Те ми отнеха не само дъщеричката - отнеха ми страната,

" Те ми лишиха освен дъщеричката - лишиха ми страната, дома и живота ", споделя Трейси Ауад-Нагийр, която губи тригодишното си момиче при миналогодишните детонации в Бейрут.

Пол Нагийр и Трейси Ауад-Нагийр били уверени, че дружно с тригодишната си дъщеричка се намират на несъмнено място под покрива на фамилното жилище в Бейрут. Дори да не изпитвали изключително доверие към страната: стопанската система вървяла надолу, Ливан не се справял с пандемията, никой въпреки всичко не очаквал, че може да се случи още по-голяма злополука. Точно това обаче става на 4 август 2020: страшна детонация, която изпочупва прозорците на фамилното жилище на фамилия Нагийр покрай бейрутското пристанище.
Редакцията предлага
Трейси и нейната дъщеричка Александра, която галено всички назовават Лексу, получават тежки пострадвания. Дни по-късно Лексу умира в болничното заведение. Тя е измежду най-невръстните жертви на детонацията в пристанището, лишила живота на повече от 200 души. Преди година 300 000 души в Бейрут изгубиха покрива над главите си, рухнаха и фантазиите им за по-добър живот. Взривът на 2750 тона амониев нитрат, складирани в пристанището без подсигуровка още от 2013 година, беше една от най-големите неядрени детонации в човешката история.

В тази страна царува мрак

" Както може и да се чака, не сме добре, “ споделя Трейси в един видеоразговор. " Живеем в страна, в която царува мрак. Няма правдивост. Нищо не работи. "

Много ливанци след детонацията дефинитивно обърнаха тил на страната си. Семейство Нагийр обаче нито могат, нито желаят да си тръгнат. В същото време двамата през цялото време са наясно, че не могат да разчитат на ливанското правораздаване, с цел да научат кой носи виновност за детонацията, надлежно и за гибелта на дъщеричката им.

" За нас е доста значимо да научим истината. Знам, че това няма да ни върне Лексу и няма да излекува болката ни. Но все пак желая да схвана, даже в случай че ми коства 10 години. Време имам ", споделя Трейси, която желае да види виновниците зад решетките. " Защото другояче други фамилии, други деца, други родители може да преживеят същото. Искам да си върнем назад тази страна, която нарушителите ни лишиха ", упорства Трейси, говорейки за политическите водачи в страната си. " Те ми лишиха освен дъщеричката - лишиха ми страната, дома и живота. "

Заедно с други пострадали и благодарение на неправителствени организации семейство Нагийр се бори за възобновяване на справедливостта и откриване на истината. Организацията Human Rights Watch изпрати до Съвета по човешките права към Организация на обединените нации документално искане за основаването на интернационална, самостоятелна и надпартийна комисия за следствие на случилото се.

Дотук битката на семейство Нагийр и на техните съратници въобще не беше лека: политическата класа, която доминира в Ливан, до момента съумява да се избави от каквато и да било отговорност за случилото се на 4 август 2020 година.

" Те ми лишиха освен дъщеричката - лишиха ми страната, дома и живота ", споделя Трейси Ауад-Нагийр.

Управляващите саботират правосъдния развой

Първоначално политиците обявиха, че в границите на пет дни след детонацията ще изяснят кой е отговорен. Петте дни станаха 365, само че към момента нищо не се случва, тъкмо противоположното: политиците се пробват да блокират юридическата процедура по изясняване на виновността. Първият арбитър по делото Фахди Сауан се опита да призове високопоставени политици като тогавашния министър председател Хасан Диаб, само че беше отхвърлен от процеса. Сега делото е в ръцете на арбитър Тарек Битар и в следствието е настъпило леко оживление, споделя Трейси Нагийр. Но и Тарек Битар се натъква на все нови и нови трудности.

Вътрешният министър и депутати от Народното събрание пречат на разпита на значими очевидци, по тази причина един комитет от близки на жертвите към този момент упорства за повдигане на имунитета, който пази доста политици. Европейски Съюз е подготвен да наложи наказания на политическото управление в Ливан поради несправянето с рецесията. В Брюксел споделят, че е допустимо да бъдат подхванати ограничения против обособени лица и служби, само че страните членки на Европейски Съюз първо би трябвало да одобрят глобите.

Пол Нагийр счита, че нещата могат да се решат елементарно: в случай че всички страни прекратят дипломатическите връзки с властващата политическа класа в Ливан: " В момента, в който започнаха да пречат на правораздаването, те станаха предатели и би трябвало да бъдат третирани като такива ", безапелационен е той.

Една година след нещастието на летището в Бейрут осъдени няма.

Ливан се срутва

Ливан в действителност се намира в, която резултат от неприятното ръководство и корупцията. Местната валута изгуби 90% от цената си, което провокира хиперинфлация и недостиг на горива, лекарства и други съществени артикули. Ток съвсем няма, броят на инфектираните с ковид непрестанно пораства. УНИЦЕФ предизвестява, че скоро може да рухне и водоснабдяването.

Страната от една година насам няма дееспособно държавно управление. В момента със съставянето на кабинет е претрупан Наджиб Микати, който въобще не е нова политическа фигура: към този момент е бил министър председател в интервала 2011-2014 година. " Този човек беше отпред на държавното управление, когато амониевият нитрат е дошъл на пристанището в Бейрут ", напомня Пол Нагийр. А през 2019 година против Микати към този момент имаше и следствие по съмнение в корупция. Мнозина ливанци показват в обществените мрежи огорчението си от неговото наново издигане.

Парламентарните избори следващата година могат да извадят страната от клопката на безвремието. Ако опозиционните сили завоюват повече гласове, може да стартира и същинското следствието на детонацията. Семейство Нагийр продължава битката, само че една година след злополуката двамата се усещат потиснати. Заедно с други свои съратници те приканиха да се организира Ден на взаимност и молебствия под мотото " За правдивост, за избавление ". Категорични са, че няма да изоставен страната, до момента в който не се възцари правдивост за дъщеричката им Александра и за останалите жертви на детонацията. " Ние започнахме тази битка - и ние ще я продължим ", споделя Трейси. " Защото аз имам право на правдивост. "