Извършва се предателство на независимостта на съда
Текстът е препечатан от страницата на Българския институт за правни начинания. Заглавието и акцентите са на " Дневник ".
Преди повече от 100 години Бенджамин Франклин споделя: " Който съобщи свободата, с цел да завоюва сигурност, в последна сметка ще загуби и двете ". Ако би трябвало да перифразираме неговите думи на полето на правосъдната власт можем да кажем, че който съобщи независимостта на съда, с цел да завоюва сигурност, в последна сметка ще загуби и двете.
Именно подобен развой тече в страната от няколко месеца. Със поръчката за основаване на механизъм за започване на наказателно произвеждане за съзнателно закононарушение от общ темперамент и краткотрайно премахване на " тримата огромни " в правосъдната система се прави изменничество на независимостта на съда. Защо?
Новата ни конституция от 1991 година в глава шеста " Съдебна власт " споделя, че " Съдебната власт пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната ". И още нещо – " Съдебната власт е самостоятелна ".
Какво значи правосъдната власт да е самостоятелна?
На първо място, това значи, че съдът като институция и съдиите би трябвало да работят без значение и независимо. Независимо, тъй като се управляват единствено от предписанията на закона и от вътрешното си разбиране и независимо, тъй като следва да се отнасят по идентичен метод към всички страни в един правосъден развой. Само в случай че работи по този метод, съдът ще може дейно и ефикасно да пази правата и законните ползи на посочените нагоре субекти. Защото написаното в Конституцията е нищо в случай че не може да бъде обезпечено от самостоятелния съд. За да бъде осъществена тази самостоятелност, с цел да бъде съхранена, за това би трябвало да работим всички ние. Всеки един жител следва да знае, че съдът ще се отнесе към него по този начин, както би се отнесъл към всеки политик, народен представител, министър или предприемач. Всеки един политик следва да знае, че посегне ли на независимостта на съда, протяга ръка на личната си отбрана и сигурност.
Овладеният съд може и да обслужва избрани ползи за някакъв интервал от време, само че той не може да подсигурява сигурност и недостижимост. Рано или късно едното ще се пропука.
Една страна е толкоз демократична, колкото е самостоятелен нейният съд,
колкото са свободни нейните медии и колкото е мощно нейното гражданско общество. Не демокрацията ни дава господство на правото, а върховенството на правото подсигурява демокрацията. И върховенството на правото минава още веднъж през... самостоятелен съд.
Какво следва да се каже за прокуратурата? В България прокуратурата е част от правосъдната система, прокуратурата е част от нея и нейните пълномощия също се уредени в глава шеста на Конституцията. Там е казано, че прокуратурата прави няколко съществени неща – управлява следствието и може и да прави такова; притегля към отговорност лица, които са направили престъпление; упражнява контрол при осъществяване на наказателните и други насилствени мерки; може да взе участие в цивилен и административни каузи и други С други думи, прокуратурата проверява закононарушения, взема решение дали да повдигне или не обвиняване и се явява в съда, с цел да го поддържа.
Щом като се явява в съда, значи е
страна в процеса и в действителност съставлява страната.
Така че без значение, че е част от правосъдната система, нейната роля е много по-различна от тази на съда. Има и още нещо. Никъде в конституцията не се приказва за пълномощия на ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Те са упоменати единствено във връзка с метода, по който се избират и обстоятелството, че са членове на Висшия правосъден съвет по право.
Това не е по този начин за фигурата на основния прокурор. На него е отдадена алинея 2 от член 126 на Конституцията, в която се споделя, че " Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори ". Именно тази алинея го трансформира в независим орган в границите на правосъдната система и го отличава от ръководителите на висшите съдилища. Като независим орган, той разполага с доста по-широки пълномощия и отговорности, несъмнено, които се разгръщат върху всички прокурори в страната. Това не е по този начин за ръководителите на висшите съдилища, тъй като, даже и да ръководят двете системи от съдилища в страната (административните и всички останали), те нямат пълномощия върху никой арбитър, не реализират контрол за правда върху никой арбитър и не могат да дават методически инструкции и управление на никой арбитър. И в случай че някой се запита за какво това е по този начин, то отговорът е доста елементарен – тъй като
съдът и съдиите са самостоятелни и това е най-важната им характерност.
Но да се върнем още веднъж на предлагането за механизъм за краткотрайно премахване и започване на наказателно произвеждане против " тримата огромни ". Поради към този момент изброените пълномощия на прокуратурата, сега няма никакъв проблем тя да стартира инспекция, респективно наказателно произвеждане било против ръководителя на Върховия касационен или Върховния административен съд. Не по този начин стоят нещата обаче във връзка с основния прокурор. Като независим орган с власт върху " активността на всички прокурори " той се намира на върха на системата, която проверява закононарушенията и може да повдига обвинявания. И даже на доктрина да има някаква минимална възможност някой прокурор да стартира следствие против него и да му повдигне обвиняване, то на процедура тази възможност е сведена до нула, тъй като основният прокурор може да го спре. Логично е освен това състояние да си зададем въпроса – по какъв начин тогава е обезпечено върховенството на правото и демокрацията, че и независимостта на съда, когато
в нашата правосъдна система има фигура, която стои над всичко това?
Отговорът е обикновен – не е обезпечено и неспирните офанзиви към съда съвсем от началото на прехода, го потвърждават.
В тази връзка, предложенията на министъра на правораздаването са лишени от юридическа и демократична логичност. И тук даже не е нужно да бъдат споменавани всички външни институции, които са давали своите мнения, резолюции и отчети по тематиката. Предложенията за законови промени отхвърлят най-важната характерност на съда и лишават на жителите отбраната на правата и законните им ползи. И по този начин, както споделя индийската писателка Арундрати Рой, свеждат независимостта на съда до " стока, свободна за продажба на този, който предложи най-високата цена ".
Преди повече от 100 години Бенджамин Франклин споделя: " Който съобщи свободата, с цел да завоюва сигурност, в последна сметка ще загуби и двете ". Ако би трябвало да перифразираме неговите думи на полето на правосъдната власт можем да кажем, че който съобщи независимостта на съда, с цел да завоюва сигурност, в последна сметка ще загуби и двете.
Именно подобен развой тече в страната от няколко месеца. Със поръчката за основаване на механизъм за започване на наказателно произвеждане за съзнателно закононарушение от общ темперамент и краткотрайно премахване на " тримата огромни " в правосъдната система се прави изменничество на независимостта на съда. Защо?
Новата ни конституция от 1991 година в глава шеста " Съдебна власт " споделя, че " Съдебната власт пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната ". И още нещо – " Съдебната власт е самостоятелна ".
Какво значи правосъдната власт да е самостоятелна?
На първо място, това значи, че съдът като институция и съдиите би трябвало да работят без значение и независимо. Независимо, тъй като се управляват единствено от предписанията на закона и от вътрешното си разбиране и независимо, тъй като следва да се отнасят по идентичен метод към всички страни в един правосъден развой. Само в случай че работи по този метод, съдът ще може дейно и ефикасно да пази правата и законните ползи на посочените нагоре субекти. Защото написаното в Конституцията е нищо в случай че не може да бъде обезпечено от самостоятелния съд. За да бъде осъществена тази самостоятелност, с цел да бъде съхранена, за това би трябвало да работим всички ние. Всеки един жител следва да знае, че съдът ще се отнесе към него по този начин, както би се отнесъл към всеки политик, народен представител, министър или предприемач. Всеки един политик следва да знае, че посегне ли на независимостта на съда, протяга ръка на личната си отбрана и сигурност.
Овладеният съд може и да обслужва избрани ползи за някакъв интервал от време, само че той не може да подсигурява сигурност и недостижимост. Рано или късно едното ще се пропука.
Една страна е толкоз демократична, колкото е самостоятелен нейният съд,
колкото са свободни нейните медии и колкото е мощно нейното гражданско общество. Не демокрацията ни дава господство на правото, а върховенството на правото подсигурява демокрацията. И върховенството на правото минава още веднъж през... самостоятелен съд.
Какво следва да се каже за прокуратурата? В България прокуратурата е част от правосъдната система, прокуратурата е част от нея и нейните пълномощия също се уредени в глава шеста на Конституцията. Там е казано, че прокуратурата прави няколко съществени неща – управлява следствието и може и да прави такова; притегля към отговорност лица, които са направили престъпление; упражнява контрол при осъществяване на наказателните и други насилствени мерки; може да взе участие в цивилен и административни каузи и други С други думи, прокуратурата проверява закононарушения, взема решение дали да повдигне или не обвиняване и се явява в съда, с цел да го поддържа.
Щом като се явява в съда, значи е
страна в процеса и в действителност съставлява страната.
Така че без значение, че е част от правосъдната система, нейната роля е много по-различна от тази на съда. Има и още нещо. Никъде в конституцията не се приказва за пълномощия на ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Те са упоменати единствено във връзка с метода, по който се избират и обстоятелството, че са членове на Висшия правосъден съвет по право.
Това не е по този начин за фигурата на основния прокурор. На него е отдадена алинея 2 от член 126 на Конституцията, в която се споделя, че " Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори ". Именно тази алинея го трансформира в независим орган в границите на правосъдната система и го отличава от ръководителите на висшите съдилища. Като независим орган, той разполага с доста по-широки пълномощия и отговорности, несъмнено, които се разгръщат върху всички прокурори в страната. Това не е по този начин за ръководителите на висшите съдилища, тъй като, даже и да ръководят двете системи от съдилища в страната (административните и всички останали), те нямат пълномощия върху никой арбитър, не реализират контрол за правда върху никой арбитър и не могат да дават методически инструкции и управление на никой арбитър. И в случай че някой се запита за какво това е по този начин, то отговорът е доста елементарен – тъй като
съдът и съдиите са самостоятелни и това е най-важната им характерност.
Но да се върнем още веднъж на предлагането за механизъм за краткотрайно премахване и започване на наказателно произвеждане против " тримата огромни ". Поради към този момент изброените пълномощия на прокуратурата, сега няма никакъв проблем тя да стартира инспекция, респективно наказателно произвеждане било против ръководителя на Върховия касационен или Върховния административен съд. Не по този начин стоят нещата обаче във връзка с основния прокурор. Като независим орган с власт върху " активността на всички прокурори " той се намира на върха на системата, която проверява закононарушенията и може да повдига обвинявания. И даже на доктрина да има някаква минимална възможност някой прокурор да стартира следствие против него и да му повдигне обвиняване, то на процедура тази възможност е сведена до нула, тъй като основният прокурор може да го спре. Логично е освен това състояние да си зададем въпроса – по какъв начин тогава е обезпечено върховенството на правото и демокрацията, че и независимостта на съда, когато
в нашата правосъдна система има фигура, която стои над всичко това?
Отговорът е обикновен – не е обезпечено и неспирните офанзиви към съда съвсем от началото на прехода, го потвърждават.
В тази връзка, предложенията на министъра на правораздаването са лишени от юридическа и демократична логичност. И тук даже не е нужно да бъдат споменавани всички външни институции, които са давали своите мнения, резолюции и отчети по тематиката. Предложенията за законови промени отхвърлят най-важната характерност на съда и лишават на жителите отбраната на правата и законните им ползи. И по този начин, както споделя индийската писателка Арундрати Рой, свеждат независимостта на съда до " стока, свободна за продажба на този, който предложи най-високата цена ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ