Бъдни вечер 1984 г. – началото на етническото прочистване
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Заглавието е на " Дневник ". Диана Иванова е публицист, откривател, куратор. Съавтор и основател на редица планове в региона на самостоятелната памет за близкото минало - като " Аз живях социализма ", интернационалния фестивал на спомените GOATMILK в Бела Речка. Изследва психическите последствия от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като колективен терапевт в Германия.
Между 24 декември 1984 година и 29 декември 1989 година България се трансформира радикално – осъществен е най-големият развой на етническо пречистване от интервала на Студената война.
Насилствено се трансформират имената на 850 хиляди български турци. При конфликти, митинги и атентати са убити 29 души, над 1000 са изпратени в отворения още веднъж трагично прочут лагер Белене, стотици са изселени в други елементи на страната. След нови митинги през май 1989 година над 360 хиляди души са принудени да изоставен България през лятото на 1989.
На 29 декември 1989 година към момента ръководещият страната Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решението да върне имената на българските мюсюлмани. На 11 януари 2012 година българският парламент приема декларация, в която се споделя, че " прогонването на над 360 хиляди български жители от турски генезис през 1989 година са форма на етническо пречистване, осъществено от тоталитарния режим ".
Как българите претърпяват насилието над своите сънародници през тези пет трагични години от зимата на 1984 до зимата на 1989?
Една забравена книга от началото на прехода събира персонални свидетелства на изселени в Северозападна България български турци.
Чуваме ли ги?
" В продължение на 2 години и 9 месеца изгнание в с. Аспарухово работих с каручката и нито един път не чух неприятна дума от локалните хора, освен това – те толкоз правилно се отнасяха към мен, че през днешния ден дръзвам да кажа " Тези хора са по-добри от нас, турците! " Тайничко ни даваха кой храна, кой плодове, а и ракийца ми даваха, и тихичко ме успокояваха – към този момент знаеме, ти нямаш виновност, това е комунистическа политика, а не човешка!
Исмаил Рубиев, интерниран в село Аспарухово, област Монтана
Книгата " След Белене. Заточениците-турци и българските селища " (2005) на Азиз Бей, която от дълго време е антикварна необичайност, е първият документален алманах с персонални мемоари и свидетелства на български турци, които след престоя си в лагера Белене са изселени в разнообразни краища на страната, главно в Северозападна България.
Комунистическата агитация и Държавна сигурност ги показват като убийци или предатели, само че единствено след няколко месеца престой локалното отрудено население вижда в заточените братя по орис – работливи, небогати, измъчени – и стартира да им оказва помощ.
" В началото за селяните от село Драшан, Врачанско, аз бях палач, след това станах националист, който желае да направи от Лудогорието и Добруджа самостоятелна турска република сходно на тази в Северен Кипър. Накрая се оказах кротичък и спокоен човек, който събира шипки и гъби в гората, с цел да оцелее Когато хората се увериха, че това, което им е наговорила Държавна сигурност, е вятър и мъгла, станахме гъсти като моите съселяни от Ябланово. "
Али Орманлиев, изселен в село Драшан, Врачанско
Заради цялостната цензура, наложена тогава в страната, съчетана със страха от репресии и пропагандата, към момента събитията от тези трагични години са малко известни. От 2015 година самодейност на Фондация за нова просвета събира разкази на локални хора от Северозападна България за събитията от този момент.
Радиоуредба. Добитък. Заселване.
" На 1 август 1986 година рано сутринта по радиоуредбата на концлагера Белене се прочетоха имената на общо 16 души, сред които и моето. Качиха ни в кола с Михайловградска регистрация. Откараха ни като наедрял рогат добитък за касапница. След умопомрачаващо пътешестване колата спря пред Окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи в Михайловград. Тринадесет души от нас бяхме от Кърджалийски окръг, а трима от Северна България. Тримата отделиха, а нас тринадесетте ни показаха пред някакъв офицер скала, който ни заяви, че ще бъдем заселени в селата на окръга. Предупреди ни, че Михайловград е революционен център и в случай че някой се опита да избяга, ще бъде убит на място Аз бях заселен в село Долна Рикса. "
Сабри Гаваз*
" При целия най-строг надзор от страна на управляващите ние, заточениците от околните селища, успявахме да се виждаме, макар че ни заплашваше присъда минимум от три месеца, в случай че излезем отвън селището, в което бяхме. Това беше допустимо, тъй като локалното българско население си затваряше очите за тези наши срещи, освен това – мнозина българи персонално и с риск ни помагаха да се срещаме. Никой от нас, турците-заточеници, не се оплака, че е бил предаден на милицията от локален българин. "
Ислям Ерди, изгнаник в село Доктор Йосифово, област Монтана
След диалозите, които води, създателят на сборника прави извода, че " в годините 1984-1989 сърцето на българския народ [е биело] за България, а не за " Възродителния развой ".
... и спомените на една жена
Зейнеп Зафер, изселена дружно със фамилията си в село Ботево, Врачанско, си спомня през 2015 година в собствен роман, че точно с помощта на изселените в Северозападна България български турци регионът се трансформира в един от най-важните опозиционни центрове преди 1989 година.
" Именно в Северозападна България стартира откритата битка на турците и помаците против асимилацията, прилагана от Живковата партия-държава. В Монтанско през лятото на 1988 година петима родственици и близки – аз, брат ми Ибрахим и заселените в с. Черни връх наши братовчеди Юсуф, Вахиде и Кемал Бабечки – се свързахме със секретаря на НДЗПЧ Цеко Цеков и представителя му Димитър Томов от Монтана, станахме членове на Дружеството и започнахме активността си за отбрана на мюсюлманите в страната от тоталитарната машина. Освен това в с. Камено Поле, Врачанско, беше основана Демократичната лига за отбрана на правата на индивида в България, където живееше изселеният Сабри Искендер. Председател на Лигата беше Мустафа Юмер, заселен в с. Комарево, а заместник-председател – Али Орманлъ, заселен в с. Драшан. Така посредством и на активността на изселените турци и помаци Северозападна България се трансформира в един от най-важните центрове на опозицията против социалистическата тирания. "
* Всички цитати са от книгата " След Белене "
Между 24 декември 1984 година и 29 декември 1989 година България се трансформира радикално – осъществен е най-големият развой на етническо пречистване от интервала на Студената война.
Насилствено се трансформират имената на 850 хиляди български турци. При конфликти, митинги и атентати са убити 29 души, над 1000 са изпратени в отворения още веднъж трагично прочут лагер Белене, стотици са изселени в други елементи на страната. След нови митинги през май 1989 година над 360 хиляди души са принудени да изоставен България през лятото на 1989.
На 29 декември 1989 година към момента ръководещият страната Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решението да върне имената на българските мюсюлмани. На 11 януари 2012 година българският парламент приема декларация, в която се споделя, че " прогонването на над 360 хиляди български жители от турски генезис през 1989 година са форма на етническо пречистване, осъществено от тоталитарния режим ".
Как българите претърпяват насилието над своите сънародници през тези пет трагични години от зимата на 1984 до зимата на 1989?
Една забравена книга от началото на прехода събира персонални свидетелства на изселени в Северозападна България български турци.
Чуваме ли ги?
" В продължение на 2 години и 9 месеца изгнание в с. Аспарухово работих с каручката и нито един път не чух неприятна дума от локалните хора, освен това – те толкоз правилно се отнасяха към мен, че през днешния ден дръзвам да кажа " Тези хора са по-добри от нас, турците! " Тайничко ни даваха кой храна, кой плодове, а и ракийца ми даваха, и тихичко ме успокояваха – към този момент знаеме, ти нямаш виновност, това е комунистическа политика, а не човешка!
Исмаил Рубиев, интерниран в село Аспарухово, област Монтана
Книгата " След Белене. Заточениците-турци и българските селища " (2005) на Азиз Бей, която от дълго време е антикварна необичайност, е първият документален алманах с персонални мемоари и свидетелства на български турци, които след престоя си в лагера Белене са изселени в разнообразни краища на страната, главно в Северозападна България.
Комунистическата агитация и Държавна сигурност ги показват като убийци или предатели, само че единствено след няколко месеца престой локалното отрудено население вижда в заточените братя по орис – работливи, небогати, измъчени – и стартира да им оказва помощ.
" В началото за селяните от село Драшан, Врачанско, аз бях палач, след това станах националист, който желае да направи от Лудогорието и Добруджа самостоятелна турска република сходно на тази в Северен Кипър. Накрая се оказах кротичък и спокоен човек, който събира шипки и гъби в гората, с цел да оцелее Когато хората се увериха, че това, което им е наговорила Държавна сигурност, е вятър и мъгла, станахме гъсти като моите съселяни от Ябланово. "
Али Орманлиев, изселен в село Драшан, Врачанско
Заради цялостната цензура, наложена тогава в страната, съчетана със страха от репресии и пропагандата, към момента събитията от тези трагични години са малко известни. От 2015 година самодейност на Фондация за нова просвета събира разкази на локални хора от Северозападна България за събитията от този момент.
Радиоуредба. Добитък. Заселване.
" На 1 август 1986 година рано сутринта по радиоуредбата на концлагера Белене се прочетоха имената на общо 16 души, сред които и моето. Качиха ни в кола с Михайловградска регистрация. Откараха ни като наедрял рогат добитък за касапница. След умопомрачаващо пътешестване колата спря пред Окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи в Михайловград. Тринадесет души от нас бяхме от Кърджалийски окръг, а трима от Северна България. Тримата отделиха, а нас тринадесетте ни показаха пред някакъв офицер скала, който ни заяви, че ще бъдем заселени в селата на окръга. Предупреди ни, че Михайловград е революционен център и в случай че някой се опита да избяга, ще бъде убит на място Аз бях заселен в село Долна Рикса. "
Сабри Гаваз*
" При целия най-строг надзор от страна на управляващите ние, заточениците от околните селища, успявахме да се виждаме, макар че ни заплашваше присъда минимум от три месеца, в случай че излезем отвън селището, в което бяхме. Това беше допустимо, тъй като локалното българско население си затваряше очите за тези наши срещи, освен това – мнозина българи персонално и с риск ни помагаха да се срещаме. Никой от нас, турците-заточеници, не се оплака, че е бил предаден на милицията от локален българин. "
Ислям Ерди, изгнаник в село Доктор Йосифово, област Монтана
След диалозите, които води, създателят на сборника прави извода, че " в годините 1984-1989 сърцето на българския народ [е биело] за България, а не за " Възродителния развой ".
... и спомените на една жена
Зейнеп Зафер, изселена дружно със фамилията си в село Ботево, Врачанско, си спомня през 2015 година в собствен роман, че точно с помощта на изселените в Северозападна България български турци регионът се трансформира в един от най-важните опозиционни центрове преди 1989 година.
" Именно в Северозападна България стартира откритата битка на турците и помаците против асимилацията, прилагана от Живковата партия-държава. В Монтанско през лятото на 1988 година петима родственици и близки – аз, брат ми Ибрахим и заселените в с. Черни връх наши братовчеди Юсуф, Вахиде и Кемал Бабечки – се свързахме със секретаря на НДЗПЧ Цеко Цеков и представителя му Димитър Томов от Монтана, станахме членове на Дружеството и започнахме активността си за отбрана на мюсюлманите в страната от тоталитарната машина. Освен това в с. Камено Поле, Врачанско, беше основана Демократичната лига за отбрана на правата на индивида в България, където живееше изселеният Сабри Искендер. Председател на Лигата беше Мустафа Юмер, заселен в с. Комарево, а заместник-председател – Али Орманлъ, заселен в с. Драшан. Така посредством и на активността на изселените турци и помаци Северозападна България се трансформира в един от най-важните центрове на опозицията против социалистическата тирания. "
* Всички цитати са от книгата " След Белене "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ