Еврофондовете могат да омекотят предстоящата криза
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Затрудненията в интернационалната търговия оказват все по-силно отрицателно влияние върху растежа във водещите международни стопански системи, което неизбежно стартира да дава отражение и върху българските експортноориентирани предприятия. За дребна отворена стопанска система – външната търговия на България със артикули и услуги е към 130% от Брутният вътрешен продукт – външните шокове дават релативно мощен отрицателен резултат. Редица настоящи знаци към този момент регистрират последствията от проблемите в промишлеността на основните ни сътрудници в еврозоната:
– износът към Германия за полугодието да вземем за пример отбелязва първи спад на годишна основа след 2014 г.;
– в наблюденията на бизнес мениджърите в индустрията се отбелязва спад на обезпечеността с поръчки и упованията за размера на износа;
– производството в преработващата индустрия спада за втори следващ месец по отношение на същия интервал на 2018 година и така нататък
Същевременно, редица фактори оказват извънредно удобно въздействие върху вътрешното търсене. Заетостта е на рекордно високи равнища - 75,7% за възрастовата група 20-64 г ( в този анализ), възнагражденията нарастват с двуцифрен ритъм на годишна основа към второто тримесечие на 2019 година, постоянните бизнес заеми нарастват с близо 16% за година, ипотечните – с над 18%, а потребителските – с над 13%. Разминаването във въздействията на външни и вътрешни фактори е особено и за множеството страни от района. В актуализацията на макроикономическата си прогноза от лятото Европейската комисия показва, че
растежът на стопанските системи в Централна и Източна Европа към момента не е обиден съществено
от проблемите в огромните страни от еврозоната поради резултата от усвояването на еврофондове и мощното вътрешно търсене. Въпреки това сходно " делене " в растежа сред ядрото и периферията да не може да продължи още дълго време при влошена световна обстановка, допълват от комисията.
В България усвояването на средства по оперативните стратегии към момента е на релативно ниско равнище (този месец Министерството на финансите разгласява следващия отчет Фондове на Европейски Съюз в България: Оценка на макроикономическите резултати от осъществяването на стратегиите, съфинансирани със средства от Европейския съюз, основан на иконометричен модел). Към юли 2019 година общо изплатените средства по стратегии са към 36% от финансовата рамка за програмния интервал. За съпоставяне, към юли 2012 година усвояването е към 25%. Разходите за сметка на средства от Европейски Съюз следва да се преглеждат в подтекста на цялостната динамичност на обществените капиталови разноски и в това отношение наподобява, че
българското държавно управление по-скоро не съумява да извърши в огромна степен бюджетираните планове
в последните години. От една страна, по-бавната реализация на финансовите разноски води до няколко години на видимо изненадващи остатъци, част от които се харчат по преценка и с решения на изпълнителната власт за настоящи разноски и планове, които не са планувани в бюджета. От друга страна, това значи релативно по-ниски обществени вложения и обвързваните с тях мултипликационни резултати в частния бранш.
В дълготраен проект, прехвърлянията от Европейски Съюз следва да се преглеждат като инструмент за възстановяване на капацитета за напредък и оттова – доближаване в качеството на живот и приходите с по-богатите страни от Европейски Съюз. Същевременно обаче те имат и ясни краткосрочните резултати върху действителния бранш, зараждащи в самия развой на реализация на плановете. Именно тези краткосрочни резултати, както и опита на България в усвояването на еврофондове в последните два програмни интервала повдигат следния въпрос: Възможно ли е идното " скупчване " на завършване на планове по оперативните стратегии в идващите години да смекчи предстоящите отрицателни въздействия на Брекзит и световното стесняване на търговията върху растежа на стопанската система, конвергенцията и повишението на виталния стандарт в страната?
При допускане за цялостно разходване на плануваното финансиране по европейски стратегии, оставащите средства са към 5,6 милиарда евро (11 милиарда лева), от които 4,7 милиарда са от бюджета на Европейски Съюз. През последните три години (след финалната за погашение на средствата по миналата многогодишна финансова рамка 2015 г.) обществените финансови разноски са общо 13 милиарда лв., или по към 4,3 милиарда лв. средногодишно. За съпоставяне, общите вложения в главен капитал за интервала 2016 – 2018 година са 57 милиарда лв., или приблизително по към 19 милиарда годишно.
Графика 1: Разходите по оперативни стратегии към юли 2019 година и общ бюджет за интервала 2014-2020 година
© Министерството на финансите
Заложените в средносрочната бюджетна прогноза за 2020-2022 година финансови разноски за идващите три години са 19 милиарда лв.. Увеличението от 46% по отношение на интервала 2016-2018 година значително отразява предстоящото циклично асимилиране на евросредствата в края на програмния интервал. Просто съпоставяне демонстрира, че разликата е към 2 милиарда лв. повече обществени разноски годишно по отношение на предходните години, или към 9% от предстоящите общи вложения в стопанската система.
Индексът на строителната продукция в инфраструктурното строителство към момента е с към 20% по-нисък от равнището му през 2015 година Заетите в сектора като цяло са съвсем на половина на броя им през 2008 година Ниската моментна стойност на строителната интензивност като цяло дава учредения да се чака релативно висок растеж при описаното нагоре повишаване на обществените финансови разноски. Същевременно, кредитната агресия при рекордно ниски лихви води до внезапно повишаване на издадените позволения за градеж на жилища, което, въпреки и с известно закъснение, ще докара до разширение на строителните действия. По този метод засиленото строителство на частни жилищни и бизнес здания може да съвпадне с интервала на засилено строителство на техническа инфраструктура и други капиталови действия по обществени капиталови планове.
От позиция на пазара на труда
засиленото търсене на строителни служащи може отчасти да поеме вероятно стесняване на заетостта
от експортноориентирани индустриални предприятия. Такова преливане ще засегне най-вече работната мощ с минимална профилирана подготовка. Този резултат не трябва да се подценява и в средно- и дълготраен проект, защото е самобитна опция на миграцията към други страни при загуба на работно място.
Все отново резултатът на предстоящото засилено харчене не може да компенсира по-сериозен външен потрес даже в кратковременен проект. Всяко понижение на износа с 10% на годишна основа съставлява спад от над 6 милиарда лв. доходи за частния бранш. В положителен сюжет би следвало най-малко част от разноските по оперативните стратегии (както и останалите от националния бюджет) да поддържат и предизвикват привличане на частни непознати вложения да вземем за пример посредством създаване на инфраструктура, нужна за пускане на нови производства или разнообразни непреки ограничения, свързани с финансиране на повишение на квалификацията на работната мощ или качеството на живот.
Затрудненията в интернационалната търговия оказват все по-силно отрицателно влияние върху растежа във водещите международни стопански системи, което неизбежно стартира да дава отражение и върху българските експортноориентирани предприятия. За дребна отворена стопанска система – външната търговия на България със артикули и услуги е към 130% от Брутният вътрешен продукт – външните шокове дават релативно мощен отрицателен резултат. Редица настоящи знаци към този момент регистрират последствията от проблемите в промишлеността на основните ни сътрудници в еврозоната:
– износът към Германия за полугодието да вземем за пример отбелязва първи спад на годишна основа след 2014 г.;
– в наблюденията на бизнес мениджърите в индустрията се отбелязва спад на обезпечеността с поръчки и упованията за размера на износа;
– производството в преработващата индустрия спада за втори следващ месец по отношение на същия интервал на 2018 година и така нататък
Същевременно, редица фактори оказват извънредно удобно въздействие върху вътрешното търсене. Заетостта е на рекордно високи равнища - 75,7% за възрастовата група 20-64 г ( в този анализ), възнагражденията нарастват с двуцифрен ритъм на годишна основа към второто тримесечие на 2019 година, постоянните бизнес заеми нарастват с близо 16% за година, ипотечните – с над 18%, а потребителските – с над 13%. Разминаването във въздействията на външни и вътрешни фактори е особено и за множеството страни от района. В актуализацията на макроикономическата си прогноза от лятото Европейската комисия показва, че
растежът на стопанските системи в Централна и Източна Европа към момента не е обиден съществено
от проблемите в огромните страни от еврозоната поради резултата от усвояването на еврофондове и мощното вътрешно търсене. Въпреки това сходно " делене " в растежа сред ядрото и периферията да не може да продължи още дълго време при влошена световна обстановка, допълват от комисията.
В България усвояването на средства по оперативните стратегии към момента е на релативно ниско равнище (този месец Министерството на финансите разгласява следващия отчет Фондове на Европейски Съюз в България: Оценка на макроикономическите резултати от осъществяването на стратегиите, съфинансирани със средства от Европейския съюз, основан на иконометричен модел). Към юли 2019 година общо изплатените средства по стратегии са към 36% от финансовата рамка за програмния интервал. За съпоставяне, към юли 2012 година усвояването е към 25%. Разходите за сметка на средства от Европейски Съюз следва да се преглеждат в подтекста на цялостната динамичност на обществените капиталови разноски и в това отношение наподобява, че
българското държавно управление по-скоро не съумява да извърши в огромна степен бюджетираните планове
в последните години. От една страна, по-бавната реализация на финансовите разноски води до няколко години на видимо изненадващи остатъци, част от които се харчат по преценка и с решения на изпълнителната власт за настоящи разноски и планове, които не са планувани в бюджета. От друга страна, това значи релативно по-ниски обществени вложения и обвързваните с тях мултипликационни резултати в частния бранш.
В дълготраен проект, прехвърлянията от Европейски Съюз следва да се преглеждат като инструмент за възстановяване на капацитета за напредък и оттова – доближаване в качеството на живот и приходите с по-богатите страни от Европейски Съюз. Същевременно обаче те имат и ясни краткосрочните резултати върху действителния бранш, зараждащи в самия развой на реализация на плановете. Именно тези краткосрочни резултати, както и опита на България в усвояването на еврофондове в последните два програмни интервала повдигат следния въпрос: Възможно ли е идното " скупчване " на завършване на планове по оперативните стратегии в идващите години да смекчи предстоящите отрицателни въздействия на Брекзит и световното стесняване на търговията върху растежа на стопанската система, конвергенцията и повишението на виталния стандарт в страната?
При допускане за цялостно разходване на плануваното финансиране по европейски стратегии, оставащите средства са към 5,6 милиарда евро (11 милиарда лева), от които 4,7 милиарда са от бюджета на Европейски Съюз. През последните три години (след финалната за погашение на средствата по миналата многогодишна финансова рамка 2015 г.) обществените финансови разноски са общо 13 милиарда лв., или по към 4,3 милиарда лв. средногодишно. За съпоставяне, общите вложения в главен капитал за интервала 2016 – 2018 година са 57 милиарда лв., или приблизително по към 19 милиарда годишно.
Графика 1: Разходите по оперативни стратегии към юли 2019 година и общ бюджет за интервала 2014-2020 година
© Министерството на финансите
Заложените в средносрочната бюджетна прогноза за 2020-2022 година финансови разноски за идващите три години са 19 милиарда лв.. Увеличението от 46% по отношение на интервала 2016-2018 година значително отразява предстоящото циклично асимилиране на евросредствата в края на програмния интервал. Просто съпоставяне демонстрира, че разликата е към 2 милиарда лв. повече обществени разноски годишно по отношение на предходните години, или към 9% от предстоящите общи вложения в стопанската система.
Индексът на строителната продукция в инфраструктурното строителство към момента е с към 20% по-нисък от равнището му през 2015 година Заетите в сектора като цяло са съвсем на половина на броя им през 2008 година Ниската моментна стойност на строителната интензивност като цяло дава учредения да се чака релативно висок растеж при описаното нагоре повишаване на обществените финансови разноски. Същевременно, кредитната агресия при рекордно ниски лихви води до внезапно повишаване на издадените позволения за градеж на жилища, което, въпреки и с известно закъснение, ще докара до разширение на строителните действия. По този метод засиленото строителство на частни жилищни и бизнес здания може да съвпадне с интервала на засилено строителство на техническа инфраструктура и други капиталови действия по обществени капиталови планове.
От позиция на пазара на труда
засиленото търсене на строителни служащи може отчасти да поеме вероятно стесняване на заетостта
от експортноориентирани индустриални предприятия. Такова преливане ще засегне най-вече работната мощ с минимална профилирана подготовка. Този резултат не трябва да се подценява и в средно- и дълготраен проект, защото е самобитна опция на миграцията към други страни при загуба на работно място.
Все отново резултатът на предстоящото засилено харчене не може да компенсира по-сериозен външен потрес даже в кратковременен проект. Всяко понижение на износа с 10% на годишна основа съставлява спад от над 6 милиарда лв. доходи за частния бранш. В положителен сюжет би следвало най-малко част от разноските по оперативните стратегии (както и останалите от националния бюджет) да поддържат и предизвикват привличане на частни непознати вложения да вземем за пример посредством създаване на инфраструктура, нужна за пускане на нови производства или разнообразни непреки ограничения, свързани с финансиране на повишение на квалификацията на работната мощ или качеството на живот.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ