Темата за минералните ресурси в променящия се свят ще е

Темата за минералните запаси в изменящия се свят ще е фокус на започващата от 28 август в Цюрих международна конференция SGA 2023, където ще бъдат показани и български проучвания на изключително богатото  на минерали и редки детайли тихоокеанско дъно. Изследователят доцент Атанас Хиков от Геологическия институт на Българска академия на науките, който ще рапортува по тази тематиката на форума, описа пред Dir.bg и 3eNews какво се крие на 4 км. дълбочина в океана. Той ни описа и за изследванията си у нас и ни сподели открити в разнообразни региони на страната сходни на тихоокеанските формирания, само че от антични морета, от ерата на динозаврите и предходни континенти. На 4 км. дълбочина в океана Български проучвания за концентрацията на редкоземни и други детайли в тихоокеанското дъно ще бъдат показани идната седмица на международна конференция в Цюрих, отдадена на минералните запаси в изменящия се свят. Изследваният материал е от 4 км. дълбочина от лицензионната повърхност в Тихия океан на Съвместната организация „ Интерокеанметал “, в която взе участие България. „ Освен така наречен конкреции – кръгли железоманганови и полиметални формирания, които се считат за бъдещия източник на метали, изследвахме и тяхната непосредствена среда – седиментите (дънната тиня)  и така наречен „ порови води “, в които се образуват и плуват на дъното на океана “, описа доцент Атанас Хиков от Геологическия институт на Българска академия на науките, който ще рапортува резултатите от проучванията на конференцията в Цюрих. От десетина години българските геолози изследват посредством лазерни способи обособени пластове на тихоокеанските конкреции и дори са считани за новатори в това отношение. Постепенно уголемяват проучванията си, включвайки в предметната област и седиментите, а от предходната година - и поровите води. Целта е да се откри къде и по какъв начин става наслояването и обоготяването с детайли, защото конкрециите са огромните концентратори на метали и редки детайли. Обикновено конкрециите се образуват към някакво парче канара или парче кост от животно, като стартира утайване и напредък. Растат концентрично от центъра към периферията - всеки идващ пласт се утаява върху предния и с времето, в случай че настъпят промени, може да се образуват кристални минерали. Конкрециите се водят желязо-манганови и полиметални, само че съдържат още никел, мед, кобалт, цинк, доста количество редкоземни детайли и по тази причина са доста скъпа суровина. Според японски геолози, проучвали различен регион на Тихоокеанското дъно, редкоземните детайли от седиментите, дружно с конкрециите единствено от 5 кв. км. повърхност могат да обезпечат годишните потребности на света от редкоземни детайли. Изследванията на българските геолози засичат последователно нарастване на наличието на редки метали от поровите води в седиментите и след това в конкрециите. „ Океанската вода е с доста ниско наличие на редкоземни детайли, до момента в който в поровите води то е най-малко 100 пъти повече, в самите седименти, във тип на някакви минерали и микроконкреции, става още 1000 пъти повече, а в конкрециите – още 10 пъти повече “, уточни доцент Хиков. „ С проучванията си ние демонстрираме по какъв начин седиментите са богати на желязо, а конкрециите и пластовете на конкрециите се набогатяват с манган и други детайли, за разлика от желязото “, изясни откривателят. Установили сме, продължи той - съществуване с изключение на на манган и мед, кобалт, никел, молибден, литий, волфрам, редкоземни детайли от целия набор, дори с в допълнение нарастване на тежките редкоземни детайли, които са доста скъпи сега. В института е изследвана и формата на наличие на доста от детайлите – за редкоземните се счита, че са сорбирани, т.е. не толкоз крепко захванати в кристална решетка, което значи, че е нужна малко сила за извличането им. „ По-трудното е да се извадят от огромната дълбочина, а софтуерните процеси за извличането на детайлите са лесни, тъй като множеството модерни конкреции са с аморфна конструкция “, разяснява откривателят. Образуването им, несъмнено, е много муден развой - нужни са няколко хиляди години, което за геоложко време, е много малко. Така че, това в океана е  „ сега “ - в последните 10 - 15 – 20 000 години. За преди този момент, учените не са доста наясно дали са били същите процеси. Но е несъмнено, че палео-конкреции има на сушата, след милионите години катаклизми с разбърквания на пластове и континенти. Има ли конкреции и в България? Паралелно с проучванията на модерни конкреции - тихоокеанските, екипът на доцент Хиков се заема да изследва и дали няма такива формирания и на територията на България, които са образувани в друго геоложко време. „ Започнахме да търсим – за някои имаше данни, други сами открихме. Оказа се, че конкреции има доста в страната - отлагали са се седиментни скали и на доста места са се образували конкреции. Имат прилики, имат и разлики, спрямо тихоокеанските “, описа доцент Хиков. Той сподели на Dir.bg и 3eNews находки от България - конкреции от разнообразни региони в страната – формирани по времето на динозаврите и в други ери, някои от преди повече от 400 млн. години, други - преди 100 млн. години и по-млади – на възраст 30 млн. години и такива от 80 млн. години. Голяма част от тях съдържат скъпи детайли и метали, за някои е имало и рандеман. „ В Западния Балкан, на към 50 км. от София, намерихме забавни конкреции в много остарели силурски скали “ заяви доцентът и посочи, че са формирани през силура – в долния палеозой, което е преди към 430-440 млн. години. „ Изследвали сме ги – имат високо наличие на манган, само че не чак толкоз високо, колкото тихоокеанските. Имат също високо наличие на редкоземни детайли и нараснало наличие на мед, кобалт и някои други детайли “, уточни откривателят. Според него, сигурно са формирани на по-плитко, тъй като ядрото им е с карбонатни минерали, които след това са изменени, а карбонатът не може да се образува на огромна дълбочина. Съвременните конкреции от дъното на Тихия океан нямат карбонат, защото той се разтваря. В Панагюрския регион, където през Горната Креда, преди 70 – 80 млн. години, е имало воден басейн и вулканизъм също са се образували конкреции и конкрециоподобни тела и през днешния ден има дребни залежи с нараснало наличие на манган, научихме още от доцент Хиков. „ Те са известни и преди 70 години са разказани от тогавашните български геолози, правени са известни изследвания, дори е имало рандеман, само че е преустановен, евентуално поради привършване. От днешна позиция ги преоценяваме, с цел да забележим какво биха могли да съдържат “, добави геологът. Той описа и за находище на манган покрай София, в село Пожарево, където преди 100 години е реализиран рандеман от задгранични компании. В древността там е било море, в което е имало вулканизъм и с времето е станало допустимо утаяването на едни богати на манган и други детайли конкреции и пластове. „ В момента там е доста сложен достъпът, само че успяхме да намерим материали “, показа доцент Хиков и описа за резултатите от проучването им с инсталация на Женевския университет: „ Съдържат доста забавен състав тези конкреции – богати на манган, богати на мед, литий, молибден, барий, волфрам, редкоземни детайли “. Използвана е методика за площно количествено установяване на наличието на другите детайли през 5 микрона от изследваната повърхност, което разрешава да се създадат и карти по детайли. На картата на мангана от Пожарево се виждат парчета андезит – вулканска канара, която е споена с манганова минерализация. Литият е по-малко и не се хваща с този способ, само че се хваща барият, тъй като е повече – той също е с манганова минерализация, уточни доцентът. „ Всеки способ си има преимущества и дефекти. Този способ не може да хване ниските наличия на редкоземните детайли, които ние откриваме тук - в Геологическия институт на Българска академия на науките, само че пък дава друга информация – ето това е силиций – той е повече във вулканската канара, а това е калий, който е и във вулканската канара, и в допълнение с мангановата минерализация, а окръглените форми са т.нар оолити “, обясни електронните микроскопски фотоси доцент Хиков. " Ако се направи по-солиден разбор на това находище в Пожарево, което се смята за малко и изчерпано, може да се окаже, че има смисъл да се доразработва, като с изключение на манган се търсят други значими сериозни детайли ", уверен е той. Изследователят ни сподели и още по-стари екземпляри от България - юрски, от ерата на динозаврите. Те са повече карбонатни, а дали имат и детайли от сериозните, още не се знае, тъй като подробните проучвания предстоят. От Централна Стара планина са, където има няколко места с такива конкреции. В Родопите също са открити, само че и за тях още няма резултат за минерален и химичен състав. У нас има и релативно по-млади находки, на към 30 милиона години - минерализирани мини-конкреции от Североизточна България, където е най-голямото находище на манган в България, а може би и на Балканите - Оброчище. Това са манганови минерали от там - карбонатни и силикатни, които също следва да бъдат проучени какво още съдържат. „ Рудник Оброчище е настоящ до неотдавна. Дейността по добива беше дадена на концесия. Концесионерът приключи да заплаща на служащите, предявиха се искове, точеше се дело за неплатежоспособност... В самия рудник, като е спряла работата, се е наводнил. Ако някой желае да стартира отначало – би трябвало да се помпи, да се види кои от уреди са читави, тъй като корозията евентуално е ужасна. Дали самите изработки ще бъдат налични или ще би трябвало да се вършат нови не знам “, описа доцент Хиков. Това находище е много огромно, само че поради минералите манганът е по-труден за добиване, изключително затрудняващи са силикатите, означи той. Подобни залежи има в Украйна, в региона на Никопол. Интересно е, че същият слой, който е на 300 метра дълбочина в Оброчище, излиза на повърхността при Варна. Там съставът се е окислил и са се получили оксидни и  хидрооксидни руди, които са добивани преди 60 – 70 години, заяви още откривателят и сподели конкреция от там - от село Припек, покрай Варна. Още не е проучен съставът й, само че се допуска, че с изключение на манган има и други редки детайли.