Добрият, лошият и реалистичният сценарий за газа
Темата за намаляването на вноса на природен газ от Русия още веднъж ни раздели на два лагера. Според единия, това е невероятно, стопанската система ще се срине и като цяло идва краят на света. Според другия, това е най-естественото нещо на света, супер елементарно е и още на следващия ден танкерите с полутечен газ потеглят към Европа.
Първите преглеждат проблема в условия на надеждни – като количества и цени – доставки от Русия, в случай че още предходната година стана ясно, че не може да се разчита на Русия като на благонадежден търговски сътрудник. Европейски Съюз има потребност от повече количества, Русия не ги доставя и цените се усилват. В допълнение Москва стартира война в Украйна, вкарва едностранни промени в дълготрайни контракти и наподобява все по-малко надеждна за каквито и да било търговски връзки. Не е съществено да се изяснява по какъв начин няма други възможности в случай, че такива има, а се чака доставките да се възстановяват, цените да намалеят и да се разчита, че няма да има нови едностранни промени в договорните условия.
Вторите преглеждат проблема повече в научен подтекст без да се преценяват с справедливи и субективни ограничавания, тесни места и други Европейски Съюз и сега има импорт на полутечен природен газ (ВПГ или LNG), като общият потенциал на терминалите за регазификация може да покрие към 40% от годишното ползване, колкото е и вносът от Русия.
В края на предходната и началото на тази година към 70-80% от потенциала на тези терминали към този момент се употребява, т.е. опцията за нарастване на вноса е в размер на към 8-12% от годишното ползване. Около 12% от годишното ползване е и вноса на ВПГ от Русия, тъй че в случай че има цялостен отвод от съветски газ, това ще освободи още малко потенциал. В най-хубавия случай сме изправени пред спомагателни доставки на ВПГ в размер на към 24% от годишното ползване против отвод от импорт от Русия в размер на към 40% от годишното ползване и тази разлика не е пренебрежителна.
Основният пазар за ВПГ е Азия, където цените обичайно са по-високи от тези в Европейски Съюз, въпреки че през последната година това се трансформира. В кратковременен проект пренасочване на количества от Азия към Европейски Съюз е допустимо, само че ще се отрази на цената, която евентуално ще остане над тази на азиатските пазари. Голяма част от доставките обаче са обвързани с дълготрайни контракти, което значи, че опциите и за сходно пренасочване не са безгранични. При подписване на дълготрайни контракти за импорт на ВПГ картината може да се промени, само че това има своите софтуерни ограничавания – належащо е доста повече време за създаване на терминал за втечняване на газ, в сравнение с подобен за регазификация.
Не на последно място – когато преглеждаме вероятните други възможности за Гърция или България, картината наподобява по един метод, само че на европейско равнище обстановката е радикално друга както поради мащаба, по този начин и поради ограничаваща инфраструктура. Въпреки всички закани, Европейска комисия припомня, че в Югоизточна Европа, Централна и Източна Европа и Балтийско море доста страни имат по-малък достъп до ВПГ и/или са мощно подвластни от един снабдител на газ и биха били най-силно наранени при рецесия с доставките. С други думи, провокациите не са отмерено разпределени сред обособените страни, което съставлява както усложнение, по този начин и нови благоприятни условия.
Парадоксално, казусът с съветския газ е, че той е на ниска цена и Европейски Съюз елементарно се пристрастява към него. Това прави отводът от евтиния запас по-труден, като преди всичко нормално се цитира по-високата цена на другите възможности. Това обаче отново ни връща към главния въпрос – може ли да се разчита на снабдител, който ви предлага първични материали евтино и малко по малко ви усилва зависимостта от неговите доставки, а в един миг изкуствено лимитира количествата, което води до скок в цената? По същия метод, при всеки опит за диверсификация, да вземем за пример посредством интерконектора с Гърция, може да понижи изкуствено цената и да обезсмисли плана, какъвто опит имаше преди години. Тогава въпросът е дали при неналичието на интерконектора доставчикът отново би понижил цената?
Бизнесът и обществото към този момент заплатиха висока цена през 2020-2021 година, което сподели, че тя не е единственият водещ фактор. Като цяло, в идващите години ще би трябвало да се научим да живеем в случай че не с растящи, то най-малко с високи цени на енергийните запаси, което значи и смяна в държанието на семействата и бизнеса. Единият вид е да се надяваме, че това е нещо краткотрайно и ще мине за няколко месеца (това е разказ, който върви от март 2020 г.), главният (за някои страни – единствен) вносител на природен газ повече няма да трансформира едностранно договорите, да се субсидира всяка разлика на енергийни цени спрямо 2020 година и единствено още малко и ще се върнем на цени от 12,70 евро/МВтч. Другият вид е да оценим, че светът се е трансформирал и ние би трябвало да се променим с него – краткосрочни дотации, средносрочни и дълготрайни тласъци за трансформиране на процеси, компании и цели браншове, ясна енергийна тактика (ще усилваме или ще понижаваме потреблението на природен газ, включително решение на проблема със личния добив) и така нататък
Най-лошото е да не създадем нищо. Само една концепция по-малко неприятно обаче е да си мислим, че смяната ще е бърза, лесна и безпроблемна. Ако беше толкоз елементарно, към този момент щеше да се е случила.
На този декор обстановката с цената на природния газ за май става все по-абсурдна
26 април - излиза наяве, че Газпром приключва доставките.
27 април - ръководещите твърдят, че сме готови за тази вероятност, само че не дават повече информация.
4 май - една седмица след успокояващата конференция - трябваше да е импортирано нови ценово заявление, само че не е оповестено на страницата на КЕВР.
10 май - регулаторът трябваше да вземе решение за цената през май, само че то е отсрочено за неустановен период, тъй като е почнала инспекция в Булгаргаз.
От 27 април до 10 май са две седмици, които трябваше да са предостатъчни като време за правене на ново ценово заявление, още повече, като се има поради, че ръководещите твърдят, че са били подготвени за тази обстановка. Сега още веднъж остават отворени въпросите за това къде е казусът, само че резултатът е явен - крайните консуматори (бизнес, семейства, топлофикации) няма да знаят на каква цена ще купуват природен газ най-малко доникъде на май. Казано по различен метод - две седмици доставят артикули и услуги на избрана цена, само че ще схванат какви са им разноските по-късно...
Това е главният проблем - липса на предвидимост, неконкурентен пазар с един главен снабдител (няма значение дали приказваме за Газпром или Булгаргаз), липса на артикули за хеджиране на риска, а не цената сама по себе си. Цените порастват в целия свят и това не е наложително да банкрутира бизнесите - задоволително е да погледнете финансовите им доклади за 2021 година и за първото тримесечие на тази година - само че неналичието на предвидимост е токсична и това се отнася както за година на пандемия, по този начин и за година на възобновяване и шоково повишаване на редица цени, по този начин и за актуалната обстановка.
Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт
Първите преглеждат проблема в условия на надеждни – като количества и цени – доставки от Русия, в случай че още предходната година стана ясно, че не може да се разчита на Русия като на благонадежден търговски сътрудник. Европейски Съюз има потребност от повече количества, Русия не ги доставя и цените се усилват. В допълнение Москва стартира война в Украйна, вкарва едностранни промени в дълготрайни контракти и наподобява все по-малко надеждна за каквито и да било търговски връзки. Не е съществено да се изяснява по какъв начин няма други възможности в случай, че такива има, а се чака доставките да се възстановяват, цените да намалеят и да се разчита, че няма да има нови едностранни промени в договорните условия.
Вторите преглеждат проблема повече в научен подтекст без да се преценяват с справедливи и субективни ограничавания, тесни места и други Европейски Съюз и сега има импорт на полутечен природен газ (ВПГ или LNG), като общият потенциал на терминалите за регазификация може да покрие към 40% от годишното ползване, колкото е и вносът от Русия.
В края на предходната и началото на тази година към 70-80% от потенциала на тези терминали към този момент се употребява, т.е. опцията за нарастване на вноса е в размер на към 8-12% от годишното ползване. Около 12% от годишното ползване е и вноса на ВПГ от Русия, тъй че в случай че има цялостен отвод от съветски газ, това ще освободи още малко потенциал. В най-хубавия случай сме изправени пред спомагателни доставки на ВПГ в размер на към 24% от годишното ползване против отвод от импорт от Русия в размер на към 40% от годишното ползване и тази разлика не е пренебрежителна.
Основният пазар за ВПГ е Азия, където цените обичайно са по-високи от тези в Европейски Съюз, въпреки че през последната година това се трансформира. В кратковременен проект пренасочване на количества от Азия към Европейски Съюз е допустимо, само че ще се отрази на цената, която евентуално ще остане над тази на азиатските пазари. Голяма част от доставките обаче са обвързани с дълготрайни контракти, което значи, че опциите и за сходно пренасочване не са безгранични. При подписване на дълготрайни контракти за импорт на ВПГ картината може да се промени, само че това има своите софтуерни ограничавания – належащо е доста повече време за създаване на терминал за втечняване на газ, в сравнение с подобен за регазификация.
Не на последно място – когато преглеждаме вероятните други възможности за Гърция или България, картината наподобява по един метод, само че на европейско равнище обстановката е радикално друга както поради мащаба, по този начин и поради ограничаваща инфраструктура. Въпреки всички закани, Европейска комисия припомня, че в Югоизточна Европа, Централна и Източна Европа и Балтийско море доста страни имат по-малък достъп до ВПГ и/или са мощно подвластни от един снабдител на газ и биха били най-силно наранени при рецесия с доставките. С други думи, провокациите не са отмерено разпределени сред обособените страни, което съставлява както усложнение, по този начин и нови благоприятни условия.
Парадоксално, казусът с съветския газ е, че той е на ниска цена и Европейски Съюз елементарно се пристрастява към него. Това прави отводът от евтиния запас по-труден, като преди всичко нормално се цитира по-високата цена на другите възможности. Това обаче отново ни връща към главния въпрос – може ли да се разчита на снабдител, който ви предлага първични материали евтино и малко по малко ви усилва зависимостта от неговите доставки, а в един миг изкуствено лимитира количествата, което води до скок в цената? По същия метод, при всеки опит за диверсификация, да вземем за пример посредством интерконектора с Гърция, може да понижи изкуствено цената и да обезсмисли плана, какъвто опит имаше преди години. Тогава въпросът е дали при неналичието на интерконектора доставчикът отново би понижил цената?
Бизнесът и обществото към този момент заплатиха висока цена през 2020-2021 година, което сподели, че тя не е единственият водещ фактор. Като цяло, в идващите години ще би трябвало да се научим да живеем в случай че не с растящи, то най-малко с високи цени на енергийните запаси, което значи и смяна в държанието на семействата и бизнеса. Единият вид е да се надяваме, че това е нещо краткотрайно и ще мине за няколко месеца (това е разказ, който върви от март 2020 г.), главният (за някои страни – единствен) вносител на природен газ повече няма да трансформира едностранно договорите, да се субсидира всяка разлика на енергийни цени спрямо 2020 година и единствено още малко и ще се върнем на цени от 12,70 евро/МВтч. Другият вид е да оценим, че светът се е трансформирал и ние би трябвало да се променим с него – краткосрочни дотации, средносрочни и дълготрайни тласъци за трансформиране на процеси, компании и цели браншове, ясна енергийна тактика (ще усилваме или ще понижаваме потреблението на природен газ, включително решение на проблема със личния добив) и така нататък
Най-лошото е да не създадем нищо. Само една концепция по-малко неприятно обаче е да си мислим, че смяната ще е бърза, лесна и безпроблемна. Ако беше толкоз елементарно, към този момент щеше да се е случила.
На този декор обстановката с цената на природния газ за май става все по-абсурдна
26 април - излиза наяве, че Газпром приключва доставките.
27 април - ръководещите твърдят, че сме готови за тази вероятност, само че не дават повече информация.
4 май - една седмица след успокояващата конференция - трябваше да е импортирано нови ценово заявление, само че не е оповестено на страницата на КЕВР.
10 май - регулаторът трябваше да вземе решение за цената през май, само че то е отсрочено за неустановен период, тъй като е почнала инспекция в Булгаргаз.
От 27 април до 10 май са две седмици, които трябваше да са предостатъчни като време за правене на ново ценово заявление, още повече, като се има поради, че ръководещите твърдят, че са били подготвени за тази обстановка. Сега още веднъж остават отворени въпросите за това къде е казусът, само че резултатът е явен - крайните консуматори (бизнес, семейства, топлофикации) няма да знаят на каква цена ще купуват природен газ най-малко доникъде на май. Казано по различен метод - две седмици доставят артикули и услуги на избрана цена, само че ще схванат какви са им разноските по-късно...
Това е главният проблем - липса на предвидимост, неконкурентен пазар с един главен снабдител (няма значение дали приказваме за Газпром или Булгаргаз), липса на артикули за хеджиране на риска, а не цената сама по себе си. Цените порастват в целия свят и това не е наложително да банкрутира бизнесите - задоволително е да погледнете финансовите им доклади за 2021 година и за първото тримесечие на тази година - само че неналичието на предвидимост е токсична и това се отнася както за година на пандемия, по този начин и за година на възобновяване и шоково повишаване на редица цени, по този начин и за актуалната обстановка.
Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ