Христос воскресе!
Възкресение Христово -Великден, е най-големият празник за православните християни, именуван Празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия жанр.
В християнската вяра на Възкресение Христово (Великден) се празнува възкръсването на Исус Христос на третия ден, откакто е разпънат на кръст и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за празника стартира 10 седмици преди Възкресение, в които църквата приготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - успеха на Исус Христос над гибелта. Седмицата от Цветница до Великден има изключително значение в православния празничен цикъл и се назовава " буйна седмица ", означаваща страдалчество. Нарича се още и " велика седмица ". Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след великия ден се споделя Светла седмица, тъй като възкресението на Христос донася прояснение за всички.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, с цел да се засвидетелства любов и уважение. Червените яйца са знак на христовата мъченическа кръв, а козунакът е знак на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си облекла. Между Великден и Петдесетница хората не престават да се поздравяват с поздрава " Христос Возкресе ". Вековна традиция за празника е на трапезата да участват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които одобряват причестяване на Великден - по-късно. Най-радостен в фамилията е този, на който яйцето остане крепко - той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три епохи. У нас козунаците се подготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната софра участва след дългия пост и агнешкото месо.
В християнската вяра на Възкресение Христово (Великден) се празнува възкръсването на Исус Христос на третия ден, откакто е разпънат на кръст и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за празника стартира 10 седмици преди Възкресение, в които църквата приготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - успеха на Исус Христос над гибелта. Седмицата от Цветница до Великден има изключително значение в православния празничен цикъл и се назовава " буйна седмица ", означаваща страдалчество. Нарича се още и " велика седмица ". Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след великия ден се споделя Светла седмица, тъй като възкресението на Христос донася прояснение за всички.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, с цел да се засвидетелства любов и уважение. Червените яйца са знак на христовата мъченическа кръв, а козунакът е знак на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си облекла. Между Великден и Петдесетница хората не престават да се поздравяват с поздрава " Христос Возкресе ". Вековна традиция за празника е на трапезата да участват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които одобряват причестяване на Великден - по-късно. Най-радостен в фамилията е този, на който яйцето остане крепко - той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три епохи. У нас козунаците се подготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната софра участва след дългия пост и агнешкото месо.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ