ТЕРСЕНЕ синдром - на пациента му е зле, но от

ТЕРСЕНЕ синдром - на пациента му е зле, само че от нормалните проучвания не излиза нищо Лечението е дълготрайно с комбинации от мощни венозни антибиотици
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.
Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес:

 

В медицината съществува едно импровизирано разбиране, наречено с полушеговитото име ТЕРСЕНЕ синдром. Изписвам го с основни букви, защото съставлява абревиатура от имената на разнообразни заболявания или групи от заболявания, които търсим тогава, когато на някой пациент явно му е зле, само че от нормалните проучвания не излиза нищо значително, което да ни насочи към съответна диагноза. И по този начин: Т е за туберкулоза, едното Е е за емболия, Р е за ревматологично заболяване, С е сепсис, второто Е е ендокардит, Н е неоплазма, тоест онкологично заболяване, а последното Е сме го поставили за съзвучие и с цел да се получи лесната за запомняне дума.

Като сърдечен хирург аз се интересувам най-вече от ендокардита и в доста по-малка степен – от емболията.
Какво съставлява това заболяване?
Ендокардитът е бактериално инфектиране на пласта от тъкан, който покрива вътрешността на сърдечните кухини и построява сърдечните клапи. Поради това, че посочените структури, а оттова и бактериите, които се намират по тях, са в непрекъснат контакт с кръвта, можем умерено да кажем, че всеки ендокардит е и сепсис – така наречен отравяне на кръвта. Но обърнете внимание, че не всеки сепсис е ендокардит.

Началото на това заболяване нормално наподобява безобидно. Изглежда като простуда или някаква друга зараза, която сякаш си отминава, само че индивидът не се усеща добре. Задържа се нарасналата температура, има чести втрисания, стартират да не му доближават сили, елементарно се изморява, може да кашля, даже да се появи зной. Отслабва и на тегло.

Тъй като българският пациент общо взето има елементарен достъп до множеството медикаменти, при наличните признаци се насочва към някой антибиотик, който постоянно си избира самичък или си го купува по рекомендация на съседката. Това лекуване постоянно има добър първичен резултат, само че при прекъсването му признаците се появяват още веднъж.

Болният отива на доктор, който назначава проучвания. Те не демонстрират нищо значително. Лабораторните индикатори са раздвижени, само че не насочват към съответно заболяване. Назначен е следващ антибиотик, който в най-хубавия случай също има краткотраен резултат. Изследванията не престават и най-после някой се сеща да направи сърдечна ехография. Там към този момент се виждат присъщи промени по клапите и вярната диагноза се слага. Понякога това, което подсеща лекаря за провеждането на нужното проучване, е новопоявил се сърдечен звук.

Оттам нататък следва дълготрайно лекуване с комбинации от мощни венозни антибиотици, които могат да се ползват единствено в болнични условия. Ако някоя от сърдечните клапи е наранена до степен да не може да действа вярно, след привършване на първата част от антибиотичния курс се прави замяна на съответната клапа с изкуствена, след което се продължава с венозните антибиотици.

Клапите освен това заболяване се повреждат доста бързо, тъй че сърцето няма време да се приспособява към създалото се състояние и елементарно се развива сърдечна непълнота. Тъканите, за които би трябвало да се зашие изкуствената клапа, постоянно също са тежко изменени и това доста затруднява техническото осъществяване на интервенцията. Съществува висок риск от възвръщане на инфекцията след интервенцията, което е изключително неприятно и мъчно за лекуване поради съществуването на имплант. Старо хирургично предписание гласи, че в случай че имаме възпален имплант, той би трябвало да се в профил. Но по какъв начин да отстраним клапна протеза? И какво да сложим на нейно място? Въпросите са реторични. Единственото, което можем да създадем, е да продължаваме с венозните антибиотици с вярата те да се оправят с инфекцията.

Едно от най-неприятните затруднения на бактериалния ендокардит е мозъчният инсулт. Колониите от бактерии, които се намират по сърдечните клапи, са безусловно овъргаляни в белтъци от състава на кръвта. Те образуват структури, които назоваваме вегетации и тъкмо тях вижда кардиологът, който прави сърдечната ехография, благодарение на която слага вярната диагноза. Тези вегетации постоянно са лесноподвижни и могат да се откъснат. Понесени кръвта, те рано или късно стигат до съд, който е по-тесен от тях и провокират задръстване. Едно от нормалните места, където това се случва, е мозъкът. И тогава се получава инсулт.

Нелекуван, бактериалният ендокардит е гибелен. Дори по силата на някакво знамение човек да се отърве от бактериите, промените по клапите нормално са задоволително тежки и с времето прогресират. Диагнозата е сложна и изисква доста самообладание и клинична вътрешен глас. Описаният нагоре диагностичен път рядко е толкоз къс, колкото наподобява и нормално минава време преди да се открият присъщите признаци на болестта. Вегетациите по клапите от време на време просто не се виждат добре даже от умел ехографист.

Рисковите фактори за развиването на бактериален ендокардит включват голям брой предразполагащи фактори.
На първо място, предхождащи промени по клапите от различен генезис. Пациент с някакъв „ звук “, открит в предишното и по различен мотив, е доста по-рисков за развиване на ендокардит спрямо подобен, който има естествени клапи. Логиката е, че бактериите по-лесно се заселват върху към този момент налични промени по клапата.Огнище на бактериална зараза в организма – развалени зъби с дълбоки граноломи, циреи, чести циреи, сепсис и други Естествено е, когато има източник на бактерии, които могат елементарно да обхванат в кръвта, те да образуват колонии и в сърдечните клапи.Венозна наркомания. Хероиноманите са изложени на доста висок риск от развиване на това заболяване заради на процедура никаквата яловост, до момента в който си инжектират венозно опиата.Наличие на клапна протеза, сложена по различен мотив. Чуждата за организма повърхнина на импланта е изключително привлекателна за бактериите, защото там те са релативно предпазени от действието на имунната система и медикаментите. Този сюжет, при който инфекцията се развива въз основата на съществуваща клапна протеза, е с изключително неприятна прогноза.Пациенти с подтиснат имунитет. Дали заради заболяване, или банкет на избрани лекарства, пациентите с намалена интензивност на имунната система също са изложени на нараснал риск.
Какво можем да създадем?

Преди всичко, не се самолекувайте с антибиотици, изключително в случай че недоволствата не престават прекомерно дълго. Когато смятате, че имате потребност, потърсете доктор, който най-малко да ви прегледа и да ви пусне някакви проучвания, преди да ви изпише антибиотик.

След това, когато нещата явно не престават да са зле, а няма диагноза, спомнете си за съществуването на съставените елементи на ТЕРСЕНЕ синдрома. Нека някой добър кардиолог да направи ехокардиография. Изследването не е неприятно за пациента и не крие опасности, а може да покаже доста.

Лечението на това заболяване е дълго и мъчно, само че колкото по-рано се стартира, толкоз по-добри са възможностите за триумф.