Книга за бъдещето разкрива в 200 футуристични концепции какво ни очаква
Темата за бъдещето постоянно ни интригува – изключително при започване на всяка календарна година. Търсим прогнози за бъдещето и с мисълта за вяра за по-добро – постоянно четем си, търсим стопански прогнози или какви ще са трендовете в специалността, която упражняваме, вълнуваме се кои филми да чакаме... Струва си обаче да сме наясно какво споделя науката за бъдещето, тъй като тя е надалеч по-далновидна по отношение на нашата лична проницателност. Може ли бъдещето да има история? Доколко напред във времето може да се планува какво ще се случи с човечеството и цивилизацията? Какво ни чака в идващите няколко години? А какъв ще бъде светът след 20, 50 или 100 година?
Справочникът на Кийт Мансфийлд „ Бъдещето в резюме ” (изд. Книгомания) дава както съответни отговори, по този начин и обрисува трендове в редица области на познанието. Авторът показва в последователност 200 футуристични концепции и технологии, които ще трансформират света. Някои от тях ще се сторят на читателя прекомерно смели, нереални, непостижими, даже невъзможни, само че всички те свидетелстват за развиването на човешкия разум и способността му да изобретява и да трансформира цивилизацията. В томчето от близо 420 страници с черно-бели илюстрации се наблюдават като на кинолента историята на измененията, които ни предстоят, и по какъв начин ще се отразят върху индивида. Засягат се тематики като метод на живот, промени в обществото, технологии и просвета, дефицити и решения, международна политика, войни, изкуствен интелект и доста други. Включените са и тематики като: има ли опасност за човечеството, каква ще е ориста на планетата Земя и Вселената, ще се реализират ли галактически пътувания, ще реализираме ли величие – те не целят всяване на апокалиптични мисли, а по-скоро имат роля на предизвестие и тласък да вземем ограничения и изградим тактика за противопоставяне в точния момент – да вземем за пример понижаване на въглеродните излъчвания, политика против застаряване на популацията в избрани страни и така нататък
Кийт Мансфийлд в действителност е доста оптимистичен за времето, в което живеем, и счита, че през днешния ден всички сме късметлии. Ето за какво:
„ В цялата история на човечеството през днешния ден се живее най-добре. Бедността е най-ниска, а продължителността на живота е най-висока. Страшни заболявания, като едрата шарка и детския паралич, са заличени. Можем да проследим скоростта на човешкия прогрес от аграрната гражданска война преди 10 хиляди години до Ренесанса, изобретяването на книгопечатането и научната и индустриалната революции. Това развиване е директно обвързвано с живота в общности и по-късно в градове, както и с обмяната на хрумвания. С изобретяването на компютъра в средата на ХХ век съвсем цялото човешко знание през днешния ден е на една ръка разстояние; можем да споделяме мисли с необятен кръг от другари и сътрудници – в никакъв случай не сме били по-свързани. ”
Макар да виждаме предишното, не можем да го променяме. За разлика от него бъдещето е напълно капацитет, който хората могат да моделират. Важното е да се следва ходът на напредъка и да не се обезкуражаваме от така наречен потрес от бъдещето, поучават ни учените. Към тази теза са се придържали изявени имена като Робърт Бойл, който предсказва трансплантацията на органи и потреблението на непрекъснато изкуствено осветление; Никола Тесла е предвидлив за появяването на роботите; Артър Кларк загатва в романите си за спътници, развиването на връзката и появяването на смарт телефоните, а Айзък Азимов – безпилотните коли.
Най-общо казано, с цел да плануват бъдещото положение на една система, учените сформират компютърен модел, в който се задават първични условия и се организира симулация на тази „ динамична система “ във времето. Звучи парадоксално, само че доста по-лесно е да се предскаже климатът след 15 години, в сравнение с времето след15 дни заради дълготрайните трендове, които понижават обособените резултати от краткосрочните.
„ Бъдещето в резюме дава отговор и на въпроса за какво предвиждаме бъдещето: „ тъй като желаеме да го моделираме ” и с цел да следим трендовете. Трябва да имаме поради обаче, че скоростта на напредъка непрестанно се усилва. Така технологиите водят до индустриалната гражданска война и софтуерният прогрес през днешния ден се е трансформирал в синоним на съвременно развиване. Поради засиления продан на хрумвания сред хората се планува постигане на софтуерна „ сингулярност “ в бъдеще, след която ще настъпи първокласен скок, обвързван с софтуерно ускоряване от доста по-висок порядък от този, открит с настъпването на индустриалната гражданска война да вземем за пример. Какви ли ще са преломните събития, които ще образуват нова софтуерна среда?
„ Най-големите промени ще бъдат тези, които не можем да предвидим – основни изобретения, които изцяло ще преобърнат познатия ни свят. Това е определението за сингулярността – точката, в която изкуственият разсъдък ще промени света ни дотам, че личният ни човешки разсъдък ще стане неплатежоспособен. ” – обобщава Кийт Мансфийлд
Справочникът на Кийт Мансфийлд „ Бъдещето в резюме ” (изд. Книгомания) дава както съответни отговори, по този начин и обрисува трендове в редица области на познанието. Авторът показва в последователност 200 футуристични концепции и технологии, които ще трансформират света. Някои от тях ще се сторят на читателя прекомерно смели, нереални, непостижими, даже невъзможни, само че всички те свидетелстват за развиването на човешкия разум и способността му да изобретява и да трансформира цивилизацията. В томчето от близо 420 страници с черно-бели илюстрации се наблюдават като на кинолента историята на измененията, които ни предстоят, и по какъв начин ще се отразят върху индивида. Засягат се тематики като метод на живот, промени в обществото, технологии и просвета, дефицити и решения, международна политика, войни, изкуствен интелект и доста други. Включените са и тематики като: има ли опасност за човечеството, каква ще е ориста на планетата Земя и Вселената, ще се реализират ли галактически пътувания, ще реализираме ли величие – те не целят всяване на апокалиптични мисли, а по-скоро имат роля на предизвестие и тласък да вземем ограничения и изградим тактика за противопоставяне в точния момент – да вземем за пример понижаване на въглеродните излъчвания, политика против застаряване на популацията в избрани страни и така нататък
Кийт Мансфийлд в действителност е доста оптимистичен за времето, в което живеем, и счита, че през днешния ден всички сме късметлии. Ето за какво:
„ В цялата история на човечеството през днешния ден се живее най-добре. Бедността е най-ниска, а продължителността на живота е най-висока. Страшни заболявания, като едрата шарка и детския паралич, са заличени. Можем да проследим скоростта на човешкия прогрес от аграрната гражданска война преди 10 хиляди години до Ренесанса, изобретяването на книгопечатането и научната и индустриалната революции. Това развиване е директно обвързвано с живота в общности и по-късно в градове, както и с обмяната на хрумвания. С изобретяването на компютъра в средата на ХХ век съвсем цялото човешко знание през днешния ден е на една ръка разстояние; можем да споделяме мисли с необятен кръг от другари и сътрудници – в никакъв случай не сме били по-свързани. ”
Макар да виждаме предишното, не можем да го променяме. За разлика от него бъдещето е напълно капацитет, който хората могат да моделират. Важното е да се следва ходът на напредъка и да не се обезкуражаваме от така наречен потрес от бъдещето, поучават ни учените. Към тази теза са се придържали изявени имена като Робърт Бойл, който предсказва трансплантацията на органи и потреблението на непрекъснато изкуствено осветление; Никола Тесла е предвидлив за появяването на роботите; Артър Кларк загатва в романите си за спътници, развиването на връзката и появяването на смарт телефоните, а Айзък Азимов – безпилотните коли.
Най-общо казано, с цел да плануват бъдещото положение на една система, учените сформират компютърен модел, в който се задават първични условия и се организира симулация на тази „ динамична система “ във времето. Звучи парадоксално, само че доста по-лесно е да се предскаже климатът след 15 години, в сравнение с времето след15 дни заради дълготрайните трендове, които понижават обособените резултати от краткосрочните.
„ Бъдещето в резюме дава отговор и на въпроса за какво предвиждаме бъдещето: „ тъй като желаеме да го моделираме ” и с цел да следим трендовете. Трябва да имаме поради обаче, че скоростта на напредъка непрестанно се усилва. Така технологиите водят до индустриалната гражданска война и софтуерният прогрес през днешния ден се е трансформирал в синоним на съвременно развиване. Поради засиления продан на хрумвания сред хората се планува постигане на софтуерна „ сингулярност “ в бъдеще, след която ще настъпи първокласен скок, обвързван с софтуерно ускоряване от доста по-висок порядък от този, открит с настъпването на индустриалната гражданска война да вземем за пример. Какви ли ще са преломните събития, които ще образуват нова софтуерна среда?
„ Най-големите промени ще бъдат тези, които не можем да предвидим – основни изобретения, които изцяло ще преобърнат познатия ни свят. Това е определението за сингулярността – точката, в която изкуственият разсъдък ще промени света ни дотам, че личният ни човешки разсъдък ще стане неплатежоспособен. ” – обобщава Кийт Мансфийлд
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ