Климатикът посред жегата: нож с две остриета
Те употребяват доста електрическа енергия и усилват резултата на градския топлинен остров
През 2050 година силата за изстудяване посредством климатици може да нарасне до 6200 TWh (снимка: CC0 Public Domain)
Екстремните горещини вършат охлаждането все по-желано и потребно. Но резултатът от всеобщото потребление на климатици може да е много по-различен от този, който ни се желае.
Летният задух тормози всички. Хората, които разчитат на климатик – в офиса, в дома – са щастливи: те могат да избягат от горещината. Малко по-късно ще дойдат сметките им за ток, които ще са безпощадни – тъкмо толкоз, колкото в случай че същите тези хора отопляват пространствата, които населяват, на ток.
Нуждата от климатика става все по-голяма. Температурите се покачват по целия свят, счупвайки върховете за рискови горещини на съвсем всеки континент. Ако в миналото климатикът е бил екстра, която е „ хубаво да я имаш “, в този момент е по-скоро въпрос на нужда, изключително в някои елементи на света.
Все по-масова технология
В доста елементи на света, в това число някои от страните с най-голям риск от рискови горещини, множеството хора нямат климатик в дома си. Например, в Индия почти 5% от семействата в Индия имат такава машина.
още по темата
От 2,8 милиарда души, живеещи в най-горещите елементи на света, почти един на всеки 10 има достъп до климатик, съгласно Международната организация по енергетика.
Очаква се това да се промени през идващите десетилетия, защото най-големите производители на въпросния тип техника последователно се насочват към бързо растящи пазари в Азия и Африка. До 2050 година над две трети от света може да има климатик и половината от тези устройства евентуално ще бъдат внедрени в три страни, съгласно МАЕ: Китай, Индонезия и Индия.
По-масовият достъп до изстудяване става жизненоважен: той ще избави живота на доста хора, защото горещите талази стават по-чести и по-екстремни заради изменението на климата.
Енергиен апетит
Но прибавянето на повече климатици съставлява предизвикателство, защото те ще усилят търсенето на сила – доста. В задушлив летен ден, когато всички желаят изстудяване, може да се окаже, че половината електроцентрали на една страна работят единствено за… охлаждането на домовете и офисите.
Охлаждането на пространството съставлява съвсем 40% от целия предстоящ растеж на търсенето на сила сред в този момент и 2050 година
През 2018 година охлаждането е изразходвало към 2000 тераватчаса сила в международен мащаб. През 2050 година това може да нарасне до 6200 TWh. Така че, в случай че нещата не се трансформират, ще би трябвало да изградим задоволително възобновима сила освен с цел да сменяем всички изкопаеми горива, които към момента са в мрежа, само че и за зареждане на метрична лодка от климатици.
Донякъде е добре това, че тъкмо тогава, когато най-вече се нуждаем от изстудяване, най-интензивно работят слънчевите електроцентрали. Фотоволтаичните и CSP системите значително могат да обезпечат електричеството, належащо за работата на климатиците в нашите обиталища.
Усилване на градския топлинен остров
От друга страна, пространството отвън нашите домове и офиси става все по-горещо през лятото. Огромните черни площи из градовете – улици и булеварди, паркинги, покриви – се нагорещяват, събират топлота като батерии и нагорещяват градския въздух до нетърпими температури.
Точно по това време и нашите климатици работят на цялостна мощ и в допълнение подгряват жегата отвън пространствата, в които живеем или работим. Топлината, която се натрупва в градските ни пространства, става все по-осезаема всеки ден, нощите стават все по-знойни. Това увеличаване на резултата на градския топлинен остров затормозява машините и ги кара да употребяват още електричество, с цел да работят.
В търсене на усъвършенствания
Всъщност специалистите са на мнение, че има доста място за усъвършенстване в технологията за климатизация. А откривателите непрекъснато търсят нови и по-добри решения.
Една от измененията е обвързвана с източника на студ: когато въздухът е толкоз парещ, можем да потърсим студенина подземен.
Не на всички места обаче е в допустимо да се създадат сондажи. Затова промишлеността търси и усъвършенствания в технологията, в вида на охладителните сътрудници. Чрез замяната на избрани елементи с по-добри (например по-ефективни топлообменници, компресори с променлива скорост и т.н.) това може да докара до появяването на по-ефективна версия на климатиците, които познаваме и обичаме през днешния ден.
През 2050 година силата за изстудяване посредством климатици може да нарасне до 6200 TWh (снимка: CC0 Public Domain)
Екстремните горещини вършат охлаждането все по-желано и потребно. Но резултатът от всеобщото потребление на климатици може да е много по-различен от този, който ни се желае.
Летният задух тормози всички. Хората, които разчитат на климатик – в офиса, в дома – са щастливи: те могат да избягат от горещината. Малко по-късно ще дойдат сметките им за ток, които ще са безпощадни – тъкмо толкоз, колкото в случай че същите тези хора отопляват пространствата, които населяват, на ток.
Нуждата от климатика става все по-голяма. Температурите се покачват по целия свят, счупвайки върховете за рискови горещини на съвсем всеки континент. Ако в миналото климатикът е бил екстра, която е „ хубаво да я имаш “, в този момент е по-скоро въпрос на нужда, изключително в някои елементи на света.
Все по-масова технология
В доста елементи на света, в това число някои от страните с най-голям риск от рискови горещини, множеството хора нямат климатик в дома си. Например, в Индия почти 5% от семействата в Индия имат такава машина.
още по темата
От 2,8 милиарда души, живеещи в най-горещите елементи на света, почти един на всеки 10 има достъп до климатик, съгласно Международната организация по енергетика.
Очаква се това да се промени през идващите десетилетия, защото най-големите производители на въпросния тип техника последователно се насочват към бързо растящи пазари в Азия и Африка. До 2050 година над две трети от света може да има климатик и половината от тези устройства евентуално ще бъдат внедрени в три страни, съгласно МАЕ: Китай, Индонезия и Индия.
По-масовият достъп до изстудяване става жизненоважен: той ще избави живота на доста хора, защото горещите талази стават по-чести и по-екстремни заради изменението на климата.
Енергиен апетит
Но прибавянето на повече климатици съставлява предизвикателство, защото те ще усилят търсенето на сила – доста. В задушлив летен ден, когато всички желаят изстудяване, може да се окаже, че половината електроцентрали на една страна работят единствено за… охлаждането на домовете и офисите.
Охлаждането на пространството съставлява съвсем 40% от целия предстоящ растеж на търсенето на сила сред в този момент и 2050 година
През 2018 година охлаждането е изразходвало към 2000 тераватчаса сила в международен мащаб. През 2050 година това може да нарасне до 6200 TWh. Така че, в случай че нещата не се трансформират, ще би трябвало да изградим задоволително възобновима сила освен с цел да сменяем всички изкопаеми горива, които към момента са в мрежа, само че и за зареждане на метрична лодка от климатици.
Донякъде е добре това, че тъкмо тогава, когато най-вече се нуждаем от изстудяване, най-интензивно работят слънчевите електроцентрали. Фотоволтаичните и CSP системите значително могат да обезпечат електричеството, належащо за работата на климатиците в нашите обиталища.
Усилване на градския топлинен остров
От друга страна, пространството отвън нашите домове и офиси става все по-горещо през лятото. Огромните черни площи из градовете – улици и булеварди, паркинги, покриви – се нагорещяват, събират топлота като батерии и нагорещяват градския въздух до нетърпими температури.
Точно по това време и нашите климатици работят на цялостна мощ и в допълнение подгряват жегата отвън пространствата, в които живеем или работим. Топлината, която се натрупва в градските ни пространства, става все по-осезаема всеки ден, нощите стават все по-знойни. Това увеличаване на резултата на градския топлинен остров затормозява машините и ги кара да употребяват още електричество, с цел да работят.
В търсене на усъвършенствания
Всъщност специалистите са на мнение, че има доста място за усъвършенстване в технологията за климатизация. А откривателите непрекъснато търсят нови и по-добри решения.
Една от измененията е обвързвана с източника на студ: когато въздухът е толкоз парещ, можем да потърсим студенина подземен.
Не на всички места обаче е в допустимо да се създадат сондажи. Затова промишлеността търси и усъвършенствания в технологията, в вида на охладителните сътрудници. Чрез замяната на избрани елементи с по-добри (например по-ефективни топлообменници, компресори с променлива скорост и т.н.) това може да докара до появяването на по-ефективна версия на климатиците, които познаваме и обичаме през днешния ден.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ