Мишел Онфре: Теорията за джендъра подготвя трансчовека, крайната цел на капитализма
Теорията за джендъра е артикул на едно общество, чиято цел е да води тотална война против природата, с цел да трансформира всичко, безусловно всичко в артефакт, артикул, обект, движимост, умеене, апарат, с други думи: пазарна стойност. Това е опцията за интегрален капитализъм, в който всичко ще се създава, затова всичко ще се купува и всичко ще се продава. Теорията за джендъра е един от първите камъни на тази планетарна каторга, твърди френският мъдрец Мишел Онфре.
Френският мъдрец и есеист Мишел Онфре разгласява книга, в която построява доктрина на диктатурата, опирайки се на творчеството на Джордж Оруел. Онфре твърди, че сме навлезли в нов вид тоталитарно общество, което унищожава свободата, унищожава истината и отхвърля природата.
- Не преувеличавате ли с изказванието си, че Франция през 2019-а наподобява на обществото от " 1984 " на Оруел?
- Не, въобще... И даже мисля, че подозрението потвърждава, че сме в него! Диктатурата има дълга история. Името си дължи на Рим, където на един човек давали цялостни пълномощия, с цел да позволи даден проблем, цялостни пълномощия, които той връща без принуждение, когато задачата му завърши. Диктатурата напуща западното полукълбо с императора на Монголия Чингис Хан през ХII-ХIII в. или с Тамерлан, емира на Трансоксиана през идващия век. Тя се връща в Европа със Савонарола през ХV век, след това с Кромуел, Калвин, Робеспиер и неговия Комитет за публично избавление и така нататък Но през множеството време под тирания ние имаме поради кафявия или аления фашизъм на Хитлер, Ленин, Сталин, Мао, Пол Пот. Нашата некадърност да преглеждаме нещата в по-дълги интервали ни пречи да размишляваме за диктатурата отвън най-новата ни история. Хитлер и Сталин обаче не са безконечната извънвремева мярка за тирания.
- Защо се опряхте на творчеството на Оруел, с цел да теоретизирате диктатурата?
- Моята догадка е, че Оруел е политически мъдрец, еднакъв на Макиавели или Ла Боеси и " 1984 " ни разрешава да мислим за разновидностите на постнацистката или постсталинистката тирания във форми, чието битие уча в нашата ера. Когато трябваше да обобща моя труд, предложих схемата на тирания от нов вид. Тя допуска избран брой цели: разрушение на свободата; обедняване на езика; унищожаване на истината; изтриване на историята; отказване на природата; разпространяване на омраза; блян към империя.
- Как става това?
- За да се унищожи свободата, е належащо: да се обезпечи непрекъснато наблюдение; да се съсипе персоналният живот; да се отстрани уединението; да се радваме на наложителните празници, да се уеднаквят мненията; да се осъждат закононарушения посредством мисълта.
За да обеднее езикът, е належащо: да се вкара новоговор; да се употребява двойнствен език; да се унищожат думи; да се вербализира езика; да се приказва единствено на един език; да се анулират класиците.
За да се отстрани истината, е належащо: да се преподава идеология; пресата да се трансформира в инструмент; да се популяризират подправени новини; действителното да се основава.
За да се заличи историята, е належащо: да се изтрие миналото; да се пренапише историята; да се измисли паметта; да се унищожат книгите; да се индустриализира литературата.
За да се отхвърли природата, е належащо: да се унищожи виталният импулс; да се провежда полова фрустрация; да се хигиенизира живота; да се вкара медицински асистирана репродукция;
За да се популяризира омразата, е належащо: да се сътвори враг; да се разпалят войни; да се психиатризира сериозната мисъл; да се доубие последният човек.
За устрема към империя е нужно: децата да се форматират; да се управлява опозицията; да се ръководи с елитите; подчиняване посредством прогреса; прикриване на властта.
Кой ще каже, че към този момент не сме стигнали дотук?
- Някои християни водеха духовна опозиция против тоталитаризма, като участниците в групата Бялата роза против нацистка Германия. Вдъхновяват ли ви те?
- О, да, по какъв начин не! Но сравнението не е тъкмо. Нашата тирания не нападна телата, тя смазва душите - което е различен метод за заличаване на телата, оставяйки ги живи...
През 2008 година разгласих една театрална пиеса в издателство " Галилей " - " Сънят на Айхман ". Там сложих въпроса за подчинението и съпротивата против диктатурата, срещайки насън Айхман и Кант няколко часа преди изтезанието на първия. Нацистът сподели по време на процеса си, че се е задоволил да работи кантиански, което Хана Аренд отхвърли в " Айхман в Йерусалим ". Аз демонстрирах противоположното, че, уви, Айхман в действителност е чел Кант... Посвещението на тази пиеса беше " В памет на Инге Шол и Бялата роза ".
- Вашата независимост на словото за левицата или исляма е смущаваща. Трябва ли да поемем риска да приказваме обществено " по неразрешени тематики ", даже и да бъдем линчувани?
- Не ме интересува какво мисли за мен пресата на властта. Тя не е моето мерило за полезност. Но забележката ми се отнася до всяка преса, даже да е опозиционна. Нито един публицист не би могъл да спре перото или словото ми, както и нито един политик. Ако би трябвало да платя за тази независимост с изпъждане от държавна работа, без нито един публицист да се разпалва, аз към този момент платих, малко скъпо платих!
Мерилото за полезност за мен се крие в мнението и оценката на трима души, от които единствено един към момента е жив. Вече мисля, приказвам и пиша пред погледа единствено на един човек - това е безкрайният разкош на същинската независимост, добре го знам...
- Теорията за джендъра артикул на тоталитарното общество ли е?
- Тя е артикул на едно общество, чиято цел е да води тотална война против природата, с цел да трансформира всичко, безусловно всичко в артефакт, артикул, обект, движимост, умеене, апарат, с други думи: пазарна стойност. В столетния небосвод, това е опцията за интегрален капитализъм, в който всичко ще се създава, затова всичко ще се купува и всичко ще се продава. Теорията за джендъра е един от първите камъни на този планетарна каторга. Тя приготвя трансчовека, който е крайната цел на капитализма - с други думи: не унищожаване на капитала, както считат неомарксистите, а неговото тотално, дефинитивно, необратимо одобряване.
- Отваряйки асистираното възпроизводство за женските двойки, биологичното роднинство ще бъде сменено от " роднинство по желание ". Ще способства ли тази мярка за определяне на тоталитарно общество, като това в " 1984 "?
- Това е обвързвано с процеса на извращаване на действителността. Природата се отхвърля, унищожава, презира, покварява, опустошава, експлоатира, замърсява, след това се замества с културното: повече хормони, повече ендокринни жлези, повече тестостерон... Или пък хормонални инжекции за промяна на пола. Тази ненавист към природата, тази оповестена война за разрушение на природата, е подготвителна за трансхуманистичния план.
Аз в никакъв случай не съм бил генетично татко, само че заради брака си с жена, която е живото око, пред което аз пиша, последвано от осиновяването на двамата й внуци, аз станах татко и дядо: тъй че не съм срещу " родството по желание ", тъй като го олицетворявам, само че по логичност, която не лишава детето от ориентирите, на които то има право. Доста се борих против метапсихологията на фройдистката психоанализа, с цел да мога да кажа, че се оказах в борбата на някои психоаналитици, които се опълчват на изгубването на бащата, било то за сметка на двама татковци или на две майки.
Превод от френски: Галя Дачкова
/glasove.com/
Френският мъдрец и есеист Мишел Онфре разгласява книга, в която построява доктрина на диктатурата, опирайки се на творчеството на Джордж Оруел. Онфре твърди, че сме навлезли в нов вид тоталитарно общество, което унищожава свободата, унищожава истината и отхвърля природата.
- Не преувеличавате ли с изказванието си, че Франция през 2019-а наподобява на обществото от " 1984 " на Оруел?
- Не, въобще... И даже мисля, че подозрението потвърждава, че сме в него! Диктатурата има дълга история. Името си дължи на Рим, където на един човек давали цялостни пълномощия, с цел да позволи даден проблем, цялостни пълномощия, които той връща без принуждение, когато задачата му завърши. Диктатурата напуща западното полукълбо с императора на Монголия Чингис Хан през ХII-ХIII в. или с Тамерлан, емира на Трансоксиана през идващия век. Тя се връща в Европа със Савонарола през ХV век, след това с Кромуел, Калвин, Робеспиер и неговия Комитет за публично избавление и така нататък Но през множеството време под тирания ние имаме поради кафявия или аления фашизъм на Хитлер, Ленин, Сталин, Мао, Пол Пот. Нашата некадърност да преглеждаме нещата в по-дълги интервали ни пречи да размишляваме за диктатурата отвън най-новата ни история. Хитлер и Сталин обаче не са безконечната извънвремева мярка за тирания.
- Защо се опряхте на творчеството на Оруел, с цел да теоретизирате диктатурата?
- Моята догадка е, че Оруел е политически мъдрец, еднакъв на Макиавели или Ла Боеси и " 1984 " ни разрешава да мислим за разновидностите на постнацистката или постсталинистката тирания във форми, чието битие уча в нашата ера. Когато трябваше да обобща моя труд, предложих схемата на тирания от нов вид. Тя допуска избран брой цели: разрушение на свободата; обедняване на езика; унищожаване на истината; изтриване на историята; отказване на природата; разпространяване на омраза; блян към империя.
- Как става това?
- За да се унищожи свободата, е належащо: да се обезпечи непрекъснато наблюдение; да се съсипе персоналният живот; да се отстрани уединението; да се радваме на наложителните празници, да се уеднаквят мненията; да се осъждат закононарушения посредством мисълта.
За да обеднее езикът, е належащо: да се вкара новоговор; да се употребява двойнствен език; да се унищожат думи; да се вербализира езика; да се приказва единствено на един език; да се анулират класиците.
За да се отстрани истината, е належащо: да се преподава идеология; пресата да се трансформира в инструмент; да се популяризират подправени новини; действителното да се основава.
За да се заличи историята, е належащо: да се изтрие миналото; да се пренапише историята; да се измисли паметта; да се унищожат книгите; да се индустриализира литературата.
За да се отхвърли природата, е належащо: да се унищожи виталният импулс; да се провежда полова фрустрация; да се хигиенизира живота; да се вкара медицински асистирана репродукция;
За да се популяризира омразата, е належащо: да се сътвори враг; да се разпалят войни; да се психиатризира сериозната мисъл; да се доубие последният човек.
За устрема към империя е нужно: децата да се форматират; да се управлява опозицията; да се ръководи с елитите; подчиняване посредством прогреса; прикриване на властта.
Кой ще каже, че към този момент не сме стигнали дотук?
- Някои християни водеха духовна опозиция против тоталитаризма, като участниците в групата Бялата роза против нацистка Германия. Вдъхновяват ли ви те?
- О, да, по какъв начин не! Но сравнението не е тъкмо. Нашата тирания не нападна телата, тя смазва душите - което е различен метод за заличаване на телата, оставяйки ги живи...
През 2008 година разгласих една театрална пиеса в издателство " Галилей " - " Сънят на Айхман ". Там сложих въпроса за подчинението и съпротивата против диктатурата, срещайки насън Айхман и Кант няколко часа преди изтезанието на първия. Нацистът сподели по време на процеса си, че се е задоволил да работи кантиански, което Хана Аренд отхвърли в " Айхман в Йерусалим ". Аз демонстрирах противоположното, че, уви, Айхман в действителност е чел Кант... Посвещението на тази пиеса беше " В памет на Инге Шол и Бялата роза ".
- Вашата независимост на словото за левицата или исляма е смущаваща. Трябва ли да поемем риска да приказваме обществено " по неразрешени тематики ", даже и да бъдем линчувани?
- Не ме интересува какво мисли за мен пресата на властта. Тя не е моето мерило за полезност. Но забележката ми се отнася до всяка преса, даже да е опозиционна. Нито един публицист не би могъл да спре перото или словото ми, както и нито един политик. Ако би трябвало да платя за тази независимост с изпъждане от държавна работа, без нито един публицист да се разпалва, аз към този момент платих, малко скъпо платих!
Мерилото за полезност за мен се крие в мнението и оценката на трима души, от които единствено един към момента е жив. Вече мисля, приказвам и пиша пред погледа единствено на един човек - това е безкрайният разкош на същинската независимост, добре го знам...
- Теорията за джендъра артикул на тоталитарното общество ли е?
- Тя е артикул на едно общество, чиято цел е да води тотална война против природата, с цел да трансформира всичко, безусловно всичко в артефакт, артикул, обект, движимост, умеене, апарат, с други думи: пазарна стойност. В столетния небосвод, това е опцията за интегрален капитализъм, в който всичко ще се създава, затова всичко ще се купува и всичко ще се продава. Теорията за джендъра е един от първите камъни на този планетарна каторга. Тя приготвя трансчовека, който е крайната цел на капитализма - с други думи: не унищожаване на капитала, както считат неомарксистите, а неговото тотално, дефинитивно, необратимо одобряване.
- Отваряйки асистираното възпроизводство за женските двойки, биологичното роднинство ще бъде сменено от " роднинство по желание ". Ще способства ли тази мярка за определяне на тоталитарно общество, като това в " 1984 "?
- Това е обвързвано с процеса на извращаване на действителността. Природата се отхвърля, унищожава, презира, покварява, опустошава, експлоатира, замърсява, след това се замества с културното: повече хормони, повече ендокринни жлези, повече тестостерон... Или пък хормонални инжекции за промяна на пола. Тази ненавист към природата, тази оповестена война за разрушение на природата, е подготвителна за трансхуманистичния план.
Аз в никакъв случай не съм бил генетично татко, само че заради брака си с жена, която е живото око, пред което аз пиша, последвано от осиновяването на двамата й внуци, аз станах татко и дядо: тъй че не съм срещу " родството по желание ", тъй като го олицетворявам, само че по логичност, която не лишава детето от ориентирите, на които то има право. Доста се борих против метапсихологията на фройдистката психоанализа, с цел да мога да кажа, че се оказах в борбата на някои психоаналитици, които се опълчват на изгубването на бащата, било то за сметка на двама татковци или на две майки.
Превод от френски: Галя Дачкова
/glasove.com/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ