втората международна война съветската страна поде солидна медийна акция (включително посредством профилите в обществените медии на своите дипломатически представителства) в стила на остарялата руска традиция „ А вие за какво биете негрите? ". Тази традиция се пробужда за нов живот под ръководството на Владимир Путин. Кампанията се пробва да убеди руснаците, че всичките злощастия през 1939 година са дело на Запада, че поляците и балтийците, които тогава станаха жертва на експанзия, в действителност са тъкмо толкоз неприятни, колкото и окупаторите, тъй като са играели свои лични игрички с нацистите. Навремето руската пропагандна теза гласеше: „ Сталин беше заставен от събитията да подписа договорка с Хитлер ". Днес на нейно място се настанява една надали не бурна наслада от резултатите от този пакт, най-много окупацията на Полша, осъществена дружно с Германия през септември 1939 година, и последвалата руска окупация на Литва, Латвия и Естония през лятото на 1940 година. Това написа Константин Егерт за Дойче веле .
Защо Путин оправдава Сталин
Путин чудесно знае, че това са извънредно деликатни и мъчителни въпроси за хората в Средна Европа и в балтийските страни. И все пак продължава в същия жанр, като в допълнение оскърбява тези хора и довежда до точката на заледяване така и така хладните междудържавни връзки. Освен всичко друго, той ревизира политиката на своите прародители Михаил Горбачов и Борис Елцин, които за пръв път внимателно заговориха за отговорността на Съюз на съветските социалистически републики и осъдиха дейностите на Сталин. Една финансирана от Кремъл пропагандна институция - Институтът за външнополитически изследвания и начинания, издаде наскоро книга под заглавие „ Антихитлеровата коалиция: формулата на неуспеха ", в която виновността за експлоадирането на Втората международна война се приписва на Франция и Англия. В книгата за пръв път - и в ярки цветове - се разгласява и фотография на тайния протокол към Пакта, гарнирана с значителни благодарности към Архива на съветското външно министерство. Нека да напомним, че в продължение на десетилетия Кремъл отхвърляше да има този протокол. Тъй че такава обява очевидно е допустима само по експлицитното разпореждане на Путин.
Откакто Русия анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, дейностите на Путин постоянно биват сравнявани с тези на Сталин. А той очевидно е решил да поддържа този собствен имидж. Което от време на време наподобява като същинска гротеска. За това негово решение има три аргументи.
Първо, той продължава да облъчва руснаците със личната си версия за съветската история и еднаквост. В тази патриотична версия държавната власт постоянно е права, без значение дали се въплъщава от царя, от Генералния секретар или от президента. И най-свят дълг на всеки гражданин е без никакви ангажименти да приема всички решения на този престиж и с подготвеност да извършва всички негови заповеди. Втората международна война, в която хората от Съветския съюз дадоха големи и героични жертви, през последните пет години служи като грандиозно пропагандно опрощение за новата политика на Путин да изолира „ крепостта Русия ". Цинизмът и експанзията на Сталин се възпяват като „ прагматична отбрана на националните ползи ", а това обслужва същата цел, изключително във времена, в които - съгласно допитванията - съветската аудитория към този момент се тревожи повече от икономическите и обществените проблеми, в сравнение с от задграничните случки.
Второ, решението на Путин има за цел да плаши Запада. „ Казвате, че съм неприятен, а? Е добре, аз съм даже по-лош от това, което си представяте! ". Това е типичното обръщение на един изолиран властнически властник, чиято основна грижа е да не наподобява „ слаб ", без значение дали в очите на домашната аудитория или пред чужденците. Путин се стреми да управлява разказа и да наподобява като човек, който не следва ничии други правила, с изключение на своите лични.
" Правили сме го и преди, можем отново да го създадем "
И трето, Владимир Путин към този момент мисли за 2024 година, когато има намерение да остане еднолично отпред на Русия - без значение че публично би трябвало да сдаде поста като президент. Разбира се, не е изключено конституцията да бъде изменена и да се отстранен рестриктивните мерки за преизбиране на президента, само че такава стъпка няма да наподобява по никакъв начин добре. Руският водач обича непредвидените и сензационни решения като „ Кримското знамение " през 2014 година - т.е., анексирането на полуострова. Тъй че новият му проект може би е ориентиран към основаването на „ нова " страна, в която да влязат основаните и финансирани от Москва сепаратистки „ републики " в Източна Украйна - проект, който интензивно се обмисля в Москва. Това ще разреши на мощния човек в Кремъл да предложи нова конституция и да превърти часовника на президентските мандати. Напомняйки на своите съграждани, че и Сталин е сторил същото, той може да ги приготви за аналогични свои дейности в бъдеще. Лично за мен посланието на Путин е напълно еднопосочно: „ Правили сме го и преди, можем отново да го създадем ".
Дали в действителност ще го направи?
Защо Путин оправдава Сталин
Путин чудесно знае, че това са извънредно деликатни и мъчителни въпроси за хората в Средна Европа и в балтийските страни. И все пак продължава в същия жанр, като в допълнение оскърбява тези хора и довежда до точката на заледяване така и така хладните междудържавни връзки. Освен всичко друго, той ревизира политиката на своите прародители Михаил Горбачов и Борис Елцин, които за пръв път внимателно заговориха за отговорността на Съюз на съветските социалистически републики и осъдиха дейностите на Сталин. Една финансирана от Кремъл пропагандна институция - Институтът за външнополитически изследвания и начинания, издаде наскоро книга под заглавие „ Антихитлеровата коалиция: формулата на неуспеха ", в която виновността за експлоадирането на Втората международна война се приписва на Франция и Англия. В книгата за пръв път - и в ярки цветове - се разгласява и фотография на тайния протокол към Пакта, гарнирана с значителни благодарности към Архива на съветското външно министерство. Нека да напомним, че в продължение на десетилетия Кремъл отхвърляше да има този протокол. Тъй че такава обява очевидно е допустима само по експлицитното разпореждане на Путин.
Откакто Русия анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, дейностите на Путин постоянно биват сравнявани с тези на Сталин. А той очевидно е решил да поддържа този собствен имидж. Което от време на време наподобява като същинска гротеска. За това негово решение има три аргументи.
Първо, той продължава да облъчва руснаците със личната си версия за съветската история и еднаквост. В тази патриотична версия държавната власт постоянно е права, без значение дали се въплъщава от царя, от Генералния секретар или от президента. И най-свят дълг на всеки гражданин е без никакви ангажименти да приема всички решения на този престиж и с подготвеност да извършва всички негови заповеди. Втората международна война, в която хората от Съветския съюз дадоха големи и героични жертви, през последните пет години служи като грандиозно пропагандно опрощение за новата политика на Путин да изолира „ крепостта Русия ". Цинизмът и експанзията на Сталин се възпяват като „ прагматична отбрана на националните ползи ", а това обслужва същата цел, изключително във времена, в които - съгласно допитванията - съветската аудитория към този момент се тревожи повече от икономическите и обществените проблеми, в сравнение с от задграничните случки.
Второ, решението на Путин има за цел да плаши Запада. „ Казвате, че съм неприятен, а? Е добре, аз съм даже по-лош от това, което си представяте! ". Това е типичното обръщение на един изолиран властнически властник, чиято основна грижа е да не наподобява „ слаб ", без значение дали в очите на домашната аудитория или пред чужденците. Путин се стреми да управлява разказа и да наподобява като човек, който не следва ничии други правила, с изключение на своите лични.
" Правили сме го и преди, можем отново да го създадем "
И трето, Владимир Путин към този момент мисли за 2024 година, когато има намерение да остане еднолично отпред на Русия - без значение че публично би трябвало да сдаде поста като президент. Разбира се, не е изключено конституцията да бъде изменена и да се отстранен рестриктивните мерки за преизбиране на президента, само че такава стъпка няма да наподобява по никакъв начин добре. Руският водач обича непредвидените и сензационни решения като „ Кримското знамение " през 2014 година - т.е., анексирането на полуострова. Тъй че новият му проект може би е ориентиран към основаването на „ нова " страна, в която да влязат основаните и финансирани от Москва сепаратистки „ републики " в Източна Украйна - проект, който интензивно се обмисля в Москва. Това ще разреши на мощния човек в Кремъл да предложи нова конституция и да превърти часовника на президентските мандати. Напомняйки на своите съграждани, че и Сталин е сторил същото, той може да ги приготви за аналогични свои дейности в бъдеще. Лично за мен посланието на Путин е напълно еднопосочно: „ Правили сме го и преди, можем отново да го създадем ".
Дали в действителност ще го направи?
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ