Когато детето изпитва търпението ти…
Темата за възпитанието и връзките родители-деца е остаряла колкото света. Теории се появяват и изчезват, а други се задържат за дълго, тествани от времето.
Различните генерации са в друга степен строги към децата си, а истината както нормално е някъде по средата. Как да се справите с тръшканията на децата и желанието им да предизвикат търпението ви?
Ето какво споделя от персонален опит авторката от “Ню Йорк Таймс ” Кей Джей ДелАнтония.
Един зимен безоблачен ден, тя и нейната другарка Лаура с двете й деца отишли да вземат Сам – петгодишния наследник на Кей Джей от детската градина. Планът за този прелестен ден бил да отидат на ледената пързалка и да се позабавляват, наслаждавайки се на слънцето. Но Сам тичал напред-назад и отказвал да си обуе ботушите. Кей го помолила няколко пъти да не ги бави и да се обуе, само че той не й обръщал никакво внимание. Безуспешните молби траяли десетина минути, при което Джей за следващ път се почувствала безсилна. Тогава приятелката й Лаура твърдо декларирала: “Тогава няма да вървим на пързалката през днешния ден. Прибираме се вкъщи. ”
Настъпила тишина и Сам осъзнал, че Лаура не се майтапи и не блъфира. Обул се незабавно и почнал да плаче, само че Лаура била непреклонна. Прекарали следобеда всички дружно в дома на Кей. Децата се сърдели, само че урокът бил скъп.
Кей споделя, че идващият път, когато имало сходна обстановка, тя последвала образеца на Лаура и Сам схванал, че дейностите и изборите, които прави имат избрани последици.
За Кей това бил най-хубавият съвет, който в миналото била получавала. Вече внимавала повече какви обещания дава и какви последици дефинира за държанието на Сам. Както тя споделя, с цел да имат думите резултат, се постанова от време на време да пожертваш един прекрасен следобяд в името на по-добрите връзки с детето, с цел да стартира да става по-отговорно към изборите, които прави.
