Защо успехът на българския бизнес остава анонимен
Телевизиите са внимателни и съвсем в никакъв случай не оповестяват търговски марки и имена на компании. Оправдават се с рестриктивните мерки в закона
© Юлия Лазарова Представете си, че на следващия ден България подписва контракт с Volkswagen за изграждане новия цех на компанията у нас. Голяма част от малките екрани, в това число и най-гледаните, ще оповестят за " огромен вложител " в бранша на автомобилната промишленост, само че няма да кажат кой е той. Защото това може да се изтълкува като скрита реклама. Това обаче е елементарен факт и значи, че малките екрани са икономисали част от истината пред феновете. Основната причина това да се случва е тълкуванието на Закона за радиото и малкия екран от страна на огромните канали, които считат, че споменаването даже и на името на някоя компания, може да бъде разтълкувано като реклама и надлежно да докара до санкция за медиата.
Темата за облика на бизнеса (и по особено българския) в медиите е значима и дебатите по нея се водят повече от 15 години. " Българите не познават своята стопанска система. Това е потресаващо на фона на обстоятелството, че от десетилетия стопанската система е най-важната тематика в страната ", безапелационни бяха участниците на провелата се в понеделник полемика - " Да извадим триумфа от анонимност! ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тя е проведена от Германо-българската индустриално-търговска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара.
Дебатът е част от акцията на организациите - " Да успеем в България ", чиято цел е реализиране на по-широка гласност на триумфите на българските предприятия и бизнесмени.
На събитието взеха присъединяване всички заинтригувани страни в процеса: представители на бизнеса, неправителствени и браншови организации, Асоциацията на радио и телевизионните оператори, представители на медиите и Съвета за електронни медии (СЕМ). Парламентарната комисия по просвета и медии беше показана от депутата от ГЕРБ - Тома Биков.
Все по-натрапчиво се вижда, че в огромните български малките екрани бизнес вести съвсем липсват. Как може да се промени това?
Промяна в закона може да помогне
Ако до в този момент нещата оставаха на равнище полемика и положителни планове, през днешния ден представителите на бизнеса и неправителствените организации са решени да осъществят смяна и да дадат по добра опция на фирмите за наличие в медиите. Те дадоха сериозна поръчка за вземат участие в почналия диалог за смяна на медийния закон и даже са изготвили предложение на законопроект за изменение на Закон за радиото и телевизията в частта за комерсиалните известия.
Той е квалифициран от Български дарителски конгрес, Сдружението за съвременна търговия и Българска асоциация на ПР организациите (БАПРА). Очаква се да го поддържат и други организации сплотяващи бизнеса. Законопроектът предлага основаването на нова алинея в Закон за радиото и телевизията, която гласи, не съставлява прикрито комерсиално известие:
1. Споменаването на артикули, услуги, название, комерсиална марка или действия на производител на артикули или снабдител на услуги, което има само осведомителна цел и е от голяма важност за информирането на аудиторията;
2. Представянето в стратегии на физически лица - събеседници, посетители и други участници, което има само осведомителна цел и способства за качеството на програмата или на медийната услуга в полза на аудиторията. В тези случаи се позволява представянето с думи или тон на имената на физическите лица, техните служебни позиции, юридическите лица, които съставляват, и експертната им подготвеност, като се изключи графично обрисуване на обвързвана с физическите лица комерсиална марка.
3. Наличието на изображение на комерсиална марка върху облеклото на събеседниците, гостите и другите външни участници в предаването, всекидневно за изтъкване на производителя на облекло, както и съществуването върху спортни дрехи на спортисти на търговски марки на спонсори.
Предстои текстовете да бъдат импортирани за разискване в Народното събрание. Членът на медийната комисия в Народното събрание Тома Биков, разяснява, че депутатите са позитивно настроени към тематиката за поощряване на българския бизнес. " Споменаването на комерсиална марка или компания не е скрита реклама, а съобщаване на факт. Работата на медиите е да оповестяват обстоятелства ", бе безапелационен Биков. Той поддържа тезата на множеството участници в полемиката, че " обликът на българския бизнес в малките екрани е отрицателен и това е проблем на медиите. Години наред те постановат облика на предприемача, като човек с спортен екип, който кара BMW и има гадже фолк певица. Крайно време е това да се промени ", акцентира Биков.
В какво е казусът
Защо най-влиятелните медии малките екрани отхвърлят да загатват имена на компании, търговски марки и длъжностите на участниците от бизнеса в предаванията си?
Причината за телевизионното затъмнение върху българския бизнес е по-скоро чисто инерционна. Още от първите години на образуването на модерния медиен пазар след 2000 година, наличието на бизнеса в ефир се възприемаше като скрита реклама. Затова в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) беше сложена възбрана за " скрити търговски известия ", което е " представянето с думи, тон или картина на артикули, услуги, название, комерсиална марка или действия на производител на артикули или снабдител на услуги ". Накратко, в случай че този текст се пояснява безусловно, електронните медии не могат да упоменат наименованието на нито една компания при никакви условия.
Икономическата публицистика дълго време лавираше под натиска на законовите ограничавания и подозренията, че може нерегламентирано да взема пари, с цел да допусне до ефир един или различен бизнес. Това е една от аргументите за сериозната липса на бизнес вести в ефира. Постепенно изчезнаха също и телевизионните стопански излъчвания.
Според представителите на български компании, които постоянно вземат участие в полемиката за присъединяване на бизнеса в малките екрани, споделят, че е извънредно мъчно да се гради марка в България. По тяхно мнение част от казуса е в това, че фирмите са съвсем невидими в медиите.
През 2012 година медийният регулатор Съвет за електронни медии даде явен знак, че гледа по-либерално на опитите на малките екрани да отразяват бизнес вести. Като резултат от това медийните надзорници предложиха нови инструкции за пояснение на Закона за радиото и малкия екран, които са фокусирани върху скритата реклама и продуктовото позициониране. Указанията са ориентирани към мониторинговия отдел на Съвет за електронни медии и имат за цел да улеснят отчитането на скрита реклама и продуктово позициониране в медийното наличие. Повече от пет години Съвет за електронни медии не е наложил нито една санкция на електронна медия, която оповестява с осведомителна цел име на компания или комерсиална марка, бе безапелационна Розита Еленова, член на Съвет за електронни медии, която взе присъединяване в полемиката.
Ефектът от разпоредбите, които преди седем години вкара регулатора, трябваше да е повече независимост за медиите да оповестяват и в новините имена на фирмите, когато това е значимо феновете да бъдат осведомени. Това не се случва и постоянно събития се разясняват от хора, които се показват единствено с името си, до момента в който компанията, от чието име приказват, остава анонимна.
© Юлия Лазарова Представете си, че на следващия ден България подписва контракт с Volkswagen за изграждане новия цех на компанията у нас. Голяма част от малките екрани, в това число и най-гледаните, ще оповестят за " огромен вложител " в бранша на автомобилната промишленост, само че няма да кажат кой е той. Защото това може да се изтълкува като скрита реклама. Това обаче е елементарен факт и значи, че малките екрани са икономисали част от истината пред феновете. Основната причина това да се случва е тълкуванието на Закона за радиото и малкия екран от страна на огромните канали, които считат, че споменаването даже и на името на някоя компания, може да бъде разтълкувано като реклама и надлежно да докара до санкция за медиата.
Темата за облика на бизнеса (и по особено българския) в медиите е значима и дебатите по нея се водят повече от 15 години. " Българите не познават своята стопанска система. Това е потресаващо на фона на обстоятелството, че от десетилетия стопанската система е най-важната тематика в страната ", безапелационни бяха участниците на провелата се в понеделник полемика - " Да извадим триумфа от анонимност! ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тя е проведена от Германо-българската индустриално-търговска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара.
Дебатът е част от акцията на организациите - " Да успеем в България ", чиято цел е реализиране на по-широка гласност на триумфите на българските предприятия и бизнесмени.
На събитието взеха присъединяване всички заинтригувани страни в процеса: представители на бизнеса, неправителствени и браншови организации, Асоциацията на радио и телевизионните оператори, представители на медиите и Съвета за електронни медии (СЕМ). Парламентарната комисия по просвета и медии беше показана от депутата от ГЕРБ - Тома Биков.
Все по-натрапчиво се вижда, че в огромните български малките екрани бизнес вести съвсем липсват. Как може да се промени това?
Промяна в закона може да помогне
Ако до в този момент нещата оставаха на равнище полемика и положителни планове, през днешния ден представителите на бизнеса и неправителствените организации са решени да осъществят смяна и да дадат по добра опция на фирмите за наличие в медиите. Те дадоха сериозна поръчка за вземат участие в почналия диалог за смяна на медийния закон и даже са изготвили предложение на законопроект за изменение на Закон за радиото и телевизията в частта за комерсиалните известия.
Той е квалифициран от Български дарителски конгрес, Сдружението за съвременна търговия и Българска асоциация на ПР организациите (БАПРА). Очаква се да го поддържат и други организации сплотяващи бизнеса. Законопроектът предлага основаването на нова алинея в Закон за радиото и телевизията, която гласи, не съставлява прикрито комерсиално известие:
1. Споменаването на артикули, услуги, название, комерсиална марка или действия на производител на артикули или снабдител на услуги, което има само осведомителна цел и е от голяма важност за информирането на аудиторията;
2. Представянето в стратегии на физически лица - събеседници, посетители и други участници, което има само осведомителна цел и способства за качеството на програмата или на медийната услуга в полза на аудиторията. В тези случаи се позволява представянето с думи или тон на имената на физическите лица, техните служебни позиции, юридическите лица, които съставляват, и експертната им подготвеност, като се изключи графично обрисуване на обвързвана с физическите лица комерсиална марка.
3. Наличието на изображение на комерсиална марка върху облеклото на събеседниците, гостите и другите външни участници в предаването, всекидневно за изтъкване на производителя на облекло, както и съществуването върху спортни дрехи на спортисти на търговски марки на спонсори.
Предстои текстовете да бъдат импортирани за разискване в Народното събрание. Членът на медийната комисия в Народното събрание Тома Биков, разяснява, че депутатите са позитивно настроени към тематиката за поощряване на българския бизнес. " Споменаването на комерсиална марка или компания не е скрита реклама, а съобщаване на факт. Работата на медиите е да оповестяват обстоятелства ", бе безапелационен Биков. Той поддържа тезата на множеството участници в полемиката, че " обликът на българския бизнес в малките екрани е отрицателен и това е проблем на медиите. Години наред те постановат облика на предприемача, като човек с спортен екип, който кара BMW и има гадже фолк певица. Крайно време е това да се промени ", акцентира Биков.
В какво е казусът
Защо най-влиятелните медии малките екрани отхвърлят да загатват имена на компании, търговски марки и длъжностите на участниците от бизнеса в предаванията си?
Причината за телевизионното затъмнение върху българския бизнес е по-скоро чисто инерционна. Още от първите години на образуването на модерния медиен пазар след 2000 година, наличието на бизнеса в ефир се възприемаше като скрита реклама. Затова в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) беше сложена възбрана за " скрити търговски известия ", което е " представянето с думи, тон или картина на артикули, услуги, название, комерсиална марка или действия на производител на артикули или снабдител на услуги ". Накратко, в случай че този текст се пояснява безусловно, електронните медии не могат да упоменат наименованието на нито една компания при никакви условия.
Икономическата публицистика дълго време лавираше под натиска на законовите ограничавания и подозренията, че може нерегламентирано да взема пари, с цел да допусне до ефир един или различен бизнес. Това е една от аргументите за сериозната липса на бизнес вести в ефира. Постепенно изчезнаха също и телевизионните стопански излъчвания.
Според представителите на български компании, които постоянно вземат участие в полемиката за присъединяване на бизнеса в малките екрани, споделят, че е извънредно мъчно да се гради марка в България. По тяхно мнение част от казуса е в това, че фирмите са съвсем невидими в медиите.
През 2012 година медийният регулатор Съвет за електронни медии даде явен знак, че гледа по-либерално на опитите на малките екрани да отразяват бизнес вести. Като резултат от това медийните надзорници предложиха нови инструкции за пояснение на Закона за радиото и малкия екран, които са фокусирани върху скритата реклама и продуктовото позициониране. Указанията са ориентирани към мониторинговия отдел на Съвет за електронни медии и имат за цел да улеснят отчитането на скрита реклама и продуктово позициониране в медийното наличие. Повече от пет години Съвет за електронни медии не е наложил нито една санкция на електронна медия, която оповестява с осведомителна цел име на компания или комерсиална марка, бе безапелационна Розита Еленова, член на Съвет за електронни медии, която взе присъединяване в полемиката.
Ефектът от разпоредбите, които преди седем години вкара регулатора, трябваше да е повече независимост за медиите да оповестяват и в новините имена на фирмите, когато това е значимо феновете да бъдат осведомени. Това не се случва и постоянно събития се разясняват от хора, които се показват единствено с името си, до момента в който компанията, от чието име приказват, остава анонимна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ