Терминът „Големият врив“ се появил на шега
Терминът „ Големият гърмеж “ бил фиктивен от известния английски физик и астроном Фред Хойл, който се опитал с негова помощ да изрази саркастичното си отношение към сходна концепция за възникването на Вселената.
За пръв път терминът „ Големият гърмеж “ прозвучал на една от лекциите на Фред Хойл, по време на която той подлагал на критика дадената доктрина. Въпреки това, в актуалната физика и астрономия „ Големият гърмеж “ господства и е общопризнат, когато става дума за ранното развиване на вселената.
Освен това, доколкото е известно, останалите физици и астрономи не уловили иронията и сарказма на Хойл и вкарали дадени термин във всеобща приложимост.
В българската версия сарказмът на този термин не се улавя много-много, защото при превод този термин придобива задоволителна съвестност. Но първичната британска дефиниция «Big Bang» по-скоро трябвало да се преведе като „ Големият взрив “. В тази дефиниция сарказмът е по-отчетлив.
Използваме случая да създадем две дребни забележки по отношение на „ Големият гърмеж “:
Първо, терминът „ Големият гърмеж “ не е непоколебим теоретичен термина, това е просто запаметяващо се фразеология, което служи като известно име на доктрина, само че не съдържа в себе си различен физичен смисъл.
Второ, съгласно самата „ Теория на Големия гърмеж “ в началния стадий на развиването на вселената не е имало никакъв гърмеж, както ни се коства от самото име (в тосе състоял и тънкият теоретичен жлъч на учения). Според дадената доктрина в началото цялата галактика съставлява една-единствена точка, а цялото бъдещо пространство се намирало вътре в тази точка.
По този метод нямало външно пространство, в което можело да въникне детонация, цялото пространство било вътре. А по-късно, даденото пространство дружно с цялата материя вътре в него почнала доста бързо да се уголемява.
Картината нагоре е добра художествена интерпретация на Теорията на Големия гърмеж. На картинката е изобразено развиването на вселената във времето: изначало точка, по-късно размерът на вселената става все по-голям и от една парченце се образували галактиките, звездите и планетите.
Всичко това се случило посред великото „ нищо “ (поне съгласно човешкото възприятие). Само че художникът е позволил една груба неправилност: никаква светлина, наподобяваща гърмеж, не е имало в началото в точката, а просто е имало разширение от тази точка. Художникът въпреки всичко не се е сдържал и е нарисувал гърмеж, какъвто не е имало.
