Тези дни разбрахме, че Дунавското хоро, което българите свързват с

Тези дни разбрахме, че Дунавското хоро, което българите свързват с празничното забавление, изключително по Нова година, има авторски права. И който го пусне, без да си заплати, ще бъде санкциониран.

 

Едва ли има българин, който да не знае, че създателят на Дунавското хоро и на доста други хора, е Дико Илиев.

Но до момента то звучеше свободно, изпълнявано десетилетия наред от професионални и любителски оркестри.

И никой не мислеше, че прави нещо неправилно. В моето детство през 60-те години във врачанското село Градешница, баба ми всяка неделя ме водеши на " думбата ". Цялото село се събираше и се виеха хора под звуците на сътвореното от Дико Илиев. Едва ли самодейният селски оркестър е мислил, че нарушава авторски права. Хората на Дико Илиев още тогава се възприемаха като национална музика.

 

Темата по какъв начин внезапно в навечерието на Нова година се оказа, че за хорото би трябвало да се заплаща, е въпрос за различен диалог. Както и това, че наследниците на Дико Илиев биха могли да преглътнат сумата (едва ли става дума за нещо, което би ги осигурило доживот) и да създадат доблестен жест - като дарят най-народното хоро на народа. Те, несъмнено, не са длъжни да вършат това.

 

Нито са длъжни да мислят какво отражение има в обществото " заплащането " за Дунавското хоро (а несъмнено и за останалите творби на Дико Илиев, които са не по-малко популярни).

 

Политиците обаче са длъжни.

Министерствата са политически органи, Народното събрание избира министрите. И вместо от ведомството на проф. Велислав Минеков да изясняват в скучно прессъобщение, че " Държавата не е притежател на правата за Дунавското хоро ", редейки членове и аленеи, с което вероятно се извисяват в личните си очи, мислейки си какъв брой са способени, точни и юридически изчерпателни, биха могли да предложат страната да откупи правата на Дунавското хоро. Проф. Минеков би трябвало да се сети за това, той е публично ангажирана персона от дълго време, сякаш държи ръка на пулса на времето. Но той не видя зараждащата се стихия. Ако политиците не създадат нищо за Дунавското хоро, ще запишат още една точка в дългия лист от аргументи на тези, които не гласоподават. Или " не поддържат никого ". И ще дадат още един мотив на националистите да крещят до прегракване, че се потъпква българщината.

 

Днешните политици могат да постъпят като Сергей Станишев през 2005 година, когато като водач на Българска социалистическа партия откупи правата на " Моя страна, моя България " от сина на Емил Димитров. И в този момент песента звучи на митингите на левицата като химн на лявата концепция.

 

Но, уви. Нито един политик, които са толкоз чевръсто реактивни, когато става дума за интернационален проблем, не се сети да предложи страната да откупи правата на Дунавското хоро.

 

Не желая да мисля, че те работят бързо единствено, когато гледат да се докарат пред някого, нормално извън, да се покажат, че " пеят в хора " на евроатлантическата взаимност. Това, несъмнено, не е неприятно. Но би трябвало повече да държат сметка на това, което се случва в България и което вълнува българите. И на тях да гледат да се харесат.

 

И да не ги лишават от традицията, която повелява след словото на президента да се слуша химна, " Многая лета " и да се тропне Дунавското хоро.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !