На вниманието на Тръмп: създадоха най-голямата икономическа зона в света
Те се усещат нежелани и отритнати от Америка, което в допълнение ги сближава: с комерсиалното съглашение между тях, Европейски Съюз и Япония демонстрират, че има и различен път, друг от изолационизма на Тръмп, написа Андреас Бекер в разбор за Deutsche Welle.
Когато през 2013 година Европейски Съюз и Япония започнаха диалози за комерсиално съглашение, Доналд Тръмп към момента се занимаваше със напълно други неща. Същата година той беше признат в „ Залата на славата " на Световната федерация по кеч, а по Twitter правеше реклама на шоуто „ Мис Съединени американски щати ", проведено от него самия. По търговски въпроси той към момента не се изказваше.
Тоест, подписаното в този момент съглашение няма нищо общо с Тръмп. И въпреки всичко, таман сегашният президент на Съединени американски щати несъзнателно оказа помощ за забележимото ускорение на договарянията сред Европейски Съюз и Япония. Защото и Токио, и Брюксел са разочаровани от Доналд Тръмп . Европейски Съюз - поради Трансатлантическото съглашение за свободна търговия (ТТИП), което на процедура изпадна в клинична гибел, откакто Тръмп пристигна на власт. Япония пък, тъй като - незабавно след встъпването си в служба - президентът оповести, че Съединени американски щати напущат и съглашението за Транстихоокеанско партньорство (ТТП).
Ето за какво настоящето съглашение сред Европейски Съюз и Япония е натоварено със алегорична многозначителност. Във времена, когато Тръмп постанова наказателни мита на комерсиалните си сътрудници, когато афишира съдружниците си за врагове и от ден на ден изолира Съединени американски щати, европейско-японското съглашение подава сигнал за доближаване, за съдействие и унищожаване на пречките пред търговията. Посланието към Тръмп е ясно: може и иначе .
В Европейския съюз и Япония живеят съвсем общо 10% от международното население, там се създават 30% от международния Брутният вътрешен продукт, а присъединяване им в международната търговия доближава даже до 40%. Японският министър председател Шиндзо Абе даже дефинира Европейски Съюз и Япония като „ най-голямата икономическа зона в света ", в която в бъдеще съвсем няма да има мита, а вместо тях ще бъдат въведени единни стандарти и правила. Всяка от двете страни по съглашението ще отвори за другата и нови пазари в региона на услугите, телекомуникациите и превоза. А това ще подтиква търговията и ще докара до разкриването на нови работни места, надяват се Токио и Брюксел.
Разбира се, всичко това няма да се случи за един ден. Споразумението би трябвало да влезе в действие най-късно през 2019 година, след което стартират да текат преходни интервали, достигащи до 10 години. Икономическата изгода сега може да бъде оценена само в общи линии. Според другите оценки, износът на Европейски Съюз за Япония може да се усили с 15-30%, а това значи и повишение на Брутният вътрешен продукт с 0,1-0,8 %.
Естествено, чуват се и рецензии. Организациите на потребителите и природозащитниците се притесняват, че съответните защитни стандарти ще бъдат в действителност въведени, само че след това няма повече да се усъвършенстват. Обаче, спрямо рецензията против ТТИП, днешните възражения са релативно хилави.
Причината е основно една: въпросът за отбраната на вложенията, т.е. за това кой ще арбитрира в разногласията сред обособени компании и държавни управления, е изваден от Споразумението и ще бъде обсъждан в допълнение. Дори в случай че единодушие не бъде реализирано бързо, Споразумението отново ще влезе в действие. Като се замисли човек: може би през днешния ден към този момент щяхме да имаме Споразумение за свободна търговия сред Европейски Съюз и Съединени американски щати (ТТИП), в случай че тогавашните договаряния бяха водени със същия прагматизъм.
Но даже в случай че казусът с арбитража тогава беше решен някакси, гаранция за естетика в комерсиалните връзки сред Европейски Съюз и Съединени американски щати отново нямаше да има. Защото Доналд Тръмп не се усеща привързан с към този момент подписани контракти и не гледа съществено на Световната комерсиална организация СТО. Той счита да подложи на преразглеждане даже Северноамериканското съглашение за свободна търговия НАФТА, което е в действие съвсем четвърт век, а и през днешния ден към този момент постанова мита против Канада и Мексико, без значение от съглашението.
В този смисъл новото съглашение сред Европейски Съюз и Япония е натоварено даже с спомагателна алегорична тежест: то показва и доверието, готовността да разчиташ на сътрудниците по контракта .
Когато през 2013 година Европейски Съюз и Япония започнаха диалози за комерсиално съглашение, Доналд Тръмп към момента се занимаваше със напълно други неща. Същата година той беше признат в „ Залата на славата " на Световната федерация по кеч, а по Twitter правеше реклама на шоуто „ Мис Съединени американски щати ", проведено от него самия. По търговски въпроси той към момента не се изказваше.
Тоест, подписаното в този момент съглашение няма нищо общо с Тръмп. И въпреки всичко, таман сегашният президент на Съединени американски щати несъзнателно оказа помощ за забележимото ускорение на договарянията сред Европейски Съюз и Япония. Защото и Токио, и Брюксел са разочаровани от Доналд Тръмп . Европейски Съюз - поради Трансатлантическото съглашение за свободна търговия (ТТИП), което на процедура изпадна в клинична гибел, откакто Тръмп пристигна на власт. Япония пък, тъй като - незабавно след встъпването си в служба - президентът оповести, че Съединени американски щати напущат и съглашението за Транстихоокеанско партньорство (ТТП).
Ето за какво настоящето съглашение сред Европейски Съюз и Япония е натоварено със алегорична многозначителност. Във времена, когато Тръмп постанова наказателни мита на комерсиалните си сътрудници, когато афишира съдружниците си за врагове и от ден на ден изолира Съединени американски щати, европейско-японското съглашение подава сигнал за доближаване, за съдействие и унищожаване на пречките пред търговията. Посланието към Тръмп е ясно: може и иначе .
В Европейския съюз и Япония живеят съвсем общо 10% от международното население, там се създават 30% от международния Брутният вътрешен продукт, а присъединяване им в международната търговия доближава даже до 40%. Японският министър председател Шиндзо Абе даже дефинира Европейски Съюз и Япония като „ най-голямата икономическа зона в света ", в която в бъдеще съвсем няма да има мита, а вместо тях ще бъдат въведени единни стандарти и правила. Всяка от двете страни по съглашението ще отвори за другата и нови пазари в региона на услугите, телекомуникациите и превоза. А това ще подтиква търговията и ще докара до разкриването на нови работни места, надяват се Токио и Брюксел.
Разбира се, всичко това няма да се случи за един ден. Споразумението би трябвало да влезе в действие най-късно през 2019 година, след което стартират да текат преходни интервали, достигащи до 10 години. Икономическата изгода сега може да бъде оценена само в общи линии. Според другите оценки, износът на Европейски Съюз за Япония може да се усили с 15-30%, а това значи и повишение на Брутният вътрешен продукт с 0,1-0,8 %.
Естествено, чуват се и рецензии. Организациите на потребителите и природозащитниците се притесняват, че съответните защитни стандарти ще бъдат в действителност въведени, само че след това няма повече да се усъвършенстват. Обаче, спрямо рецензията против ТТИП, днешните възражения са релативно хилави.
Причината е основно една: въпросът за отбраната на вложенията, т.е. за това кой ще арбитрира в разногласията сред обособени компании и държавни управления, е изваден от Споразумението и ще бъде обсъждан в допълнение. Дори в случай че единодушие не бъде реализирано бързо, Споразумението отново ще влезе в действие. Като се замисли човек: може би през днешния ден към този момент щяхме да имаме Споразумение за свободна търговия сред Европейски Съюз и Съединени американски щати (ТТИП), в случай че тогавашните договаряния бяха водени със същия прагматизъм.
Но даже в случай че казусът с арбитража тогава беше решен някакси, гаранция за естетика в комерсиалните връзки сред Европейски Съюз и Съединени американски щати отново нямаше да има. Защото Доналд Тръмп не се усеща привързан с към този момент подписани контракти и не гледа съществено на Световната комерсиална организация СТО. Той счита да подложи на преразглеждане даже Северноамериканското съглашение за свободна търговия НАФТА, което е в действие съвсем четвърт век, а и през днешния ден към този момент постанова мита против Канада и Мексико, без значение от съглашението.
В този смисъл новото съглашение сред Европейски Съюз и Япония е натоварено даже с спомагателна алегорична тежест: то показва и доверието, готовността да разчиташ на сътрудниците по контракта .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ