Мнение: В Газа моята 71-годишна майка бди над развалините, обгръщащи семейството й
Беше ли това същинско?
Гласът на племенника ми се пречупи. Въпреки че ми се обаждаше от Гърция, не можех да схвана дали думите му идваха от 5000 благи, от ушите ми или от личното ми препускащо, паникьосано сърце.
Отне няколко секунди, с цел да осъзнае действителността на това, което казваше; сходно на това, когато мрачен призрачен сън, който сме заровили надълбоко в себе си, ненадейно намира глас в думите на различен, оставяйки ни изцяло разтърсени.
Брат ми Маджед. Съпругата му Сафаа. Децата им Риман, 18, Сивар, 13, Али, 7...
И деветгодишният Омар, чиято фантазия беше да бъде футболист.
И шестимата са членове на фамилията ми.
Си отиде.
В 5.00 сутринта, два часа преди оповестеното помирение да влезе в действие, израелски въздушен удар умъртви моите близки, дружно с обичаната им котка „ Лъки “, до момента в който лежаха в леглото. Докато те или спяха, или се заблуждаваха да мислят, че спят, шрапнели раздраха вратата и тавана, които ги предпазваха през последните 45 дни в Газа. Същите стени, които в миналото обещаваха сигурност, в този момент смачкаха и хванаха телата им под тонове отломки.
Открито е единствено тялото на Омар, на 20 метра от мястото на гърмежа. След това „ благосъстояние “ да бъде открит, амбициозният футболист беше небрежно положен на отмора.
Останките на другите членове на моето семейство към момента лежат неоткрити, до момента в който 71-годишната ми майка скърби в купчина отломки, скърбейки за нежното си и любящо дете. Тя се надява да защищити телата им от гладните, бездомни кучета, които скитат наоколо, страхувайки се, че те могат да осквернят светостта на сина й, брачната половинка му и техните скъпи деца.
Дни по-рано аз бях този, който показа новината за гибелта на нашия братовчед със фамилията си по телефона от Съединени американски щати, единствено с цел да открия, че те към момента не са чули за това. Те живеят единствено на минути, само че към този момент седмици са откъснати от останалата част от човечеството. Те скърбят за умрелите, само че има толкоз доста изгубени близки, оставяйки доста малко време за вярно оплакване. В прочут смисъл това понижава цената на човешкия живот, където самата гибел става трагично изобилна.
Докато някои честват оскъдния брой филантропични камиони, на които е позволено да влязат в Газа по време на неотдавнашната пауза в боевете, значимо е да се знае, че нито един търговски камион не е влезнал от 7 октомври. Забранени за Газа в продължение на два месеца, рафтовете на супермаркетите остават празни, съществено визира всички - от цивилни до филантропични организации, които към този момент са изтощени.
Останките на другите членове на моето семейство към момента лежат неоткрити, до момента в който 71-годишната ми майка скърби в купчина отломки, скърбейки за нежното си и любящо дете.
Хани Алмадун
Водата е нищожна, а храната стана толкоз рядка, че консерва риба звук би се смятала за заслужаваща внимание, да не приказваме за десетократния скок на цените на съществени артикули като квас, сол и консервиран фасул. Парите са безполезни, оставяйки хората да стоят на опашки за самун, лишени от достолепието си.
Това е аспект, който рядко се разисква в Газа – хората не желаят подаяния, тези с пари биха купили нещата, от които се нуждаят, единствено в случай че можеха да ги намерят. Сега всички са принудени да разчитат на помощ и не всички организации могат дейно да я дават.
Преди да изгубя връзка с майка ми, чух близки стрелби и обстрел. Мама загатна, че израелските военни са унищожили десетки жилищни здания към тях, в това число нашата квартална джамия, открадвайки правото им на поклонение, място, където да търсят разтуха или да се молят за умрелите.
Тази вест ме порази надълбоко – съпротивлявам се с рецесия на вярата, като съм очевидец на разгръщащ се геноцид, до момента в който майка ми, живееща под бомби и погребваща околните си, към момента се придържа към своята нематериалност.
Когато за първи път започнах да пиша това преди дни, размишлявах върху ориста на палестинците в Газа и по какъв начин животът може да се промени, в случай че този безсърдечен и кървясъл геноцид спре. Твърде доста положителни хора са били безсмислено убити.
Чудех се: кой ще влезе в обувките на тези надарени лекари, грижовни медицински сестри и съчувствен медицински личен състав, изгубени в Газа?
Кой ще продължи работата на закалените и опитни военни кореспонденти и разказвачи, които бяха убити в Газа?
Може ли някой в миналото да размени стотиците възпитатели, учители, съветници, някои от които починаха в самите учебни заведения, превърнати в приюти, където са отглеждали млади мозъци?
А какво ще кажете за хилядите студенти, които няма да се върнат в учебно заведение и в университета, тъй като животът и стремежите им са прекратени от безмилостна и безсмислена военна акция?
Кой ще поеме функциите на стотиците инженери, основатели и строители, изгубили живота си в същите здания и улици, които са помогнали за основаването?
И тези програмисти, софтуерни инженери, техници, бизнесмени, занаятчии, готвачи – всички изчезнаха, оставяйки след себе си мемоари и диря от сърдечна болежка.
Кой ще има смелостта да мечтае за бъдеще, когато сегашното е толкоз нестабилно?
Най-важното е, че си помислих:
Кой ще запълни празнотата, оставена от хилядите майки и татковци, които изгубиха живота си заради израелското военно заличаване, оставяйки Газа разрушена и хората й тероризирани и уплашени, до момента в който са живи?
Отново приканвам президента Джо Байдън да направи всичко по силите си, с цел да спре боевете и да приложи непрекъснато помирение, с цел да спре убийствата, преди други почтени в Газа да изгубят живота си.
Това са незаменими персони, освен статистика или странични вреди, само че хора, които са ценени надълбоко от техните близки.
Само за моменти те бяха трагично отнети вечно.
Източник: cnn.com
