Адската смяна – коварната уловка зад популярното дигитално номадство
Тереза-Хедър Белен изживява фантазията си да пътува из Виетнам, Тайланд, Япония и Индия с помощта на опцията да работи отдалечено на цялостен работен ден. Щеше да е идеално, в случай че нямаше измама: работният ѝ ден стартира вечер и продължава през нощта, с цел да може да е дейна по същото време като сътрудниците си в Ню Йорк, с които се изисква да е в непрекъсната връзка и срещи онлайн.
За някои сходни амбициозни пътувания от вида „ workcation “ (б.р. – от work и vacation) са метод да наваксат изгубеното време около пандемичните блокирания. За други, които вземат решение да се отдалечат от родния си часови пояс, сходни завършения могат да се трансфорат в пъклен пътувания, съпроводени със редовно недоспиването.
Белен обаче твърди, че този метод на живот ѝ разрешава да опознае повече от света, в сравнение с би било допустимо, в случай че работеше в обичайната рамка от 9 до 5.
Tака наречените цифрови номади работеха от горещи точки като Бали и Гоа доста преди COVID-19. Но точно пандемията трансформира това, което дълго време изглеждаше като фикция за мнозина, в действителна опция. Според MBO Partners, компания, която свързва фирмите с работещи на свободна процедура, съвсем 17 милиона чиновници в Съединени американски щати се дефинират като цифрови номади – над два пъти повече спрямо интервала преди ковид.
Сега наклонността за дълги пътувания в чужбина се задълбочи – цифровите номади плъзнаха под дърво и камък, а десетки страни започнаха да оферират нов клас визи особено за тях.
Много от отдалечените чиновници, които са се преместили в далечни места, сходно на Белен, работят на две смени. Често те влизат в работен режим за няколко часа вечер до среднощ, преди да си вземат няколко часа за сън, а по-късно да се разсънят и да продължат откъдето са спрели. Основното време за отмора – или в доста случаи в действителност за интензивност – е денем.
За Белен, чиято майка е била здравна сестра с нощни смени, това не е необичайно или плашещо. Обикновено тя е онлайн с сътрудниците си до 1 или 2 ч. сутринта, а по-късно спи до към 10 ч., преди да се разсъни и да навакса с имейлите. Но защото работата ѝ се върти към срещи, от време на време е на повикване когато и да е.
„ Тази нощ имам среща в 3:30 до 4:00 ч., на която би трябвало да бъда “, споделя тя пред Bloomberg. „ Така че имам доста, доста аларми, които са настроени за най-случайни часове, с цел да мога да скоча за среща и по-късно просто да заспя. “
На други – като колегата на Белен, който е софтуерен инженер – им е по-лесно да се оправят с часовата разлика, тъй като работата им не е обвързвана с толкоз срещи. Дейността им е насочена към асинхронна работа и по тази причина те могат да си разрешат еластичност.
Туе Ле, основен изпълнителен шеф на Remote Year (б.р. – компания, която улеснява пътуванията и настаняването на хора, които работят или се интересуват от работа от разстояние), пресмята, че към 15% от участниците в програмата, пътуващи в Азия, съблюдават прецизно американското работно време, оставайки будни през нощта. Приблизително още една трета работят с гъвкаво работно време, съчетаващо вечери или ранни сутрини, с цел да си сътрудничат с сътрудниците у дома.
За някои това е добре, само че за други хора сходни графици са в прорез с вкоренените циркадни ритми, което затруднява или прави невероятно да се наспят задоволително. Всеки, на който се е налагало да става рано и да върви на работа след ужасяващ сън, може да удостовери, че това може да е извънредно изтощително, да наруши концентрацията и да утежни прочувствената регулацията.
Науката, както я разбираме през последните 20 години, демонстрира, че въпреки и да е вълнуващо и даже да е допустимо да се направи за къс интервал от време, това не е добре за нашите тела “, споделя Илейн Розен, професор по медицина на съня в болничното заведение на Университета на Пенсилвания.
Проучванията демонстрират, че по-дългите интервали на работа на нощни смени са свързани с по-сериозни последствия за здравето, като сърдечни болести и рак.
Това обаче не стопира някои цифрови номади. Джесика Хилбрих, наета в консултантска компания за данни и IT, основана в Индианаполис, се ангажира да работи цели осем часа през нощта, без да подремва, когато отпътува за Югоизточна Азия напролет на тази година. В нейния случай това означаваше да стартира работния си ден в 20:00 ч. и да го завърши към 4:00 ч.
За да се оправи, Хилбрих създава тактика – натоварва се със дилемите, които счита за най-взискателни от когнитивна позиция, като задълбочено мислене и писане, по-рано през нощта, когато е в най-хубава кондиция. След като работният ден завърши, заспива, а в случай че ѝ е нужно, прави по още няколко дрямки през нощта.
За Хилбрих този тип пътешестване е обвързван с друг метод на мислене. Това не е почивка, споделя тя и прибавя, че става дума по-скоро за основаване на същинска връзка с обещано място и локалните хора.
Не мога да си разреша да спра да работя. А това е метод да опозная повече места, до момента в който съм по-млада, преди да се пенсионирам. “
Но даже и с създаването на положителни практики, нощните смени не са за всеки. След два месеца графикът за сън на Белен е изцяло нарушен. Тя споделя, че поставя неимоверни старания да се оправи. Хора, с които се е срещнала по време на пътуването, е трябвало да изоставен работа, продължава тя, други да понижат работното си време, а един даже е бил уволнен.
Докато някои цифрови номади съумяват да се оправят, други се предават и се прибират вкъщи. „ Срещала съм доста хора, които споделят, че в никакъв случай не биха го създали, и даже не желаят да опитат “, споделя Каролина Зунига, която работи отдалечено в региона на маркетинга и за трети път се връща на Бали от вкъщи си в Коста Рика. Тя е срещала и други, които стартират с огромен възторг, само че бързо се сблъскват с проблеми. Пътуването им се трансформира в неуспех, прекомерно изтощени са, с цел да излязат и да създадат или видят нещо.
Джордан Карол, кариерен коуч, назовава това „ адска промяна “. Преди години той я тества, до момента в който пътува из Тайланд и Индонезия, тръгвайки в среднощ, с цел да се качи на мотоциклет и да стигне до коуъркинг пространство. Някои нощи се пробва да раздели промяната на две, през други – да я изкара едновременно. Нито едно от двете не се получи.
За мен това беше толкоз разтърсващо “, споделя той. „ Вътрешният ми часовник беше толкоз размесен. Не можех да действам. Дори в случай че излезех с другари, постоянно бях изтощен. Не можех да бъда себе си. “
Всички тези терзания са преди всичко в съзнанието на Зунига. Тя преди малко е навършила 30 години и споделя, че в този момент дефицитът на сън се отразява по-силно, в сравнение с когато е пътувала при започване на 20-те си години. „ Този път съм по-притеснена, само че ми е любопитно да видя по какъв начин ще мине “, споделя тя.
За тези, които към момента са решени да опитат, Розен от Университета на Пенсилвания поучава да са прецизно поредни, даже и през почивните дни. „ Компенсирайте с дрямки, когато е належащо, и дръжте стаята си колкото се може по-тъмна, когато спите през светлата част на денонощието. “
Същите препоръки дава и на новопостъпващите специализанти по медицина, които се приготвят за първите си нощни смени. Това включва отбягване на светлината в зори непременно – носете тъмни слънчеви очила, даже в случай че е облачно. Мелатонинът може да бъде потребен за контролиране на съня, само че определянето на времето за банкет на дозите може да бъде мъчно, в случай че дневните графици за сън варират.
Белен има опит с неприятните последствия. Въпреки че знае всички препоръки и трикове, в последна сметка се разболява от подла простуда преди дълго планувано пътешестване с мотор. След седмица на паники дали това няма да ѝ попречи да пътува, въпреки всичко съумяла да сее възвърне задоволително, с цел да потегли. Било е мъчно, само че си е заслужавало, споделя тя.
Бих го направила още веднъж с един размах. “
За някои сходни амбициозни пътувания от вида „ workcation “ (б.р. – от work и vacation) са метод да наваксат изгубеното време около пандемичните блокирания. За други, които вземат решение да се отдалечат от родния си часови пояс, сходни завършения могат да се трансфорат в пъклен пътувания, съпроводени със редовно недоспиването.
Белен обаче твърди, че този метод на живот ѝ разрешава да опознае повече от света, в сравнение с би било допустимо, в случай че работеше в обичайната рамка от 9 до 5.
Tака наречените цифрови номади работеха от горещи точки като Бали и Гоа доста преди COVID-19. Но точно пандемията трансформира това, което дълго време изглеждаше като фикция за мнозина, в действителна опция. Според MBO Partners, компания, която свързва фирмите с работещи на свободна процедура, съвсем 17 милиона чиновници в Съединени американски щати се дефинират като цифрови номади – над два пъти повече спрямо интервала преди ковид.
Сега наклонността за дълги пътувания в чужбина се задълбочи – цифровите номади плъзнаха под дърво и камък, а десетки страни започнаха да оферират нов клас визи особено за тях.
Много от отдалечените чиновници, които са се преместили в далечни места, сходно на Белен, работят на две смени. Често те влизат в работен режим за няколко часа вечер до среднощ, преди да си вземат няколко часа за сън, а по-късно да се разсънят и да продължат откъдето са спрели. Основното време за отмора – или в доста случаи в действителност за интензивност – е денем.
За Белен, чиято майка е била здравна сестра с нощни смени, това не е необичайно или плашещо. Обикновено тя е онлайн с сътрудниците си до 1 или 2 ч. сутринта, а по-късно спи до към 10 ч., преди да се разсъни и да навакса с имейлите. Но защото работата ѝ се върти към срещи, от време на време е на повикване когато и да е.
„ Тази нощ имам среща в 3:30 до 4:00 ч., на която би трябвало да бъда “, споделя тя пред Bloomberg. „ Така че имам доста, доста аларми, които са настроени за най-случайни часове, с цел да мога да скоча за среща и по-късно просто да заспя. “
На други – като колегата на Белен, който е софтуерен инженер – им е по-лесно да се оправят с часовата разлика, тъй като работата им не е обвързвана с толкоз срещи. Дейността им е насочена към асинхронна работа и по тази причина те могат да си разрешат еластичност.
Туе Ле, основен изпълнителен шеф на Remote Year (б.р. – компания, която улеснява пътуванията и настаняването на хора, които работят или се интересуват от работа от разстояние), пресмята, че към 15% от участниците в програмата, пътуващи в Азия, съблюдават прецизно американското работно време, оставайки будни през нощта. Приблизително още една трета работят с гъвкаво работно време, съчетаващо вечери или ранни сутрини, с цел да си сътрудничат с сътрудниците у дома.
За някои това е добре, само че за други хора сходни графици са в прорез с вкоренените циркадни ритми, което затруднява или прави невероятно да се наспят задоволително. Всеки, на който се е налагало да става рано и да върви на работа след ужасяващ сън, може да удостовери, че това може да е извънредно изтощително, да наруши концентрацията и да утежни прочувствената регулацията.
Науката, както я разбираме през последните 20 години, демонстрира, че въпреки и да е вълнуващо и даже да е допустимо да се направи за къс интервал от време, това не е добре за нашите тела “, споделя Илейн Розен, професор по медицина на съня в болничното заведение на Университета на Пенсилвания.
Проучванията демонстрират, че по-дългите интервали на работа на нощни смени са свързани с по-сериозни последствия за здравето, като сърдечни болести и рак.
Това обаче не стопира някои цифрови номади. Джесика Хилбрих, наета в консултантска компания за данни и IT, основана в Индианаполис, се ангажира да работи цели осем часа през нощта, без да подремва, когато отпътува за Югоизточна Азия напролет на тази година. В нейния случай това означаваше да стартира работния си ден в 20:00 ч. и да го завърши към 4:00 ч.
За да се оправи, Хилбрих създава тактика – натоварва се със дилемите, които счита за най-взискателни от когнитивна позиция, като задълбочено мислене и писане, по-рано през нощта, когато е в най-хубава кондиция. След като работният ден завърши, заспива, а в случай че ѝ е нужно, прави по още няколко дрямки през нощта.
За Хилбрих този тип пътешестване е обвързван с друг метод на мислене. Това не е почивка, споделя тя и прибавя, че става дума по-скоро за основаване на същинска връзка с обещано място и локалните хора.
Не мога да си разреша да спра да работя. А това е метод да опозная повече места, до момента в който съм по-млада, преди да се пенсионирам. “
Но даже и с създаването на положителни практики, нощните смени не са за всеки. След два месеца графикът за сън на Белен е изцяло нарушен. Тя споделя, че поставя неимоверни старания да се оправи. Хора, с които се е срещнала по време на пътуването, е трябвало да изоставен работа, продължава тя, други да понижат работното си време, а един даже е бил уволнен.
Докато някои цифрови номади съумяват да се оправят, други се предават и се прибират вкъщи. „ Срещала съм доста хора, които споделят, че в никакъв случай не биха го създали, и даже не желаят да опитат “, споделя Каролина Зунига, която работи отдалечено в региона на маркетинга и за трети път се връща на Бали от вкъщи си в Коста Рика. Тя е срещала и други, които стартират с огромен възторг, само че бързо се сблъскват с проблеми. Пътуването им се трансформира в неуспех, прекомерно изтощени са, с цел да излязат и да създадат или видят нещо.
Джордан Карол, кариерен коуч, назовава това „ адска промяна “. Преди години той я тества, до момента в който пътува из Тайланд и Индонезия, тръгвайки в среднощ, с цел да се качи на мотоциклет и да стигне до коуъркинг пространство. Някои нощи се пробва да раздели промяната на две, през други – да я изкара едновременно. Нито едно от двете не се получи.
За мен това беше толкоз разтърсващо “, споделя той. „ Вътрешният ми часовник беше толкоз размесен. Не можех да действам. Дори в случай че излезех с другари, постоянно бях изтощен. Не можех да бъда себе си. “
Всички тези терзания са преди всичко в съзнанието на Зунига. Тя преди малко е навършила 30 години и споделя, че в този момент дефицитът на сън се отразява по-силно, в сравнение с когато е пътувала при започване на 20-те си години. „ Този път съм по-притеснена, само че ми е любопитно да видя по какъв начин ще мине “, споделя тя.
За тези, които към момента са решени да опитат, Розен от Университета на Пенсилвания поучава да са прецизно поредни, даже и през почивните дни. „ Компенсирайте с дрямки, когато е належащо, и дръжте стаята си колкото се може по-тъмна, когато спите през светлата част на денонощието. “
Същите препоръки дава и на новопостъпващите специализанти по медицина, които се приготвят за първите си нощни смени. Това включва отбягване на светлината в зори непременно – носете тъмни слънчеви очила, даже в случай че е облачно. Мелатонинът може да бъде потребен за контролиране на съня, само че определянето на времето за банкет на дозите може да бъде мъчно, в случай че дневните графици за сън варират.
Белен има опит с неприятните последствия. Въпреки че знае всички препоръки и трикове, в последна сметка се разболява от подла простуда преди дълго планувано пътешестване с мотор. След седмица на паники дали това няма да ѝ попречи да пътува, въпреки всичко съумяла да сее възвърне задоволително, с цел да потегли. Било е мъчно, само че си е заслужавало, споделя тя.
Бих го направила още веднъж с един размах. “
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ