Учени направиха безпрецедентни нови снимки на свръхмасивната черна дупка M87*
Телескопи от целия свят се сплотиха, с цел да създадат невиждани фотоси на свръхмасивната черна дупка M87*, до момента в който изхвърля материал в космоса с 99 % от скоростта на светлината.
Това е същата черна дупка, снимана от Event Horizon Telescope и показна през 2019-та.
Само по себе си първото изображение бе едно в действителност необикновено достижение. За неговата реализация бяха нужни голям брой години на старателен труд и поредност от радио телескопи, разпрострени из целия свят. Техните наблюдения бяха комбинирани, с цел да се снима район в Космос, който прилича Слънчевата система като размер. При това от разстояние от 55 млн. светлинни години.
Сега екип от учени прибавиха нови данни от още телескопи в другите дължини на вълната. И всеки един от тях разкрива разнообразни характерности на черната дупка M87 и релативистичната плазмена бликам, изхвърляща в космоса.
„ Знаехме, че първото непосредствено изображение на черна дупка ще бъде нещо революционно -казва астрономът Казухиро Хада от Националната астрономическа обсерватория в Япония. – За да се възползваме оптимално от тази невероятна фотография обаче, би трябвало да знаем всичко за държанието на черната дупка по това време, като я следим в целия електромагнитен набор. “
Около свръхмасивната черна дупка се случват доста повече неща, в сравнение с изображението ни разкрива. M87* е дейна и гълтам голямо количество материал от горещия диск от прахуляк и газ към нея. Това значи, че могат евентуално да се случат някои в действителност комплицирани неща.
Едно от тях е изхвърлянето на релативистична бликам от полюсите на черната дупка.
Нищо от това, което сега можем да засечем, не може да избяга от черната дупка, един път щом премине сериозния предел на приближение. Не всичкия материал в акрециращия диск обаче попада оттатък хоризонта на събитията. Малка част от него някак си съумява да премине през вътрешния район на акрециращия диск към полюсите, където се изхвърля в космоса под формата на струи от йонизирана плазма и със скорост, доближаваща тази на скоростта на светлината.
Астрономите считат, че магнитното поле на черната дупка играе роля в този развой. Според тази доктрина линиите на магнитното поле извършват ролята на синхротрон, който форсира материала, преди да го изхвърли с невероятна скорост.
В случая на M87*, скоростта доближава 99 % от скоростта на светлината. Това на процедура е максимумът за една релативистична бликам. Нещо повече – тя се разгръща на към 5000 светлинни години в космоса. Светлината, която излъчва, покрива целия електромагнитен набор. Това значи, че в случай че я следим единствено в една-единствена дължина на вълната, сигурно ще пропуснем скъпа информация за силата на структурата.
Ето за какво екипът прибавя данни от телескопи, наблюдаващи струята в разнообразни дължини на вълната (включително „ Хъбъл “, „ Чандра “, Swift-X-Ray, галактическият телескоп NuSTAR и др.).
M87* в другите дължини на вълната. По-висока резолюция на изображението може да видите тук.
Според учените главната им цел е да произведат данни, които астрономите да могат да употребяват години наред, с цел да учат M87* и нейната бликам, с цел да схванат повече детайлности за този феномен и метода, по който се образува.
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal Letters .
