Арабският халифат
Теократичната арабско-мюсюлманска страна, основана вследствие на арабските завоевания през VІІ- ІХ век и възглавявана от халифи, се назовава в историческите летописи Арабски халифат.
За основаването му съществуват редица предпоставки, които имат принос и в развиването на голямата империя, в която се трансформира страната на арабите в идващите епохи.
Арабските племена преди халифата
Арабски племена населявали огромният Арабски полуостров, разпрострян се на 3 милиона квадратни километра повърхност. Земята представлявала на първо място сухи степи, пустини и полупустини, а това се отразявало на живота на хората, които живеели измежду тази природа.
В пустините имало оазиси, превърнати в средища на деен живот. Имало и други региони с удобни условия за развиване на земеделие и скотовъдство. Там се отглеждали аграрни култури. Това бил регионът на региона Йемен с огромни водни ресурси. Там почнало занаятчийско произвеждане, развила се и търговия.
По-голямата част от полуострова обаче били сухи пустини и полупустини, населявани от чергари, занимаващи се със скотовъдство. Изхранвали се и от нахлуване над кервани, пренасящи артикули през Арабския полуостров, който се оказал значимо средище, защото международните търговски пътища, свързващи Източна Африка и Индия и Предна Азия минавали оттова.
По етнически симптом арабите били разграничени на северноарабски и южноарабски племена. В навечерието на обединяването на всички араби в една страна, северните племена към момента водели чергарски живот.
Преди обединяването обособените племена били раздирани от раздори и несъгласия. Обединението е подбудено от 2 съществени аргументи, едната е обвързвана с ползите на зараждащата се аристокрация, а другата с битката за отбрана на независимостта на арабската общественост против непознати завоеватели.
Създаване на арабския халифат
Процесите на обединяване почнали в Мека, Медина и Таиф, които били центрове на занаятчийска и комерсиална активност. Решаваща роля за обединяването изиграл Мохамед ибн Абдалах. През 610 година, към този момент съвсем 40-годишен, той проповядвал нова вяра, наречена ислям. Обявил се за оракул на господ Аллах и проповядвал от негово име.
Последователите му се наричали мюсюлмани. Жителите на Мека, в който град живеел Мохамед, били враждебно настроени против него и това го принудило да се изсели в Медина през 622 година. Преселението се счита за начало на летоброенето при мюсюлманите. През 630 година мюсюлманите завладяли Мека и по този начин се поставило началото на арабската страна.
След гибелта на Мохамед властта над арабите била в ръцете на халифите, първите от които са негови сподвижници и се одобряват за наместници на пророка Мохамед. В тях била държавната и религиозната власт. Държавното обединяване носело името халифат.
В религиозно отношение се наложил на всички места ислямът и станал господстваща вяра в халифата
Управление в Арабския халифат
Близо 30 години след Мохамед управлявали 4 халифи: Абу Бакр, Омар, Осман и Али.
Абу Бакр е прочут повече с потушаване на протести в доста области на Арабия, а Омар със завладяването на Сирия, Палестина, Египет и Иран.
Арабите разгромили и войските на Византия, изтощени от войните с персите, които също били покорени от халифата.
При халифа Осман арабите завладяли Северна Африка и достигнали Картаген. Иран също бил високомерен изцяло.
Армения и Грузия също станали васални територии на халифата и по този начин арабите станали съседи на хазарите.
В голямата превзета територия арабският халифат поддържал толерантност към непознатите религии, а формите на употреба към локалното население били изцяло търпими. Затова популацията в завладените територии ги приело без особена опозиция.
В тези територии се разселили огромни маси араби, които наложили арабския метод на живот. В Ирак и Сирия този развой бил относително кротичък, само че в Египет и Закавказието, където локалното население било на по-висока степен в развиването си, преселниците били претопени.
Династии в Арабския халифат
Омаиди
Вътрешните несъгласия в халифата нарастнали вследствие на корупцията и по тази причина халифът Осман бил погубен при протест, а мястото му заел Али. Наместикът в Сирия обаче - Муавий вдигнал въстание и се оповестил за халиф. Тъй като той произлизал от рода Омей династията, на която поставил начало, останала известна като Омаиди. Те управлявали към 90 години.
Омаидите завоювали земи в Северна Африка и на Пиренеите. Направили опит да завладяват и Константинопол, само че били спрени от българския държател Тервел.
През 732 години майордомът Карл Мартел ги разрушил при Поатие и с това бил комплициран завършек на опитите им да завладеят Европа.
В Азия арабите обаче завладели Афганистан, стигнали до Северозападна Индия. В границите на халифата влезнали земи от Атлантическия океан до Индия и Китай.
През 747 година избухнало въстание на Абу Муслем, някогашен плебей, зад който застанали недоволни хора от ръководството на Омаидите от разнообразни прослойки на обществото. Движението срещу ръководещите било управлявано от нова династия, тази на Абасидите, потомци на чичото на пророка Мохамед.
Управление на династия Абасиди
Династия Абасиди почнала да ръководи халифата през 750 година до 1258 година.
Стопанският живот при тяхното ръководство се развил, само че редица територии били изгубени. Засилил се феодалният терор, класовото неравноправие се задълбочило, ситуацията на бедните пластове се утежнило. Това довело до експлоадирането на редица въстания, които подкопали основите на страната.
Арабският халифат се разпаднал в средата на ХІ век, когато бил връхлетян от непознати нашественици. Селджукските турци завзели Багдадския халифат. Фактическият край настъпил през 1258 година, когато бил обезглавен последния халиф Мутаслим.
Арабското културно завещание
Културата, останала в завещание от арабите, била извънредно богата, комплицирана и спорна. Макар да се назовава арабска, тя е основана от разнообразни нации, влизащи в състава на халифата.
Културните центрове били Басра, Багдад, Дамаск, Кайро, Кордова и други. Арабите развили математиката, физиката, изнамерили цифрите.
Медицината получила също мощен подтик с помощта на арабските лекари. Авицена оставил името си като бележит доктор.
Литературните творби, философската мисъл имат своите мостри в лицето на арабите. Те оказали въздействие върху европейския Ренесанс.
Личността на епохата на арабския златен век
Петият халиф от династията на Абисидите Харун ал-Рашид ръководи Багдадският халифат от 786 до 809 година. При него страната доближава икономически и културен подем, а владетелят се популяризирал със своята правдивост. Този държател е воин от приказките на Шехерезада.
Халифът основал в Багдад библиотека и университет и открил положителни връзки с Карл Велики. Даровите за европейския държател включвали скъпи платове, парфюми, воден часовник, шах от слонова кост. Това били непознати предмети за франките, които се учили от достиженията на арабските майстори. Вярващите получили свободен достъп до Божи гроб с помощта на положителните връзки сред двамата владетели.
