Тениозата е медицински термин, с който се означава заболяването причинено

Тениозата е медицински термин, с който се значи болестта породено от свинската тения – Taenia solium. Характерен е хроничният ход на протичане и преди всичко засягане на горните отдели на чревния тракт.

Паразитът доближава дължина от 1,5 до 6 метра. Състои се от глава, върху която са ситуирани смукала и хоботче и тяло, което се разделя на обособени членчета. Зрелите членчета са изпълнени с яйца и се изхвърлят на порции при всяка дефекация с изпражненията. Жизнеспособните яйца могат да претърпяват до два месеца при попадане в околната среда. При поглъщането им животните стават техни междинни гостоприемници.

Най-често се заразяват прасетата, от кое място и идва наименованието на паразита. В някои случаи е допустимо гостоприемници да станат овце, кози, котките, а по-рядко и индивидът.

Човекът е единственият източник на болестта, като краен гостоприемник. Механизмът на предаване на инфекцията е орален – при консумация на инфектирано или така наречен цистицеркозно месо (сурово или незадоволително добре термично обработено). Инкубационният интервал е в границите на 2 до 3 месеца.

Инвазиоспособните паразити най-често се локализират в мускулатурата на свинете, а по-рядко в мозъка, сърцето или очите. Жизнеспособни могат да останат в границите на 3 до 10 години, като с течение на времето тъканите към тях се калцифицират.

След консумация на инфектирано месо в тънкото черво на индивида се освобождават зрелите форми, които могат да останат жизнеспособни от няколко месеци до години. За една година инфектираният човек расейва до 150 милиона яйца посредством изпражненията си. Разнасянето се улеснява от вятър, птици, бозайници, както и някои инсекти , които придвижват паразитните яйца механично.

Възприемчивостта на индивида е всеобща, а болестта се записва навсякъде. Най-много случаи годишно се записват в Индия, Латинска Америка, Мексико, Северен Китай. В България се среща спорадично, като се счита, че към днешна дата сме в предликвидационна фаза.

Заразяване на индивида с яйца може да стане по няколко метода, а болестта се назовава цистицеркоза. Екзогенният метод – посредством консумация на нечисти хранителни артикули или вода; ендогенен метод – при повръщане, когато яйцата се освобождават под въздействието на стомашната киселина и водят до развиване на генерализирана форма и екзогенна автоинвазия – при неспазване на персоналната хигиена след дефекация и заразяване с яйца от неизмити ръце.

Свързани публикации.. Говежда тения – безсимптомните заболели могат да заразяват 0 Микробиология. Ротавируси – засягат до 95% от децата до 5-годишна възраст 0 Микробиология. Говежда тения-риск при консумация на инфектирано месо 0

Цистицеркозата съставлява най-сериозното затруднение на тениозата. Засягат се разнообразни тъкани и органи – мускулатура, кожа, очи, основен мозък, сърце, черен дроб, коремна празнина. Най-честата локализация е централната нервна система – до 60% от случаите.

За всеки болен се прави бързо уведомление до съответната районна здравна ревизия (РЗИ). Провежда се епидемиологично изследване, за определяне източника на болестта. При някои пациенти болестта може да протече безсимптомно, което затруднява откриването им.

Необходимо е прекратяване практиката за консумация на сурово месо, изключително в случаите на подозрителен хигиеничен надзор върху месото. Този надзор се реализира от ветеринарните служби. Ежегодните паразитологични проучвания на личния състав в хранителни обекти, детски градини и здравни заведения също е от голяма важност.

Болните се диспансеризират за период от 6 месеца, а контролни проучвания се вършат на третия и шестия месец от изписването на пациента с тениоза. При пациентите с цистицеркоза (когато те са междинни гостоприемници на паразита) се постанова диспансеризация за период от 2 години и периодни клинични прегледи и лабораторни проучвания.